Динково
| Динково | |
  Динково  Динково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 83 души[1] (15 март 2024 г.) 8,39 души/km² |
| Землище | 10 km² |
| Надм. височина | 101 m |
| Пощ. код | 3921 |
| Тел. код | 09323 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 21193 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Ружинци Александър Александров (ГЕРБ; 2015) |
Дѝнково е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Динково е разположено на река Лом, на 19 km североизточно от Ружинци и на 20 km югозападно от град Лом. То е най-източната точка на Област Видин.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото възниква с името Хасанова махала През 1881 година е преименувано на Борисово, а през 1950 година с Указ № 45 е преименувано на Динково[2] в чест на комунистическия деец Господин Райков - Динко.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Лисенко“ по името на съветския псевдоучен Трофим Лисенко.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Господин Иванов Райков по прякор Динко е роден на 7 март 1899 г. в с. Хасанова махала (сега Динково). Поради липса на средства напуска училището в Лом и става кожухарски работник. Дружи с прогресивни младежи и през 1912 г. става член на БРСДП (т.с).
След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участва дейно в Септемврийското въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов – Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия. През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов – секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Динко и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица. Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: „Да живее комунизма“, след което и двамата се самоубиват. Полицаите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
