Джеймс Едуард Александър
| Джеймс Едуард Александър James Edward Alexander | |
| шотландски изследовател | |
 | |
| Роден |
16 октомври 1803 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Шотландия |
| Учил в | Кралски военен колеж |
| Джеймс Едуард Александър в Общомедия | |
Сър Джеймс Едуард Александър (на английски: James Edward Alexander) е шотландсдки пътешественик, генерал-майор, изследовател на Африка.
Ранни години (1803 – 1819)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 октомври 1803 година в Стърлинг, Шотландия, най-възрастният син на Едуард Александър от Клакмананшър и втората му съпруга Катрин Глас. Учи в Единбург и Глазгоу, а по-късно завършва Кралския военен колеж Сандхърст.
Военна кариера (1820 – 1834)[редактиране | редактиране на кода]
През 1820 г. постъпва в Британската източноиндийска компания, а през 1825 г. се прехвърля в британската армия. Като адютант на британския военен аташе в Иран, става свидетел на Руско-иранската война от 1826 г., а през 1829 посещава България, като военен аташе по време на Руско-турската война (1828 – 1829). От 1832 до 1834 г. е военен аташе в Португалия.
Експедиционна дейност (1835 – 1837)[редактиране | редактиране на кода]
През 1835 – 1836 г. участва като специалист по демаркацията на границите между владенията на Великобритания и Германия в Южна Африка.
През 1836 – 1837 със съдействието на основаната през 1834 „Асоциация на нос Добра Надежда за изследване на Централна Африка“ извършва експедиция в Южна Африка.
На 8 септември 1836 г. тръгва от Кейптаун на север, пресича Оранжевата река и изследва планината Карасберг, след което форсира река Фиш (десен приток на Оранжевата река) и се изкачва по десния ѝ приток, река Конкип, до платото Намакваленд. След това, през откритото от него плато Дамараленд (2600 м, 23 – 24º ю.ш.) и пустинята Намиб, стига до река Кусейб и като се спуска по нея, в средата на април 1837 г. достига до Атлантическия океан. В началото на май тръгва обратно и на 21 септември се завръща в Кейптаун.
Резултатите от пътешествието му са публикувани през 1838 в Лондон.
Следващи години (1837 – 1885)[редактиране | редактиране на кода]
През 1837 се жени за Евелин Мари Мичъл, а една година по-късно му е присъдено рицарско звание.
От 1841 до 1855 служи в Канада, а по време на Кримската война, като подполковник командва 14-и полк при обсадата на Севастопол. Командва британския експедиционен корпус в Нова Зеландия по време на войната с маорите. През 1877 г. се оттегля от активна военна дейност и през 1881 получава чин генерал-майор.
Умира на 2 април 1885 година на остров Уайт на 81-годишна възраст.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 147.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата James Edward Alexander в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
