Деян Дуковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Деян Дуковски
Дејан Дуковски
драматург от Северна Македония
Роден
1969 г. (55 г.)

Учил вСкопски университет
Работил вСкопски университет
Семейство

Уебсайт

Деян Дуковски (на македонска литературна норма: Дејан Дуковски) е виден драматург от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1969 година в Скопие, тогава в Югославия. Завършва гимназията „Йосип Броз Тито“ и Факултета за драматични изкуства на Скопския университет в 1990 година. В 1993 година е избран за асистент по предмета филмов и телевизионен сценарий във Факултета за драматични изкуства, а от 1996 година е доцент в Катедрата за драматургия. Член е на Македонския ПЕН център.

Драми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Балканска гротеска“ (1988)
  • „Последниот балкански вампир“ (1989)
  • „Силјан штркот шанца“ (1991)
  • „Џинот и седумте џуџиња“ (1991)
  • „Балканот не е мртов“ (1992)
  • „Буре барут“ (1994)
  • „Маме му ебам кој прв почна“ (1996)
  • „Другата страна“ (2003)
  • „Празен град“ (2007)

Сценарии за игрални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Светло сиво“ (1993)
  • „Буре барут“ (1995)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

По сценария на „Буре барут“ е сниман игрален филм, копродукция на продуцентски къщи от Република Македония, Франция, Германия, Турция, Югославия и Гърция. Филмът участва на известни световни фестивали и ги получава наградите: ФИПРЕСИ – награда от критиката на Фестивала във Венеция (1998); Награда на Европейската асоциация на критиците (Лондон, 1998); Гран-при на Фестивала в Анталия, Турция (1998); Награда „Бронзова камера 300“ на Интернационалния фестивал за филмова камера „Братя Манаки“ (Битола, 1998); Гран-при на Интернационалния филмов фестивал, Хайфа, Израел, 1999.

„Буре барут“ е най-поставяният драматичен текст на Дуковски и е поставян в България, Гърция, Япония, Германия, Хърватия, Дания, Нидерландия, Швеция.

Дуковски е носител на награда за най-добър съвременен драматичен текст на Македонския театрален фестивал „Войдан Чернодрински“ – Прилеп, за „Балканот не е мртов“ (1993) и „Буре барут“ (1995). Също така има Гран-при на Интернационалния театарлен фестивал БИТЕФ за „Маме му ебам кој прв почна“ (Белград, 1997).[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]