Девня (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Община Девня
Общи данни
ОбластВарна
Площ121.05 km²
Население10 010 души
Адм. центърДевня
Брой селища3
Сайтdevnya.bg
Управление
КметСвилен Шитов
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет13 съветници
Топографска карта на община Девня.

Община Девня се намира в Североизточна България и е една от съставите общини на област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в централната част на област Варна. С площта си от 121,052 km2 заема предпоследното 11-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 3,16% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девня, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 352 метра, като най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината. На североизток, в землището на село Кипра се издига възвишението Каратепе с едноименния връх, на изток от селото с височина 352 m, най-високата точка на общината. На югозапад се простират североизточните разклонения на Добринско плато, като тук, на запад от град Девня при връх Чакмака височината достига до 342 m. Между тях се простира Девненската низина.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Най-значителни естествени водоеми в общината са част от Белославското езеро и река Девня. Последната е ляв приток на Провадийска река, което от своя страна се влива в югозападния ъгъл на Белославското езеро.

В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство. Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,5 до 3 m и от 10 до 15 m. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 m дълбочина. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

В общината преобладават северозападни ветрове, но много често се появяват и източни. Отбелязват се случаи на безветрие и образуване на радиационни мъгли, за което играе роля и атмосферното замърсяване. В сравнение със съседните градове Варна и Провадия мъгливите дни са два пъти повече. Сравнително по-честите засушавания особено през лятото и есента със слаби ветрове създават условия за приземна инверсия и увеличаване на концентрацията на замърсяването на атмосферата. Валежите са сравнително малко, като сезонното им разпределение е със зимно-есенен максимум.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващите почви са карбонатните и типичните черноземи. На отделни места в северозападна част на територията са разпространени излужените черноземи, които се характеризират с високо естествено плодородие. Значителна площ в северозападната част заемат и слабо продуктивните плитки почви, които са неподходящи за селскостопански култури. В централните части на територията са разпространени делувиално-ливадните почви със сравнително добро съдържание на хумус. В крайните североизточни и източни райони са разпространени сивите горски почви. Торфено-блатните почви са разпространени на част от територията на Южната промишлена зона.

Минерални ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Наличието на обилна вода и варовикови находища са неизчерпаем източник на строителни материали и са привличали хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф. Мергелите се разкриват по склоновете на височините „Белите могили“, „Лозенско дере“ и „Синур Алча“, където има разработени кариери за циментовата промишленост. Варовиците изграждат височините „Голям кайряк“ и „Малък кайряк“. Установена е годността за добиване на вар в шахтови пещи. Торф се среща в ниската, южна блатна част на общината.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 3 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Девня 6616 83,621 Девне Падина 252 19,695 Копузджу, Кючюк Копузджу
Кипра 362 17,736 Таптък, Табтък кьой ОБЩО 7230 121,052 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 113/обн. 26.02.1899 г. – преименува с. Емирлер на с. Марково;
  • указ № 31/обн. 03.12.1906 г. – отделя кв. Река Девня (Река Девне, Девня река) от с. Девне и го признава за с. Река Девня;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Девне на с. Девня;
– преименува с. Таптък на с. Кипра;
– преименува с. Копусчии на с. Падина;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Марково на с. Повеляново;
  • Указ № 829/Обн. 29.08.1969 г. – обединява селата Девня, Повеляново и Река Девня в едно населено място гр. Девня;
  • Указ № 413/обн. ДВ бр.100/28.11.2000 г. – отдела с. Падина и землището му от община Аврен и го присъединява към община Девня.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 8730 6459 658 525 154 125 809 100,00 73,98 7,53 6,01 1,76 1,43 9,26
Девня 8013 5802 625 519 149 122 796 Девня 72,40 7,79 6,47 1,85 1,52 9,93
Кипра 407 391 3 5 3 Кипра 96,06 0,73 1,22 0,73
Падина 310 266 30 0 10 Падина 85,80 9,67 0,00 3,22

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 8 730 100,00
Православие 5 438 62,29
Католицизъм 21 0,24
Протестантство 85 0,97
Ислям 371 4,24
Друго 14 0,16
Нямат 369 4,22
Не се самоопределят 696 7,97
Непоказано 1 736 19,88

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Награди за Община Девня[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в категория „Tech City“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Свилен Шитов за цялостно внедряване на нови технологии в градовете за улеснение на гражданите и привличане на туристи.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Общкина Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.

Основните фактори обуславящи състоянието на общинската икономика са:

макроикономическа ситуация
стратегическото положение на общините Варна, Девня и Белослав определени като район за растеж и развитието на региона като национален транспортно-логистичен център обвързващ Европейските коридори 7 и 8 с „ТРАСЕКА“ – Евроазиатски коридор 8
развитието на социално-икономическите връзки с граничещите общини – Провадия, Суворово, Белослав
изградените производствени мощности и техническата инфраструктура

На територията на общината се намират няколко от най-големите химически заводи на страната – „Солвей Соди“ АД, „Агрополихим“ АД, „Полимери“ АД. Строителната промишленост е представена в две направления – производство на строителни материали – „Девня Цимент“ АД и извършване на строителна дейност – „Заводски строежи“ АД. За промишлени цели „Девен“АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия. Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от „Девненски захарен завод“ЕООД.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Селскостопанският сектор на територията на общината е представен от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработват се 52 хил. дка земеделска земя, на които се отглеждат пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Кооперация „Кипра“.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,4 km[4]:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]