Джоузеф Хилис Милър
| Джоузеф Хилис Милър Joseph Hillis Miller | |
| американски литературен теоретик и историк англицист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 февруари 2021 г.
|
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Харвардски университет Оберлински колеж |
| Научна дейност | |
| Област | Теория на литературата |
| Работил в | Йейлски университет Калифорнийски университет, Ървайн |
| Публикации | The Ethics of Reading (1987) |
| Повлиян | Жорж Пуле Пол де Ман Жак Дерида |
| Семейство | |
| Деца | 3 |
| Джоузеф Хилис Милър в Общомедия | |
Джоузеф Хилис Милър (на английски: Joseph Hillis Miller, Jr., роден на 5 март 1928)[1] е американски литературовед, представител на Йейлската школа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Нюпорт Нюз (Вирджиния), щата Вирджиния, САЩ. Син е на Джоузеф Хилис Милър старши, баптистки свещеник[2], университетски преподавател и администратор, който заема и поста президент на Университета на Флорида. Милър получава бакалавърска степен в Обърлин колидж (summa cum laude, 1948), а магистърска (1949) и докторска (1952) в Харвардския университет. Женен е и има три деца.
Джоузеф Хилис Милър е литературен и културен историк, специализирал се в областта на Викторианската литература и културата на Модернизма, с централен интерес към етиката на четенето и на четенето като културен акт. Между 1952 и 1972 г. той преподава в Университета „Джонс Хопкинс“. По това време е под влияние на своя колега в университета белгийския литературен изследовател Жорж Пуле и на изследванията на Женевската школа в литературознанието.[3]
През 1972 г. Хилис Милър се премества в Йейлския университет, където преподава в течение на четиринайсет години. В Йейл става част от т.нар. Йейлска школа на деконструкцията и се нарежда до Пол де Ман, Харолд Блум и Джефри Хартман.
През 1986 г. Хилис Милър напуска Йейл, за да се прехвърли в Калифорнийския университет в Ървайн, където по-късно е последван от един от Йейлските си колеги – Жак Дерида. През същата година става президент на Американската асоциация за съвременни езици, а през 2005 г. получава и нейната награда за цялостен принос. И в Йейл, и в Ървайн Хилис Милър е ментор на поколение американски литературоведи, сред които и феминистката Ив Козофски Седжуик.[4]
Днес той е Почетен професор изследовател по англицистика и сравнително литературознание в Калифорнийския университет в Ървайн.[5]
През февруари 2000 г. гостува в София, за да участва в конференцията „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет“, организирана от департамент Нова българистика на Нов български университет.[6]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- (1958) Charles Dickens: The World of His Novels Архив на оригинала от 2012-03-21 в Wayback Machine.
- (1963) The Disappearance of God: Five Nineteenth-Century Writers
- (1965) Poets of Reality: Six Twentieth-Century Writers
- (1968) The Form of Victorian Fiction: Thackeray, Dickens, Trollope, George Eliot, Meredith, and Hardy
- (1970) Thomas Hardy, Distance and Desire
- (1971) Charles Dickens and George Cruikshank
- (1982) Fiction and Repetition: Seven English Novels
- (1985) The Linguistic Moment: from Wordsworth to Stevens
- (1985) The Lesson of Paul de Man
- (1987) The Ethics of Reading: Kant, de Man, Eliot, Trollope, James, and Benjamin
- (1990) Versions of Pygmalion
- (1990) Victorian Subjects
- (1990) Tropes, Parables, Performatives: Essays on Twentieth Century Literature
- (1991) Theory Now and Then
- (1991) Hawthorne & History: Defacing It
- (1992) Ariadne's Thread: Story Lines
- (1992) Illustration
- (1995) Topographies
- (1998) Reading Narrative
- (1999) Black Holes
- (2001) Others
- (2001) Speech Acts in Literature
- (2002) On Literature
- (2005) The J. Hillis Miller Reader
- (2005) Literature as Conduct: Speech Acts in Henry James
- (2009) The Medium is the Maker: Browning, Freud, Derrida, and the New Telepathic Ecotechnologies
- (2009) For Derrida
- (2011) The Conflagration of Community: Fiction Before and After Auschwitz
- (2012) Reading for Our Time: Adam Bede and Middlemarch Revisited
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Miller, J. Hillis (Joseph Hillis), 1928- // Library of Congress. Посетен на 22 юли 2014. b. 3/5/28 ((en))
- ↑ J. Hillis Miller, Jr., On Literature (Routledge, 2002), p.142.
- ↑ „Georges Poulet“. В: The Norton Anthology of Literary Criticism. Vincent B. Leitch, ed. New York: W.W. Norton & Company, 2001, pp. 1318–1319.
- ↑ Профил на проф. Хилис Милър Архив на оригинала от 2006-09-07 в Wayback Machine., сайт на Центъра по културология на Калифорнийския университет в Ървайн ((en))
- ↑ Профил на проф. Хилис Милър Архив на оригинала от 2015-03-15 в Wayback Machine., сайт на Департамента по англицистика и сравнително литературознание на Калифорнийския университет в Ървайн ((en))
- ↑ Огнян Ковачев, Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет, сп. Литературна мисъл, 2000, кн. 1
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Страница на проф. Хилис Милър на сайта на Калифорнийския университет в Ървайн ((en))
- Запис на интервю с проф. Хилис Милър, направено в Дъблин от Емън Дюн и Майкъл О'Рурк, юни 2012 ((en))
- Интервю с проф. Хилис Милър по повод книгата му The Conflagration of Community: Fiction Before and After Auschwitz, 23 август 2012 ((en))
- Страница на проф. Хилис Милър в Литернет
- Архиви
- Guide to the J. Hillis Miller Papers. Special Collections and Archives, The UC Irvine Libraries, Irvine, California. ((en))
- Guide to the Barbara Cohen Manuscript Materials. Special Collections and Archives, The UC Irvine Libraries, Irvine, California. ((en))
- ((en)) J Hillis Miller - History of Critical Theory at UCI в
, качен на 4.06.2015 от UCIrvineLibraries - ((en)) J Hillis Miller - Future of Critical Theory at UCI в , качен на 4.06.2015 от UCIrvineLibraries
|
