Драгановец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драгановец
Общи данни
Население495 души[1] (15 март 2024 г.)
34,2 души/km²
Землище14,471 km²
Надм. височина219 m
Пощ. код7773
Тел. код06003
МПС кодТ
ЕКАТТЕ23087
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Драгановец
Адем Адемов
(ДПС)
Драгановец в Общомедия

Драгановец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологически разкопки на 1,8 км южно от селото разкриват върху възвишението Хоро тепеси селищна могила от неолита и халколита и късноантично укрепление.[2] В местността „Манастира“ са разкрити останки от тракийско светилище от II-IV век. През V век върху него е построена християнска църква, която продължава да се използва и през Средновековието, когато около нея се развива некропол. Сградата има обходни галерии или според други автори – допълнителни кораби, което би я направило единствената петкорабна базилика в днешна България.[3]

Според предания Драгановец носи името си от старобългарското село Драганица. То се намирало в местността Дрянцъ на около 3 км западно от Драгановец. Според легендата името на селото е дошло от красивата мома Драганка, която живеела в селото и пеела чудно хубаво. Ясният и силен глас достигал до местността „Хорището“, където пладнувал със стадото си нейният любим. Оттам той и пригласял с медения си кавал. В нейна чест селото било наречено с. Драганица, т.е селото на Драганка. След падане под османска власт, старото село било изгорено, част от населението избито, а останалите заселени на мястото на сегашното село Драгановец. Преданието вървяло от поколение на поколение, затова след освобождението селото било отново преименувано на Драгановец.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Базилика и светилище

На 2,5 км южно от Драгановец, в местността Боаза или Манастиря, се намира тракийско светилище, базилика, късноантично и средновековно селище. Това е археологически комплекс, обявен за паметник на културата от местно значение, който се състои от:

Тракийско светилище от II-IV в.

Първите археологически проучвания са тясно свързани с разкриването на пещ за строителна керамика от ІІ-ІV в. Производството на керамиката е предназначено за изграждане на базиликата и принадлежащите ѝ сгради. Както пещта, така и тракийското светилище, и по-късно изградената петкорабна базилика върху неговите основи са проучени през 1969 – 1971 г. от Казимир Попконстантинов, уредник през този период в отдел „Археология“, музей Търговище, а сега професор по Археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Светилището има правоъгълна форма (15 на 19,5 м). Първоначално се е състояло от две помещения, а впоследствие е прибавено още едно. Основите са градени от ломени камъни и кал. В насипа са намерени 111 цели и фрагментирани плочки, посветени на Аполон, който е наречен с епитета Аулосадос, две на Зевс, статуйки на Тракийския конник, керамика и монети от Аврелиан (270 г.) и Клавдий Готски (268 г.). Светилището е съществувало в периода II-IV в.

Базилика

По-късно върху неговите основи се построява базилика (20 на 18 м.). Тя е петкорабна с три апсиди, наос и нартика. Основите ѝ са градени от ломени камъни и бял хоросан. Към един втори строителен период принадлежи екзонартиката, използвана и през българската епоха. Около нея са разкопани останки от жилища. Източно от базиликата се намират две крепости – „Хоро тепеси“ (ІІ-V в.) и „Марна кале“ (ІV-VІІ; ІХ-ХІV в.). Крепостта „Хоро тепеси“ е построена върху селище от енеолитната епоха.

Корабна базилика

Византийска петкорабна базилика от V-VI в., единствената открита в България.

Керамична пещ

Пещ за строителна керамика, построена в съседство и във връзка с изграждането на базиликата.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
1934989
19461002
1956953
1965837
1975752
1985644
1992557
2001484
2011468

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 468 100.00
Българи 15 3.20
Турци 268 57.26
Цигани 180 38.46
Други 0 0.00
Не се самоопределят 5 1.06
Не отговорили 0 0.00

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
  3. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 106.
  4. „Справка за населението на село Драгановец, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 30 ноември 2018.
  5. „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Казимир Попконстантинов. Пещ за строителна керамика при с. Драгановец, Търговищко. – Музеи и паметници на културата, 4 (1970), 12 – 15.;
  • Тракийско светилище при Драгановец, Търговищко. – В: Тракийски паметници. Т. 2, С., 1980, 90 – 140.;
  • K. Popkonstantinov, R. Kostova. The five-aisled basilica at Draganovets, Turgovishte district in late antique settlement structure of the region. – In: The Roman and the Late Roman City. S., 2002, 228 – 237.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]