Георги Златарски

Георги Златарски
	Георги Златарски
български геолог
	Георги Златарски през 1880-те години
Роден	25 януари 1854 г. (стар стил) Търново, Османска империя
Починал	9 август 1909 г. (стар стил) (55 г.) Търново, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Загребски университет
Научна дейност
Област	Геология
Учил при	Джуро Пилар
Работил в	Софийски университет
Семейство
Баща	Никола Златарски
Майка	Анастасия Златарска
Братя/сестри	Васил Златарски; Стефан Златарски
	Георги Златарски в Общомедия

Георги Николов Златарски е основател на българската геоложка наука, действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор в Софийския университет и един от ранните масони в България.^[1]^[2]^[3]^[4]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Златарски е роден на 25 януари 1854 г. стар стил в Търново. Той е втори от четиримата синове и една дъщеря на Никола Златарски (1823 – 1875) и Анастасия Златарска. Братята му са видни строители на следосвобожденска България – Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата, проф. Васил Златарски е един от най-големите български медиевисти, а Стефан Златарски е офицер.

Завършва гимназия в родния си град Търново и учи след това в Имперския лицей в Цариград и в Загреб.^[5] От 1876 г. до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет.

През 1882 година в Пловдив се провежда Първото изложение на полезни изкопаеми и минерали в България. Павилионът и цялостната организация са изцяло дело на Георги Златарски – тогава държавен геолог и минералог.

През 1882 г. публикува „Рудите в България“ – първия български научен труд по геология.^[6]^[7]

През 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война.

От юни 1880 г. е минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а от 1893 г. директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. На тази длъжност посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тоула и Константин Иречек.^[8]

Като преподавател в Софийския университет той е Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903 – 1904 г. Ректор е на университета през 1897 – 1898 и 1901 – 1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология.^[9]

Георги Златарски (трети от дясно наляво) – академичен състав на Висшето училище (1905)
Семейният гроб на Георги Златарски на Софийските централни гробища (42°42′47.7″ с. ш. 23°20′02″ и. д. / 42.71325° с. ш. 23.333889° и. д.42.71325, 23.333889)
Геоложката карта на България от 1910 г., публикувана от Георги Златарски и изложена в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“
Ахат от кол. на Георги Златарски – Национален природонаучен музей
Азурит от Лаврио, Гърция, кол. Георги Златарски, Национален природонаучен музей
Пирит от Родопите, кол. на Георги Златарски, Национален природонаучен музей
Гранат, кол. на Георги Златарски – Национален природонаучен музей

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Георги Златарски е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Избрана библиография^[10][редактиране | редактиране на кода]

Геологията на България (под редакцията на Петър Бакалов). София, Университетска библиотека № 65, 1927.
Юрската система в България // Годишник на Софийския университет, ФМФ (3 и 4). 1908. с. 148-222.
Еокретацейската или долнокредната серия в България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество 68. 1907. с. 35 – 115.
Рудите в България (Материали по геологията и минералогията на България) // Периодическо списание на Българското книжовно дружество, № 2, 1 – 27, № 3, 84 – 132. 1882. и via Internet Archive
Геологическа карта на България в 20 листа 28 х 40 см в мащаб 1:300 000 (в сътрудничество с Георги Бончев), София: 1905 – 1910.
Geologische Untersuchungen im centralen Balkan und in den angrenzenden Gebieten. Beiträge zur Geologie des nördlichen Balkanvorlandes zwischen den Flüssen Isker und Jantra // Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften. Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe. Т. 93. Wien, 1886. с. 249 – 341. Посетен на 16 май 2018.
Franz Toula. – Geologische Untersuchungen im centralen Balkan. – Besonders abgedrukt aus dem LV Bande der Denkschriften der mathematisch-naturwissenschaftlichen Classe der kaiserlichen Akademie der Wissen-schaften. Wien 1889, in-4 0, pp. 1 – 108. Analyse de ce memoire par G. N. Zlatarski SUIVIE D'UN EXPOSÉ GÉNÉRAL sur la Géologie de la Bulgarie centrale // Bulletin de la Société belge de géologie, de paléontologie et d'hydrologie. Т. 3. Bruxelles, 1889. с. 422 – 429. Посетен на 23 май 2018.
Ein geologischer Bericht ṻber die Sredna-gora zwischen den Flṻssen Topolnitza und Strema // Denkschriften der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe. Wien, 1890. с. 559 – 568. Посетен на 19 май 2018.
Sur l'age des couches urgonien de Bulgarie (en collaboration avec M. V. Paquier) // Bull. Soc. géol. France. Т. 4. Paris, 1901. с. 286 – 287. Посетен на 16 май 2018.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Аврамова, Румяна; Василева, Весела; Давчева, Даниела; Даскалова, Красимира; Димитрова, Дочка; Еленкова, Ваня: Куюмджиева, Миглена. Българската възрожденска интелигенция, Енциклопедия. София, Държавно издателство "Д-р Петър Берон", 1988. с. 254-255.

