Гидо Гезеле
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Гидо Гезеле Guido Gezelle | |
 Паметникът на Гидо Гезеле в Брюж | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 ноември 1899 г.
Брюж, Белгия |
| Погребан | Брюге, Белгия |
| Религия | католицизъм |
| Литература | |
| Псевдоним | Spoker,[1][2][3] Trim,[4][5] W(est) Vl(aming),[1] Loquela |
| Жанрове | сатира, Текст на песен, проза, журналистика |
| Гидо Гезеле в Общомедия | |
Гидо Гезеле (на нидерландски: Guido Gezelle, МФА: [ˈɣidoː ɣəˈzɛlə]) (1 май 1830 – 27 ноември 1899) е фламандски поет, филолог, фолклорист, лирик, член на Кралската фламандска академия за език и литература, по професия католически свещеник. Владее 15 езика и е считан за един от най-добрите специалисти по старогермански текстове.
Поезията на Гезеле предизвиква революция във фламандската литература: в периода на господство на романтизма, Гезеле започва да пише свободни стихове. Гезеле е предвестник на станалия популярен 30 години по-късно ранен натурализъм.
Известни сборници със стихове на Гезеле са „Dichtoefningen“ (1858), „Kerkhofblommen“ (1858) и „Gedichten, Gesangen en Gebeden“ (1861). Основното им съдържание са идилични сцени от селския живот; натуралистичните, спиращи се на малките детайли описания на животните и природата, написани с ярки краски. Съвременната на Гезеле критика рязко го осъжда за разрушаването на традиционната поетическа форма, и Гезеле, в продължение на следващите 30 години, не пише нищо. Едва през 1880-те г., когато в Нидерландия възниква движението „De Nieuwe Gids“, a във Фландрия се появява групата „Van Nu en Straks“ (1893), Гезеле е признат за литературен водач и новатор.
После той издава още два тома със стихове: „Tijdkrans“ (1893) и „Rijmsnoer“ (1897), със старите теми. Гезеле създава школа на фламандски поети, в която най-голяма известност придобива Юго Верист (1840 – 1922).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Dichtwerken, 3 т., Amsterdam.
- Herwerden C. A. B., van, Guido Gezelle, Haarlem, 1903.
- Vermeylen A., Guido Gezelle, „Revue de Belgique“, юли 1906.
- Rudder May, de, Guido Gezelle, Turnhont, 1919.
- Gezelle Caesar, Voor onze misprezen moedertaal, Amsterdam, 1923.
- Walgrave A., Het leven van Guido Gezelle, Amsterdam, 1923.
- Kloos W., Guido Gezelle, Nieuwere Litteraturgeschichte, IV, 16.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
