Георги Чакъров (възрожденец)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Чакъров.
| Георги Чакъров | |
| български възрожденец | |
 | |
| Роден |
1829 г.
|
|---|---|
| Починал | 1892 г.
|
| Политика | |
| Депутат | |
| (1877) | |
Георги Стефанов Чакъров e български общественик, деец на Българското възраждане в Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1829 година в град Струга. Виден народен деец в българската църковна борба. Сподвижник на Братя Миладинови, с които е арестуван в 1861 година, но е освободен. В 1876 година е избран за български депутат от Охридско в Османския парламент. Баща е на дейците на ВМОРО Александър Чакъров, Станислав Чакъров и Славка Чакърова,[2] както и на Анастасия Чакърова, съпруга на Димитър Узунов и майка на Христо Узунов.[3] След Руско-турската война е член на Охридската българска община.[4] Чакъров е много близък приятел на Григор Пърличев, който при известието за смъртта му възкликва „Бре!... И тази ли планина се повали.“[5]
Чакъров умира в 1892 година на 63-годишна възраст.[6]
Атанас Шопов го описва като
| „ | стар, родолюбив българин... человек с дълбоко гръцко образование и начитан...[7] който има своите заслуги пред олтаря на българското възраждание в оная страна... Какъвто портрет, каквато българска картина и да е излязла от петдесет години насам, портрет или картина, които да представляват някой български деятел, нещо из българския живот и история, из църковния български въпрос - всичко Чакъров си е достави и е украсил стените на дома си. Сам Чакъров е живата история на въпроса. Той дълго време е бил член в правителствени учреждения и е давал силна поддръжка на деятелите по въпроса. Турския и гръцкия език знае много добре и е много чел всевъзможни исторически и археологически книги. Турското население го уважава и питае доверие към него, защото е човек, който обича истината. Чакъров е душа човек. Той е имал грамадно състояние, но последните години го е изгубил, вследствие на което се е предал на пиянство.[8] | “ |
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Стефан Чакъров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Апостол К. Матов | Петра Матова | Георги Чакъров (1829 – 1892) | Агния Сапунджиева | Атанас Чакъров | Апостол Н. Чакъров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Узунов (1842 – 1887) | Анастасия Узунова (1862 – 1948) | Александър Чакъров (1869 – 1910) | Славка Пушкарова (1879 – 1956) | Никола Пушкаров (1874 – 1943) | Станислав Чакъров (1884 – ?) | Иван Чакъров | Кръсто Чакъров (1841 – ?) | Наум Чакъров (1869 – 1903) | Георги Чакъров (1871 – 1947) | Милица Миладинова (1875 – ?) | Георги Миладинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Перикъл Дудулов (около 1869 – ?) | Аспасия Дудулова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 198 - 199.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 162.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 642.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 19.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 322.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 285.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 304.
