Джеймс Стюарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Стюарт
James Stewart
американски актьор
Джеймс Стюърт (1948)
Джеймс Стюърт (1948)
Роден
Джеймс Мейтланд Стюърт
Починал
2 юли 1997 г. (89 г.)
ПогребанФорест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ
РелигияПрезвитерианство
Националност САЩ
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1932 – 1991
ОскариНай-добър актьор:
„Филаделфийска история“ (1941);
Почетен: (1985);
Номинация: (1940), (1946), (1950), (1960)
Златен глобусПожизнено: (1965);
Най-добър ТВ актьор – драма: „Хокинс“ (1974);
Номинация: (1951), (1963)
БАФТАНоминация: (1955), (1960)
Други наградиВенеция
Волпи къп за най-добър актьор:
„Анатомия на едно убийство“ (1959);
Берлинале
Сребърна мечка за най-добър актьор:
„Господин Хобс излиза в отпуск“ (1962);
Почетна Златна мечка: (1982)
Семейство
СъпругаГлория Хетрик Маклийн (1949 – 1994)
Деца4
Подпис
Уебсайтwww.jimmy.org
Джеймс Стюарт в Общомедия

Джеймс Стюарт (на английски: James Stewart) е американски актьор.[1] През 1999 година Американският филмов институт включва Стюарт под Номер-3 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Джеймс Мейтланд Стюарт на 20 май 1908 година в градчето Индиана, щата Пенсилвания. Син е на Елизабет Рут и Александър Мейтланд Стюарт. Баща му е собственик на железарски магазин. Родителите му са от шотландски произход. Джеймс е най-голямото от три деца. Той има две по-малки сестри – Вирджиния и Мери. От него се е очаквало да продължи бизнеса на баща си, движен в продължение на три поколения.

През 1928 година, Стюарт завършва училище в Мерсерсбърг, Пенсилвания, след което постъпва в Принстънския университет, където започва да учи архитектура. Постепенно обаче, той все повече е привлечен от университетските клубове по драма и музика.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

С Катрин Хепбърн във Филаделфийска история (1940)

Стюарт започва да се занимава с актьорско майсторство, докато учи в Принстънския университет. След като завършва през 1932 г., той започва кариера като сценичен актьор, появявайки се на Бродуей. През 1935 г. той получава първата си от няколко поддържащи роли във филми, а през 1938 г. прави своя голям пробив в комедията на Франк Капра „Не можеш да го вземеш с теб“. На следващата година Стюарт получава първата си от пет номинации за награда „Оскар“ за ролята си на идеализиран и добродетелен човек, който става сенатор в „Господин Смит отива във Вашингтон“ на Капра (1939). Той печели единствената си награда „Оскар за най-добра мъжка роля“ за работата си в комедията „Филаделфийска история“ (1940), в която участват още Катрин Хепбърн и Кари Грант.

С Дона Рийд в
Животът е прекрасен (1946)

Първата следвоенна роля на Стюарт е като Джордж Бейли в „Животът е прекрасен“ на Капра (1946), филмът му спечели номинация за Оскар, смята се за коледна класика и едно от най-известните изпълнения на Стюарт. През 1950-те години играе по-двусмислени в морално отношение герои във филмите режисирани от Антъни Ман „Уинчестър '73“ (1950), „Историята на Глен Милър“ (1954) и „Голата шпора“ (1953). Известен е и като един от предпочитаните актьори от големия режисьор Алфред Хичкок участва във филмите му „Въжето“ (1948), „Прозорец към двора“ (1954), „Човекът, който знаеше твърде много“ (1956) и „Световъртеж“ (1958). „Световъртеж“ беше игнориран от критиците при пускането му, но сега е признат за американски кинематографичен шедьовър. Другите му филми през 1950-те години включват адаптацията на Бродуей „Харви“ (1950) и драмата в съдебната зала „Анатомия на едно убийство“ (1959), като и двете му носят номинации за награда „Оскар“. Той е една от най-популярните филмови звезди на десетилетието, като повечето от филмите му се превръщат в касови успехи.

С Ким Новак в
Световъртеж (1958)

По-късните уестърни на Стюарт включват „Човекът, който застреля Либърти Валънс“ (1962) и „Есента на шайените“ (1964), режисирани от Джон Форд. Той се появява в много популярни семейни комедии през 1960-те години. След кратко участие в телевизията, Стюарт се пенсионира 1980-те.

В хода на своята кариера, Стюарт изиграва главни роли в значителен брой филми, широко възприети като класически произведения. Той е сред най-големите звезди от т.нар. класически период на Холивуд през 1930-те, 1940-те и 1950-те години. Номиниран е пет пъти за награда „Оскар“ в категорията за най-добра мъжка роля, спечелвайки приза веднъж, за изпълнението си във филма „Филаделфийска история“ (1940).[3] През 1985 година, Стюърт получава и почетна награда „Оскар“ за цялостно творчество.[3]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Бригаден генерал

Успоредно с киното, Джеймс Стюарт развива и офицерска кариера във военновъздушните сили на САЩ. Участник е във втората световна война и във виетнамската война. Достига до чин на бригаден генерал към запасните части на военновъздушните сили.[4]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Съпругата на Стюарт Глория умира от рак на белия дроб на 16 февруари 1994 г.[5] Според биографа Доналд Дюи, нейната смърт оставя Стюарт в депресия и „изгубен в морето“.“[6] Стюарт става още по-затворен, прекарвайки по-голямата част от времето си в спалнята си, излизайки само за да яде и при посещение на децата си. Той изключи повечето хора от живота си, не само медиите и феновете, но и своите приятели звезди.[7] Приятелите на Стюарт, Леонард Герше и Грегъри Пек казват, че Стюарт не е бил депресиран и нещастен, но му е позволено накрая да си почине и да бъде сам.[8]