Бончев, Георги. Поменик на Георги Н. Златарски // Летопис на Българската академия на науките (10). 1910. с. 71 - 88.
Бончев, Еким. Георги Златарски. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988.
Бакалов, Петър. Спомени за професор Георги Н. Златарски // Известия на Геологическия институт на Българската академия на науките, № 3. 1955. с. 241 – 244.
Борисов, Иван. Георги Златарски // Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 7 – 19.
Делирадев, П. Георги Златарски // Изследвачите на България. Т. 3. Печатница „Гладстон“, 1939. с. 3-23.
Lacroix, Alfred. La vie de Georges Zlatarski // Bull. Soc. géol. France. Т. 10. 1910. с. 338 – 339. Посетен на 15 май 2018.
Nachruf: Georg Zlatarski // Kaiserlich Leopoldinisch-Carolinische Deutsche Akademie der Naturforscher: Leopoldina. Т. 45. Halle, E. Blochmann & Sohn, 1909. с. 120. Посетен на 15 май 2018.
Sarjeant, William A. S. Georgi Nikolov Zlatarski (1854 – 1909) // Geologists and the History of Geology: An International Bibliography from the Origins to 1978; The individual geologists, L-Z. Prospectors, diviners, and mining engineers. Т. III. New York, Macmillan, 1980. с. 2491.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Bourchier, James. Bulgaria/Language // Encyclopædia Britannica. 11. Т. IV. Cambridge University Press., 1911. с. 786. via Internet Archive: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy."
↑ Златарски, Георги Николов в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 420
↑ Цанков, Цанко. Първият // Списание на Българското геологическо дружество 55 (3). 1994,. с. 1 – 8.
↑ Георгиев, Величко. Масонството в България: Проникване, организация, развитие и роля до средата на тридесетте години на XX век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 20.
↑ Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 305. Посетен на 21 юни 2014.
↑ Златарски, Г. Н. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 1 – 27.
↑ Бончев, Еким. Георги Златарски. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 15 – 16.
↑ Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 308 – 9. Посетен на 25 юни 2014.
↑ Николов, Тодор. Ами Буе и Георги Златарски – две звезди в зората на българската геология // Списание на Българското геологическо дружество 65 (1 – 3). 2004. с. 5 – 18.
↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 253 – 255.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бончев, Георги. Поменик на Георги Н. Златарски // Летопис на Българската академия на науките (10). 1910. с. 71 - 88.
Бончев, Еким. Георги Н. Златарски. Творческото дело на един осмислен живот // Списание на българското геологическо дружество XL (3). 1979. с. 212 – 223. Посетен на 3 април 2019.
Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 120.
Изложба: Първият геолог на България, Университетска библиотека „Свети Климент Охридски“, 4 февруари 2014 година // NALIS..
Начев, Чавдар. Юбилейна изложба „Първият геолог на България“ (160 години от рождението на Г.Н. Златарски) // Списание на българското геологическо дружество 75 (1 – 3). 2014. с. 144 – 146. Посетен на 5 януари 2022.
Произведения от и за Георги Златарски Архив на оригинала от 2017-01-13 в Wayback Machine. в библиотеки (WorldCat Catalog)
Музей по палеонтология и исторична геология // Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
Личен фонд на Георги Златарски // Научен архив на Българска академия на науките. Посетен на 7 март 2024.

[1] Bourchier, James. Bulgaria/Language // Encyclopædia Britannica. 11. Т. IV. Cambridge University Press., 1911. с. 786. via Internet Archive: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy."

[2] Златарски, Георги Николов в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 420

[3] Цанков, Цанко. Първият // Списание на Българското геологическо дружество 55 (3). 1994,. с. 1 – 8.

[4] Георгиев, Величко. Масонството в България: Проникване, организация, развитие и роля до средата на тридесетте години на XX век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 20.

[5] Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 305. Посетен на 21 юни 2014.

[6] Златарски, Г. Н. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 1 – 27.

[7] Бончев, Еким. Георги Златарски. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 15 – 16.

[8] Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 308 – 9. Посетен на 25 юни 2014.

[9] Николов, Тодор. Ами Буе и Георги Златарски – две звезди в зората на българската геология // Списание на Българското геологическо дружество 65 (1 – 3). 2004. с. 5 – 18.

[10] Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 253 – 255.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]