Георги Стаматов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Стаматов.
Георги П. Стаматов
Роден25 май 1869 г.
Починал9 ноември 1942 г. (73 г.)
Професияписател
Националност България
Георги П. Стаматов в Общомедия

Георги Порфириев Стаматов е съдия и писател в България от имигрирало семейство на бесарабски българи.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи в Южнославянския пансион[2] при Тодор Минков. След Руско-турската освободителна война се преселва в България с баща си юриста Порфирий Стаматов през 1879 г.[2]

Завършва военното училище в София с чин подпоручик. Служи за кратко като офицер в артилерията.[3] Завършва право[2] в Софийския университет.

Сред многото познати и приятели на Стаматов и съпругата му Верочка (Вера) е лидерът на широките социалисти депутатът Янко Сакъзов, който е женен за писателката Ана Карима, с която имат 3 деца.[4] Вера Стаматова и Янко Сакъзов обаче се влюбват и той се развежда с Ана. Стаматов хваща Вера под ръка, отвежда я при Сакъзов и си тръгва сам.[3]

Къщата, в която Г. П. Стаматов живее през последните години от живота си. София, ул. „Юрий Венелин“ №11
Паметната плоча на фасадата на къщата

Стаматов работи като съдия в Кюстендил, Трън и София.[3] След приключването на съдийската си кариера наема (през 1928 г.) за свой дом 3-тия етаж на красивата къща на улица „Юрий Венелин“ 11.

Пише основно разкази. Литературната си дейност започва през 90-те години на XIX век, дебютирайки през 1891 г. със стихотворението „Невесел е за мен денят“.[2] Първия си разказ публикува в списание „Мисъл“ през 1893 г.[2]

Сътрудничи на списанията „Мисъл“,[2] „Съвременник“,[2] „Листопад“, „Златорог“,[2] „Македоно-одрински преглед“. Близък сътрудник на Македонския таен революционен комитет в Женева. Той е и една от най-солидните връзки на комитета с руските анархисти. За кратко участва в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пейо Яворов, Михаил Герджиков и Георги Стаматов като сътрудници на „Дело“, 1901 - 1902 г. Фото Александър Владиков
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Георги Стаматов.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Разкази
  • „Паладини“
  • „Малкият Содом“
  • „Вирянов“
  • „Нарзанови“
  • „Чардафон Великий“
  • „Picnic“
  • „Венски“
  • „В миши дупки“
  • „За едно кътче на душата“
  • „Бивши Лермонтов“
  • „Старият прокурор“
  • „Скитници-рицари“
  • „В кабинетна мъгла“
  • „Шурочка“
  • „На котва“
Други
  • „Невесел е за мен денят“ – стихотворение
  • „Вестовой Димо“ – книга
  • „Прашинки“ (1934) – сборник
  • „Рибари“ (1942) – роман

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Защо забравяме напоследък бесарабските българи?, посетен на 28 август 2018 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з Г. П. Стаматов, посетен на 28 август 2018 г.
  3. ↑ а б в Писателят, който искаше запетайките и тиретата да говорят повече от думите – Георги Стаматов, посетен на 28 август 2018 г.
  4. ↑ Янко Сакъзов отнема жената на Георги П. Стаматов, посетен на 28 август 2018 г.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Стаматов_(писател)&oldid=11942107“.