Георг Август Валин
| Георг Август Валин Yrjö Aukusti Wallin | |
| финландски ориенталист, пътешественик | |
 | |
| Роден |
24 октомври 1811 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 октомври 1852 г.
|
| Погребан | Хелзинки, Финландия |
| Националност |  Финландия |
| Учил в | Хелзинкски университет |
| Работил в | Хелзинкски университет |
| Георг Август Валин в Общомедия | |
Георг (Джордж) Август Валин (на английски: Georg August Wallin, на финландски Yrjö Aukusti Wallin), известен още като Абд ал Вали (24 октомври 1811 – 23 октомври 1852) е финландски ориенталист, пътешественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и младежки години 1811 – 1845[редактиране | редактиране на кода]
Роден през 1811 на Аландските острови. През 1829 се записва да учи източни езици в университета в Хелзинки, който завършва с магистърска степен през 1836. След завършването на образованието си започва работа в Университетската библиотека и пише дисертация на арабски и персийски.
През 1839 заминава за Санкт Петербург, където обогатява знанията си за Близкия изток и през 1843 прави първата си малка експедиция в този район. По време на първата си експедиция приема исляма, сменя името си на Абд ал Вали и след завръщането си написва завещание, в което изрично заявява, че иска след смъртта си да бъде погребан по ислямските обичаи.
Пътешествия по Арабския полуостров 1845 – 1848[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1845 – 1848 извършва две пътешествия в северната част на Арабския полуостров.
Първо пътешествие 1845 – 1846[редактиране | редактиране на кода]
През пролетта на 1845 тръгва от Палестина на югоизток, пресича планината Еш Шара, безплодна пустинна равнина и през дългата 300 км пясъчна падина Вади Сирхан достига до оазиса Ел Джаут (). След четиримесечно пребиваване в оазиса, по време на което лекува местните жители, продължава на югоизток, пресича пясъчната пустиня Голям Нефуд и достига до оазиса Джуба (), а след това и до Хаил (), където прекарва два месеца. Там Валин запланува да се добере до Ер Рияд, разположен на югоизток, но паричните му средства са наизчерпване и се налага да промени плановете си. Присъединява се към търговски керван, пресича в югозападно направление Централното плато и през пролетта на 1846 се добира до крайбрежието на Червено море при Медина. От Джида, пристанището на Мека, по море се завръща в Кайро, като по този начин преминава около 1300 км по абсолютно непосещавани дотогава от европейците райони на Арабския полуостров.
Второ пътешествие 1848[редактиране | редактиране на кода]
Второто си пътешествие започва през февруари 1848 от Ал Мувайла () на Червено море и пресича меридионалния хребет Еш Шифа, където се задържа повече от месец, поради липса на водачи навътре в пустинята. След като намира необходимите му водачи преодолява лавовото плато на около 28° с.ш., преминава през оазисите Табук () и Тайма () и през май се добира до Хаил. Отново на валин не се отдава да изпълни запланувания си маршрут. Властите в Хаил вече са се досетили, че той не е този, за когото се представя. (Още по време на първото му пребиваване в Хаил сред арабите се разпространява слуха за странния лекар, който не взема пари за лечението на болните.) Те го заставят да се върне по същия път, по който е пристигнал, но той проявява смелост, издръжливост и настойчивост, се отправя на североизток по почти безводния, а след това изоставен, но много побезопасен кервански път. С петима спътници от еден полупресъхнал кладенец до друг в средата на май достига до река Ефрат на 32º с.ш. отново по напълно неизвестни за европейците пътища Валин преминава над 1300 км.
Последни години 1848 – 1852[редактиране | редактиране на кода]
През 1850 се завръща във Финландия и на базата на своите над 2600 км пътешествия съставя най-добрата за това време карта на северните и централни райони на Арабския полуостров, която е публикувана от Руското географско дружество и за съставянето на която същото му присъжда златен медал.
През 1851 Валин завършва докторската си дисертация, започната още през 1836 и обогатена от нови впечатления в резултат на пътешествията му и впоследствие е назначен за професор по ориенталска литература в университета в Хелзинки. Малко по-късно е помолен от Руското географско дружество да оглави нова експедиция в Близкия изток, но отказва поради разклатеното си здраве.
Валин умира на 23 октомври 1852, само три години след завръщането си във Финландия и само един ден преди да навърши 41 години.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аравия. Материалы по истории открытия, М. 1981 г.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 183 – 184.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georg August Wallin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
