Диофантово уравнение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диофантово се нарича всяко алгебрично уравнение с цели коефициенти, решенията на което се търсят отново в множеството на целите числа. Специфично за системите от диофантови уравнения е, че броят на неизвестните в тях е по-голям от броя на уравненията в системата, т.е. системата е неопределена и има цял клас решения, чието графично изображение е алгебрична крива, алгебрична повърхнина или обект от по-висок порядък.

Думата „диофантов“ произлиза от името на древногръцкия математик Диофант от Александрия, който в основния си труд „Аритметика“ разглежда линейни и квадратни уравнения във връзка с резултати, останали от гръцки и вавилонски математици. Диофант е и един от първите математици, които въвеждат математическата символика в алгебрата (въвежда фиксирани означения за неизвестното и първите му степени).

Математическото изследване на диофантови уравнения се нарича диофантов анализ. Доколкото отделни диофантови уравнения винаги са представлявали любопитни задачи с повишена трудност, формулирането на обобщени теоретични подходи към класовете диофантови уравнения е достижение основно на ХХ век.

Два фактора определят вида, сложността и начина на решаване на диофантовите уравнения:

  • броят на неизвестните;
  • най-високата степен на неизвестна величина в уравнението (системата от уравнения).

Примери за диофантови уравнения[редактиране | редактиране на кода]

Нека в следващите примери , и считаме за неизвестни, а другите буквени означения играят ролята на параметри.

  • Тъждеството на Безу е линейно диофантово уравнение.
  • Уравнението .
  • Уравнението на Пел , където n е цяло число, различно от квадрат.
  • За общите решения на диофантовите уравнения от степен, по-висока от 2, се знае малко, но уравненията на Туе от вида , където и са общо взето решими.

Диофантов анализ[редактиране | редактиране на кода]

Основните въпроси, от които диофантовият анализ се интересува при изучаване на конкретно диофантово уравнение, са:

  1. Дали уравнението има поне едно решение
  2. Дали има решения различни от тези, които се намират с елементарни методи
  3. Дали има крайно или безкрайно много решения
  4. Възможно ли е (поне на теория) всички решения да бъдат описани
  5. Възможно ли е всички решения да бъдат на практика намерени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, „Математически енциклопедичен речник“, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1983
  • „Физико-математическа и техническа енциклопедия“, том 1, Издателство на БАН, София, 1990
  • The Penguin Dictionary of Mathematics, Editors: J. Dainith, R. D. Nelson, Penguin Books, 1989
  • Н. В. Александрова, „Математически термини“, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1984

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]