Деметрий II Македонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Деметрий II Македонски
Роден
269 г. пр.н.е.
Починал
229 г. пр.н.е. (40 г.)
Семейство
РодАнтигониди
БащаАнтигон II Гонат
МайкаФила
СъпругаСтратоника
Никея
Фтия
Хризеида
ДецаФилип V Македонски
Апама III
Деметрий II Македонски в Общомедия

Деметрий II Етолик (на старогръцки: Δημήτριος ὁ Αἰτωλικός) е цар на Древна Македония, управлявал заедно с баща си Антигон Гонат от 50-те години на III в. пр.Хр. и самостоятелно от 239 до 229 г. пр. Хр. Баща е на Филип V Македонски.

Прякора си дължи на продължителните борби, които води с Етолия без особен успех.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Деметрий II е син на македонския цар Антигон II Гонат и Фила, дъщеря на елинистическия владетел на Месопотамия и Сирия Селевк I Никатор. Рождената му дата не е известна – предполага се, че е към 275 или 274 г. пр. Хр. Има по-голям брат – Халкионей, който загива в битка още приживе на баща им Антигон.[2]

Съуправител[редактиране | редактиране на кода]

Деметрий се изявява за пръв път около 263 г. пр. Хр., когато епирският цар Александър II нахлува в Македония, възползвайки се от заетостта на Антигон Гонат в Хремонидовата война срещу Атина и Птолемеите. 12-годишният син на македонския цар води отпора срещу нашествениците в битката при Дердия (в областта Елимия, тогава югозападна Македония) и ответното нашествие на македоните в Епир, довело до временно изгонване на Александър от страната. Предполага се, че ролята на Деметрий в тези събития е била номинална при помощта на по-опитни военачалници.[3]

Няколко източници сочат, че Деметрий е бил провъзгласен за цар и съвладетел дълго преди смъртта на Антигон Гонат. Според надпис от Верея това е станало най-късно през 256 г. пр. Хр.[4]

Самостоятелно управление[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешната политика на Деметрий II е слабо позната от съхранилите се наративни и епиграфски паметници. Известно е, че, както предшествениците си, и този македонски цар насърчава градското развитие във владеннията си. Градът, който изгражда на Термейския залив недалеч от устието на Пеней, е наречен Фила в чест на майка му.[5]

Във външен план управлението на Деметрий протича в упорита защита на македонските владения в Елада, подложени на системни нападения от финансираните от Египет етолийци и ахейци, и на същинска Македония, притисната от север от многобройните дардански племена. Понякога лично, както с покоряването на Беотия през 235 г. пр. Хр., а понякога чрез критски и илирийски наемници, Деметрий II успява да сдържи враговете си в Гърция.[6][7] Но борбата с дарданите завършва зле – през 230 или 229 г. пр. Хр. македоните са разбити и губят крепостта Билазора[8]. Деметрий II умира скоро след това поражение, през пролетта на 229 г. пр. Хр., оставяйки на престола малолетния си син Филип V.[9]

Женитби и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Деметрий се жени три или четири пъти.

Към средата на 50-те години на III в. пр. Хр. като престолонаследник е оженен за селевкидската принцеса Стратоника. От този брак добива дъщеря си Апама, но не и мъжки наследник.[10]

През 245 г.пр.Хр., по настояване на баща си, Деметрий се жени за Никея – вдовица на сепаратисткия владетел на Коринт Александър. С този брак Антигон Гонат успява да си върне контрола над стратегически важната крепост.[11]

През царуването си Деметрий се жени още два пъти – за Хризеида (от която има син Филип V) и за епирската принцеса Фтия. Според някои изследователи двете всъщност са едно и също лице.[12][13]

Бракът с Фтия е политически мотивиран – скрепява договор, сключен от Деметрий II с вдовицата на Александър II Олимпиада през 239 г. пр. Хр. за защита на Епир от етолийските нападения. Съюзът просъществува само няколко години, докато епиротите свалят от власт династията на Еакидите.[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kuzmin, Yuri. King Demetrius II of Macedon: In the Shadow of Father and Son. В: Жива Антика, т. 1-2. Скопjе, 2019. с. 76.
  2. Kuzmin 2019, с. 60 – 61.
  3. Kuzmin 2019, с. 62 – 63.
  4. Kuzmin 2019, с. 64 – 66.
  5. Kuzmin 2019, с. 69.
  6. Walbank, F. W. (ed.). The Cambridge Ancient History. Vol. VII, Part 1. Cambridge University Press, 2006. с. 447-452.
  7. Kuzmin 2019, с. 73 – 77.
  8. Errington, R. Malcolm. A History of Macedonia. Berkeley, University of California Press, 1990. с. 174-175.
  9. Kuzmin 2019, с. 78.
  10. Carney, Elizabeth Donnelly. Women and Monarchy in Macedonia. University of Oklahoma Press, 2000. с. 184-185.
  11. Carney 2000, с. 188.
  12. Carney 2000, с. 190 – 191.
  13. Errington 1990, с. 174.
  14. Walbank 2006, с. 446, 452.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]