Направо към съдържанието

Дреново (област Благоевград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново
България
41.5106° с. ш. 23.1573° и. д.
Дреново
Област Благоевград
41.5106° с. ш. 23.1573° и. д.
Дреново
Общи данни
Население60 души[1] (15 март 2024 г.)
6,64 души/km²
Землище9116 km²
Надм. височина895 m
Пощ. код2876
Тел. код07424
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ23697
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)

Дрѐново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Село Дреново се намира в източните склонове на Огражден планина на 22 км северно от град Петрич. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.

За първи път селото се споменава с днешното си име Дреново в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2]

Със същото име то се споменава отново в османски дефтер от 1570 година. През същата година в него живеят 84 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[3]

През XIX век Дреново е чисто българско, числящо се към Петричка кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дреново (Drianovo) е посочено като село с 55 домакинства със 190 жители българи.[4] Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото живеят 200 жители, всички българи-християни.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Дряново (Drianovo) се състои от 208 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 107
Българи 106
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1
  1. www.grao.bg
  2. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.559-561.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.