Гюрчин Кокале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гюрчин Кокале
български общественик
Гюрчин Кокале като ктитор
Роден
1775 г.
Починал
1863 г. (88 г.)
Семейство
Други родниниНикола Кокалевски

Гюрчин Кокале или Гюрчин Кокалески, наричан и Гюрчин Кокалевски,[1] е изтъкнат български общественик, княз и ктитор от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гюрчин Кокале е роден в 1775 година в Лазарополе, тогава в Османската империя. Представител е на местния стопански и политически живот от първата половина на XIX век. Кокале има голямо влияние върху турската власт заради силната си търговия с животни. Той е самоук и владее активо всички балкански езици. Автор е на труда „Наказание“ от 1823 година, първата автобиография на галички диалект. В нея под формата на летопис се описват сведения за политическите и стопански условия в Македония за периода от 1775 до 1823 година.

През 1832 година в Лазарополе започва строеж на църква, чийто ктитор е Гюрчин Кокале. Църквата се строи без разрешение 6 години, до 1838 година, когато Гюрчин Кокале отива на аудиенция при султана, от когото получава ферман за построяване на църквата.[2] През 1841 църквата „Свети Георги“ е завършена и осветена. Стенописите са изработени от много зографи, сред които и зограф Михаил, пазарен и доведен чак от Света Гора, който обаче поради неморално поведение бива заменен от Дичо Зограф от Тресонче. Камбанарията е завършена през 1857 година, като дар от сина на Гюрчин Кокале, Дамян.

Кокале умира в 1863 година в Лазарополе.[3] Негов внук е Теофил Аврамов,[4] а правнук Никола Кокалевски.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Д-р Матковски, Александар. „Ѓурчин Кокалески“, Скопје, 1959

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Матковски, Александар. „Ѓурчин Кокалески“, Скопје, 1959, с. 216-217.
  2. Матковски, Александар. „Ѓурчин Кокалески“, Скопје, 1959, стр. 143-144.
  3. Народна волjа. Август 2008., архив на оригинала от 17 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131217221807/http://www.narodnavolja.com/articles2008/08/txt06.asp, посетен на 26 септември 2011 
  4. Архимандрит аџи Теофил Аврамов Жунгулоски (1838-1884) // Лазарополе. Посетен на 16 декември 2013 г.
  5. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 395.