Стюарт е хоспитализиран след падане през декември 1995 г.[9] През декември 1996 г. той трябва да смени батерията в пейсмейкъра си, но реши да не го прави. През февруари 1997 г. той е хоспитализиран заради неравномерен сърдечен ритъм.[10] На 25 юни в десния му крак се образува тромбоза, водеща до белодробна емболия една седмица по-късно. Стюарт почива от инфаркт, причинен от емболия на 89-годишна възраст,[11] заобиколен от децата си в дома си в Бевърли Хилс на 2 юли 1997 г. Президентът Бил Клинтън коментира, че Америка е загубила „национално съкровище... велик актьор, джентълмен и патриот“.[12] Стюарт е погребан в Мемориалния парк Форест Лаун в Глендейл, Калифорния.[13] Над 3000 опечалени присъстваха на неговата панихида, включително негови приятели и колеги Джун Алисън, Карол Бърнет, Боб Хоуп, Лю Васерман, Нанси Рейгън, Естер Уилямс и Робърт Стек. Службата включваше пълни военни почести и три залпа с мускети.[14]

Статуя в Индиана, Пенсилвания

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1936 Съпруга срещу секретарка Wife vs. Secretary Дейв Кларънс Браун
1938 Не можеш да го вземеш с теб You Can't Take It with You Тони Кърби Франк Капра
1939 Господин Смит отива във Вашингтон Mr. Smith Goes to Washington Джеферсън Смит Франк Капра
1940 Магазинът зад ъгъла The Shop Around the Corner Алфред Кралик Ернст Любич
1940 Филаделфийска история The Philadelphia Story Майк Конър Джордж Кюкор
1941 Ела живей с мен Come Live with Me Бил Смит Кларънс Браун
1946 Животът е прекрасен It's a Wonderful Life Джордж Бейли Франк Капра
1947 Вълшебен град Magic Town Лаурънс Смит Уилям Уелман
1948 Въжето Rope Рупърт Кейдъл Алфред Хичкок
1949 Малая Malaya Джон Ройър Ричард Торп
1950 Уинчестър '73 Winchester '73 Лин МакАдъм Антъни Ман
1950 Счупена стрела Broken Arrow Том Джефордс Делмар Дейвс
1950 Харви Harvey Елууд Доуд Хенри Костър
1952 Най-великото шоу на света The Greatest Show on Earth клоун Батънс Сесил Демил
1952 Завоят на реката Bend of the River Глин Маклинтък Антъни Ман
1953 Голата шпора The Naked Spur Хауърд Кемп Антъни Ман
1954 Далечна земя The Far Country Джеф Уебстър Антъни Ман
1954 Прозорец към двора Rear Window Джеф Джефрис Алфред Хичкок
1955 Човекът от Ларами The Man from Laramie Уил Локхарт Антъни Ман
1956 Човекът, който знаеше твърде много The Man Who Knew Too Much д-р Бен Маккена Алфред Хичкок
1958 Световъртеж Vertigo детектив Джон Фергюсън Алфред Хичкок
1959 Анатомия на едно убийство Anatomy of a Murder Пол Биглър Ото Преминджър
1961 Двамата яздиха заедно Two Rode Together Маршал Гътри Маккейб Джон Форд
1962 Човекът, който застреля Либърти Валънс The Man Who Shot Liberty Valance Рамсъм Стодарт Джон Форд
1962 Господин Хобс излиза в отпуск Mr. Hobbs Takes a Vacation Роджър Хобс Хенри Костър
1962 Как беше завладян Запада How the West Was Won Линус Роулингс Хатауей, Форд, Маршал
1965 Шенандоа Shenandoah Чарли Андерсън Андрю Маклаглън
1968 Бандолеро! Bandolero! Мейс Бишъп Андрю Маклаглън
1976 Стрелецът The Shootist доктор Хостетлър Дон Сийгъл

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Звездата на Джеймс Стюарт Холивудската алея на славата
  1. ↑ www.imdb.com
  2. ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.
  3. ↑ а б Номинации и награди IMDB.com
  4. ↑ Morrow, Tom. Historically Speaking: From Actor to Major General and Back // 2017-10-01. Архивиран от оригинала на 2018-02-18. Посетен на 2020-12-19.
  5. ↑ Dewey 1996, с. 485.
  6. ↑ Dewey 1996, с. 486 – 488.
  7. ↑ Dewey 1996, с. 486.
  8. ↑ Dewey 1996, с. 488.
  9. ↑ James Stewart Hospitalized After Falling at His Home // LA Times. December 22, 1995.
  10. ↑ Quirk 1997, с. 321.
  11. ↑ Eliot 2006, с. 409; Eyman 2017, с. 311
  12. ↑ James Stewart, the Hesitant Hero, Dies at 89 // The New York Times. July 3, 1997. Посетен на October 31, 2019.
  13. ↑ Ellenberger, Allan R. Celebrities in Los Angeles Cemeteries: A Directory. Jefferson, NC, McFarland & Company, 2001. ISBN 978-0-7864-0983-9. с. 72.
  14. ↑ Eliot 2006, с. 411; Smith 2005, с. 227

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джеймс_Стюарт&oldid=11960071“.