Гугутка (село)
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Гугутка | |
 Централната част на село Гугутка | |
  Гугутка  Гугутка | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 104 души[1] (15 март 2024 г.) 4,12 души/km² |
| Землище | 25,248 km² |
| Надм. височина | 235 m |
| Пощ. код | 6590 |
| Тел. код | 03662 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 18054 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Ивайловград Диана Овчарова (ГЕРБ; 2011) |
| Гугутка в Общомедия | |
Гугутка е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Гугутка се намира в долината на Бяла река.
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1934 година името на селото е Арнауткьой.[2] При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Арнауткьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
„През 1912 година, то тогава селото се е наричало Арнауткьой, турците надошли за последно тук. Извели на площада всички българи, които не успели да избягат и да се покрият в планината. И нея извели. Пък била много красива тогава, чудно как не са ѝ налетели първо. Наредили ги в редица и почнали да стрелят в тях. Нея куршумите я улучили в хълбока. После един минавал край труповете и ги ритал, за да е сигурен, че са умрели. Забележел ли, че някой мърда, му казвал да стане. Ама който стане, го доубивали. А тя останала да лежи и се направила на умряла, та така единствена се спасила. Как е издържала на тая болка да не се издаде, не я знам. Пък и съм била хлапе, де да ми е било на акъла да я питам това. После турците запалили всички къщи в селото, та оцелелите в единия ад ги чакал друг – останали без покрив. Затова дълги години след това тука имаше негласно решение – който се изселва, не продава къщата си на турци. Но с годините вече никой не остана. Ама пък аз си се разбирам с всички и добре си живееме“, вкарва накрая оптимизъм в тъжния си разказ баба Въла. (в. Сега, 4 юни 2009 г.)
Сегашното ивайловградско село Гугутка е построено на мястото на старото село Арнауткьой, опожарено през юли 1913 г. от редовна турска войска. На малкия площад има паметник на жертвите, като най-отдолу е името на 11-годишно момиченце. (в. Стандарт 17 юли 2011 г.) Името Гугутка село Арнауткьой получава през 1934 г.
Така наречената Гюмюрджинска република е организиран от Турция със съдействието на Гърция антибългарски акт на подложените на силен натиск и агитация мюсюлманите (турци и българомохамедани-помаци) в Беломорието по време на Междусъюзническата война след оттеглянето на българските войски в средата на юли 1913 г. Военни инструктори (около 200 души), оръжие и боеприпаси идват предимно от Одрин, въоръжение предоставят и гърците по жп линията през Окчилар и пристанището Порто Лагос. За месеца на съществуването си „властта“ организира башибозук, командван от Сюлейман бей, който опожарява много български християнски села, населението е ограбвано и изнасилвано, стават масови кланета. Разорени са множество български селища в Източните Родопи и Беломорска Тракия, сред които Гугутка.
В „Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година“ Л. Милетич относно Ортакьойско, село Арнауткьой, посочва: „Ужасни жестокости отъ страна на башибозуци, размѣсени съ бивши войници, плѣнници. – 45 жени застрѣляни и 20 жени и дѣца съсѣчени. – Безслѣдно завлѣчени жени и момичета. – Могилата на избититѣ жени. – 18 мѫже убити. Поимененъ списъкь на 66 души отъ загиналитѣ.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Бялград, средновековна крепост
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Кметството -
Центърът на селото -
Военният паметник -
Стара къща
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Арнауткьой
- доц. д-р Георги Паскалев – 2 мандата ректор на Медицински университет – Пловдив. Избран за лекар на годината през 2008 г. Почетен ректор на Медицинския университет в град Пловдив;
Димитър Юруков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на 5 одринска дружина[4]- Никола Петков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[5]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Радио и телевизия в Гугутка Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 811.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550.
| ||||||||
