Джордж М. Джордж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Бориславов Миндизов
български писател
Роден
17 април 1960 г. (64 г.)

Националност България
Литература
ПсевдонимДжордж М. Джордж,
Силвестър Голд,
Боб Куин,
Уилям Стейн
Период1993 -

Георги Бориславов Миндизов, известен като Джордж М. Джордж, Силвестър Голд, Боб Куин и Уилям Стейн, е сред най-продуктивните и популярни български автори на книги-игри и създател на поджанра стратегически книги-игри (стратове).

През 1990-те години са издадени 20 негови книги-игри и 15 страта. [1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 април 1960 г. в Плевен. Там учи технология на металите в ТМЕТ „Цанко Станчев“ (механотехникум), а по-късно завършва висше образование със същата специалност във ВМЕИ „Ленин“. След завършването си работи в сферата на тежката промишленост като технолог в НПК „Ядрена техника“, Плевен и ЗМК, Стражица. В началото на 1990-те години създава лична фирма за проектиране на метални конструкции, в която работи до 1994 г. Тогава основната му дейност става писането на книги-игри и стратове. След 2001 г. и крах на жанра той работи в областта на рекламата, графчния и уеб дизайн, предпечата и впоследствие като програмист на бази данни.

Книгите-игри[редактиране | редактиране на кода]

Макар първият му допир до интерактивната литература да е още в края на 1980-те години с разказа „Игра на смърт“, той прописва едва, след като прочита първите издадени книги на Любомир Николов – „Огнена пустиня“ и „Замъка на таласъмите“. Първата книга-игра на Джордж е „Господарят на мрака“ (1993 г. ИК „Плеяда“), която първоначално е носела заглавието „Сянката на мрака“. По-сериозната част от творчеството му се издава от ИК-Астрала и ИК-Мега, а в залеза на жанра издава и няколко книги с ИК „Бард“ [2]. Пише основно в областта на фентазито, фантастиката[3], както и значителен брой книги-игри, вдъхновени от исторически събития.

Вдъхновен от участието си в борсовата търговия написва и нестандартната поредица „Пари и Гангсери“, книги-игри с бизнес тематика, примесени с по-стандартните за жанра елементи. Откровеното му влечение към по-комплексни правила, цикличност и преиграваемост стават все по-видими с всяка следваща книга, като през 1997 г. довеждат до издаването на нова по рода си книга-игра, „Командос“, с която той полага началото на поджанра стратегически книги-игри (стратове)[4]. Джордж се съсредоточава основно върху него, тъй като тази форма пасва по-добре на неговите предпочитания, значително към играта над литературата, както сам казва.

С издадените си петнадесет страта е и най-активният автор на този тип игри. Поради комерсиални причини някои от стратовете са базирани на известни филми и игри, като „Смъртоносна битка“, „Междузвездни войни“, „Пришълецът“ и т.н.

Към стратегическата игра „Джонга“ излиза като добавка чисто литературна новела, която е един от малкото известни негови произведения извън интерактивния жанр. Той проявява интерес и в други сфери от жизнения път на книгите. Първата му самостоятелна предпечатна обработка е в „Битката за Америка“, а в сферата на дизайна за първи път изработва картите и схемите за „Войната на Понтиак“, като впоследствие доразвива тези умения и полага основите на своята настояща професия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги-игри[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 „Господарят на мрака“
  • 1993 „Звездни бойци“
  • 1994 „Легионът на отмъстителите“
  • 1994 „Древното зло“
  • 1994 „Духът на прерията“
  • 1994 „Планетата на смъртта“
  • 1994 „Сенките на мрака“ (под псевдонима Боб Куин)
  • 1995 „Войната на Понтиак“
  • 1995 „Пари и гангстери-1“ (под псевдонима Силвестър Голд)
  • 1995 „Пари и гангстери-2“ (под псевдонима Силвестър Голд)
  • 1995 „Проклятието на меча“
  • 1996 „Арена“
  • 1996 „Битката за Америка“
  • 1996 „Крепост в облаците“
  • 1996 „Пари и гангстери-3“ (под псевдонима Силвестър Голд)
  • 1997 „Арена-2“
  • 1997 „Часът на вампира“ (под псевдонима Силвестър Голд)
  • 1997 „Часът на вещицата“
  • 1998 „Арена-3“
  • 1998 „Вълшебната тетива“

Стретегически книги-игри[редактиране | редактиране на кода]

  • 1997 „Командос“
  • 1997 „Джонга“
  • 1997 „Лорд и Магьосник“
  • 1998 „Космически завоеватели“
  • 1998 „Кукловодът“
  • 1998 „Лорд Дракон“
  • 1998 „Пришълецът“
  • 1998 „Рейнджър“
  • 1998 „Смъртоносна битка“
  • 1998 „Тотално унищожение“
  • 1998 „Троянската война“ (битки и стратегии)
  • 1999 „Анибал срещу Рим“ (битки и стратегии)
  • 1999 „Кибернетични войни“ (виртуална игра)
  • 1999 „Създател“
  • 1999 „Хищникът“ (под псевдонима Уилям Стейн)

Източници[редактиране | редактиране на кода]