Декадентство
Декадентство (Декаданс) (на латински: decadentia – „упадък“) е художествено и литературно движение от края на ХIХ век, съсредоточено в Западна Европа, което следвало естетична идеология на разточителство и превзетост. Философията на художника Фелисиан Ропс и романът на Жорис-Карл Юисманс „Срещу природата“ от 1884 са главните примери на декадентското движение. Първоначално то процъфтява във Франция, а след това се разпространява в цяла Европа и в Съединените щати[1]. Движението може да бъде охарактеризирано чрез нагласи и идеи като отвращение от самия себе си и света изобщо, проява на принципен скептицизъм, насладата от извратеността и грубия хумор, както и вяра в превъзходството на човешката креативност над логиката и природните закони[2].[3]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Концепцията за Декадентството датира от XVIII век от писанията на Монтескьо, философът на Просвещението, според когото упадъкът (декаденцията) на Римската империя до голяма степен се дължи на нейния морален разпад и загуба на културни стандарти[4]. Когато латинският учен Дезире Нисар се обръща към френската литература, той сравнява Виктор Юго и романтизма като цяло с този римски упадък, където мъжете жертват занаята и културните си ценности в името на удоволствието. Тенденциите, които той идентифицира като интерес към описание, липса на придържане към традиционните литературни и художествени правила и любовта към екстравагантния художествен и литературен език, са семената на Декадентското движение[5].
Чувстват се символистично-декадентски влияния в стихотворението „Демон“ на Пейо К. Яворов. Сред известните творци на декадентското движение са Ги дьо Мопасан, Шарл Бодлер, Едвард Мунк, Артюр Рембо, Оскар Уайлд и др.
Писатели и художници декаденти[редактиране | редактиране на кода]
Писатели[редактиране | редактиране на кода]
- Франция
- Шарл Бодлер
- Реми дьо Гурмон
- Жорис-Карл Юисманс
- Жан Лорен
- Октав Мирбо
- Робер дьо Монтескьо
- Рашилд
- Артюр Рембо
- Фредерик Ролф
- Марсел Швоб
- Жан де ла Водер
- Пол Верлен
- Огюст Виле де Лил-Адан
- Австрия
- Русия
.jpg)
- Инокентий Аненски
- Константин Балмонт
- Валерий Брюсов
- Зинаида Гипиус
- Дмитри Мережковски
- Николай Мински
- Фьодор Сологуб
- Великобритания
- Обри Биърдсли
- Макс Бирбом
- Ричард Франсис Бъртън
- Ърнест Доусън
- Ричард ле Галиен
- Артър Макен
- Чарлс Рикетс
- Матю Филипс Шил
- Алджернон Чарлз Суинбърн
- Артър Саймънс
- Оскар Уайлд
- Италия
- САЩ
- Белгия
- Други страни
- Артур Брейски (Чехия)
- Матею Караджале (Румъния)
- Воислав Илич (Сърбия)
- Джордж Мур (Ирландия)
- Ялмар Сьодерберг (Швеция)
- Ерик Стенбок (Швеция)
- Хосе Хуан Таблада (Мексико)
Художници[редактиране | редактиране на кода]
- Франция
- Австрия
- Белгия
- Други страни
- Обри Биърдсли (британски)
- Чарлс Рикетс (британски)
- Ян Франс Де Боувър (фламандски)
- Франц фон Щук (немски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dictionary of Critical Theory – Oxford Reference, pp.113-114
- ↑ Kearns, James (1989). Symbolist Landscapes: The Place of Painting in the Poetry and Criticism of Mallarmé and His Circle. MHRA. p. 15. ISBN 0-947623-23-X.
- ↑ Huysmans, Joris-Karl (1922). Against the Grain. Lieber & Lewis – via Project Gutenberg.
- ↑ Montesqieu, Charles-Louis de Secondat (1965). Considerations on the Causes of the Greatness of the Romans and their Decline. Translated by David Lowenthal. The Free Press, New York. Collier-Macmillan, London. – via Constitution Society.
- ↑ Desmarais, Jane (2013). Edited by Jane Ford, Kim Edwards Keates, Patricia Pulham. „Perfume Clouds: Olfaction, Memory, and Desire in Arthur Symon's London Nights (1895)“. Economies of Desire at the Victorian Fin de Siècle: Libidinal Lives: 62 – 82
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Gaunt, William. The Aesthetic Adventure. New York: Harcourt, 1945.
- Halen, Widar. Christopher Dresser, a Pioneer of Modern Design. Phaidon: 1990. ISBN 0-7148-2952-8.
- Lambourne, Lionel. The Aesthetic Movement. Phaidon Press: 1996. ISBN 0-7148-3000-3.
- O'Brien, Kevin. Oscar Wilde in Canada, an apostle for the arts. Personal Library, Publishers: 1982.
- Snodin, Michael and John Styles. Design & The Decorative Arts, Britain 1500–1900. V&A Publications: 2001. ISBN 1-85177-338-X.
- Christopher Morley. 'Reform and Eastern Art' in Decorative Arts Society Journal 2010
- Victoria and Albert Museum "A Higher Ambition: Owen Jones (1809–74). www.vam.ac.uk/collection/paintings/features/owen-jones/index/
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Гео Милев, „Модерната поезия (Бележки и идеи)“, LiterNet, 20 ноември 2002 (ориг. публ. сп. „Листопад“, кн. 4-5, 1914)
- Яни Милчаков, „Старите периоди, критичните езици, новите историзми“, електронно списание LiterNet, 14 декември 2005, № 12 (73)
- ((ru)) Камилла Палья, „Декадентское искусство“, dejavu.ru (ориг. публ. Палья К. Личины сексуальности. Екатеринбург: У-Фактория; Изд-во Урал. ун-та, 2006, с. 624—643)
- ((ru)) Омри Ронен, „Декаданс“, сп. „Звезда“, 2007, кн. 5
|
