Даниел Варужан
| Даниел Варужан Դանիել Վարուժան | |
 | |
| Роден |
село Бръгник, вилает Сивас, Османска империя |
|---|---|
| Починал |
село Тюней, вилает Кастамону, Османска империя |
| Етнос | арменци[1] |
| Националност |  Армения |
| Учил в | Гентски университет[1] |
| Работил | писател, поет |
| Литература | |
| Псевдоним | Դանիէլ Վարուժան |
| Период | 1904 – 1915 |
| Семейство | |
| Съпруга | Аракси |
| Деца | Армен, Хайгаг, Вероника |
| Подпис |  |
| Даниел Варужан в Общомедия | |
Даниел Варужан (на арменски: Դանիել Վարուժան) е арменски поет от началото на 20 век. На 31-годишна възраст, когато достига международна височина, той е депортиран от Младотурците в хода на арменския геноцид.[2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Даниел Варужан е роден на 21 април 1884 година в село Пъркниг, област Себастия. До 1895 г. е учил в местното училище. През 1896 г. заминава с майка си за Цариград при баща си. Две години посещава колежа на Сакъзахаджи. През 1898 г. е приет във Венецианския колеж. Първи стъпки в поезията прави през 1901 г. Първото му стихотворение, „Хражешд“, получава гласност в ученическия вестник „Арцаганк модаи“. Чрез посредничеството на Аристагес Кастанкилян през 1902 г. заминава да учи в колежа на Мурат – Рапаелян във Венеция. В периода 1905 – 1909 г. следва в Гентския университет, където получава титлата кандидат на политическите науки.
Става преподавател по няколко предмета през октомври 1909 г. в себастианския национален институт „Арамян“. По покана на търговеца Мириджан Ташджян става учител на дъщеря му Аракси, като и преподава арменски и френски език. След големи трудности и успехи през 1910 г. се жени за Аракси Ташджян. През 1911 г. започва работа като учител в Националния институт „Евдокия“. Завръща се в Цариград през 1912 г., където работи като директор на училище „Крикор Лусаворич“. Едновременно с това започва работа като учител и в девическо училище. През 1914 г. по покана Ховханес Хинтлян и Калуст Малтаян официално преподава в Нов университет. По същото време като гост – учител преподава редовни уроци и във Висшето девическо училище „Нигохосян“.
На 24 април 1915 г. е арестуван като арменски мислител. На следващия ден заедно със 192 арестувани е преместен в централния цариградски затвор. Привечер заедно с една група арестанти е закаран с кораб и след това с влак в Екишехир. На 27 април е откаран в Анкара, където с правителствена заповед е заточен в Чангъръ. На 26 август заедно с четирима негови приятели е преместен в Тюней, където жестоко е убит.
Творби[редактиране | редактиране на кода]
- „Сарсурнер“ – стихотворения – 1906 г.
- „Погром“ – стихотворения – 1908 г.
- „Сърцето на нацията“ – сборник стихотворения – 1909 г.
- „Песен на хляба“ – 1921 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Арменска съветска енциклопедия.
- ↑ Aberbach, David. The European Jews, Patriotism and the Liberal State 1789 – 1939: A Study of Literature and Social Psychology. Routledge, 2012. ISBN 9781136158957. с. 194.
- ↑ Dadrian, Vahakn N. Judgment at Istanbul the Armenian genocide trials. New York, Berghahn Books, 2011. ISBN 9780857452863. с. 123.
- „Арменски разкази“, издателство „Народна култура“, София, 1975
- Вирапян, Н., Маркарян, Л., „Хай тасаган кърохнер“, издателство „Занкаг – 97“, Ереван
|
