Направо към съдържанието

Дреновска афера

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дреновска афера
— афера —
МястоДреновци, Османска империя
Датапролетта на 1895 г.

Дреновската афера от 1895 година е провал в организационната мрежа на Прилепския революционен район на Вътрешната македоно-одринска революционна организация вследствие разкрития и арести от страна на османските власти.

От януари 1895 година в района на Дреновци Расим от Десово, който има кула в селото, многократно облага българското село с данъци и тормози местното население. Пристигналата през март от България чета на Димо Дедото от Македонския комитет, която прави опит за организиране на революционен комитет, си поставя за цел да елиминира и турския бег.[1]

В местността Сивец са извикани гражданите Йордан Гавазов (гласен за ръководител), Панто Карамбулев, Тоде Яръмбобол, дякон Костадин, Диме Палавранов и други, които са посветени в революционното дело. През март при село Дреновци, докато дебне Расим от Десово, четата се сблъсква с турци бегликчии и убива водача им. Така се появява Дреновската афера, при която са арестувани над 100 души селяни и граждани и мнозина са осъдени. Четата на Дедото се оттегля.[2][3]

Арестувани

[редактиране | редактиране на кода]
Име Години Професия От Имотно състояние Бележка
1. Ицо Гавазот 60 ковач Прилеп средна ръка арестуван и освободен с рушвет от 7 лири, арестуван втори път в началото на март стар стил
2. Йордан Христов Гавазов 20 Прилеп обвинен от фалшив свидетел циганин
3. Тоде Найдов Точак (Мал Бомбол) 35 бакалин в Дреновци Прилеп арестуван заедно с Ицо Гаваз
4. Тале Митрев Дурле Волково село имотен арестуван заедно с Гавазот като ятак на комитете
5. Поп Константин (старият дякон) 70 свещеник Прилеп арестуван на Великден 5 април (ст. ст.) като роднина на Димо Дедото
6. Мицо Кантарджиев 20—25 терзия Прилеп арестуван за ятаклък като роднини на Дедото на първия ден на Великден на хорото
7. Антон Кантарджиев 20—25 терзия Прилеп арестуван за ятаклък като роднини на Дедото на първия ден на Великден на хорото
8. Никола Конев Кусев 25 рибар Прилеп затворен заедно с Кантарджиеви на първия ден на Великден
9. Диме Ацаров бакалин в София[4] Прилеп
10. Ангел Христов бакалин в София Прилеп дошъл си за Великден и арестуван, тъй като пристига от София
11. Стоян Лазов Прилеп арестувани с Бретлов в Солун и препратени в Прилеп, защото седмица след пристигането си се опитали да се върнат в София
12. Йован Кочов Бретлов Прилеп арестувани с Лазов в Солун и препратени в Прилеп, защото седмица след пристигането си се опитали да се върнат в София
13. Петре Сарапиен 28 свещар Прилеп арестуван на Велики четвъртък
14. Аце Л. Дамянов 33 грънчар Прилеп
15. Диме Палавран касапин Прилеп арестуван на Великден, щом пристигнал
16. Рампо Дудин Прилеп арестуван с Петре Свещаря
17. Тодор Налет 35 кожар Прилеп арестуван в Корча и вързан доведен в Прилеп под съмнение, че е някой си Тодор Найчев
18. Тодор Състров 40 Прилеп доведен вързан от Битоля в Прилеп по същата причина като Тодор Налет
19. Коте Курлев Прилеп доведен в Прилеп, защото бил буен и мъжествен
20. Мире Менка Дойран доведен в Прилеп, защото бил прилепчанец по потекло
21. Нонка Г. Тавчиев 21 Прилеп доведен в Прилеп, но освободен
22. Йованче Цървенков 35 Небрегово доста имотен арестуван като ятак на комитите, взели му 2 лири рушвет
23. Сокол Лямев 55 Небрегово 1000 — 1200 лири имот арестуван заради сина си Глигор, живеещ в Сърбия, обвиняван, че е комита, освободен с 2 лири рушвет, но отново арестуван като ятак
24. Димко Соколов Лямев Небрегово арестуван заради брат си Глигор[5]
25. Йонче Гурев 40 Небрегово имотен арестуван заради племенника си Глигор Соколов
26. Никола Димков 45 Небрегово имотен арестуван като ятак на комитите
27. Антон Цветков 60 Небрегово арестуван, защото рекъл: „Ете ги кокошкарите потераджии“
28. Цветан Ангелев 35 Небрегово имотен арестуван, защото не казал къде са комитите
29. Нешко Рутнос 65 Небрегово имотен арестуван, защото синът му Трайче убил преди 6-7 години един арамия, убиец на брат му Мойсо, и избягал, взели му 2 лири рушвен
30. Никола Чумов 50 Небрегово имотен търговец затворен като ятак на комитите и защото с братятя си искали да убият разбойника Расим
31. Христо Чумов 45 Небрегово имотен търговец затворен като ятак на комитите и защото с братятя си искали да убият разбойника Расим
32. Георги Чумов 30 Небрегово имотен търговец затворен като ятак на комитите и защото с братятя си искали да убият разбойника Расим
33. Станко Дудески 30 воденичар Небрегово средна ръка арестуван кащото давал прибежище на комитите в своята воденица
34. Велко Тодорчев 35 Небрегово имотен арестуван, защото купил мартинка, пребит до смърт и му е взета мартината и 2 лири рушвет
35. Аврам Николов 55 Небрегово имотен арестуван за ятаклък и неказване къде са комитите, взети му 2 лири рушвет
36. Аце Полякот 60 поляк Небрегово арестуван, защото бил убил бегликчията и ги довел комитите
37. Марко Трайчев 50 Небрегово сиромах арестуван и освободен с 2 лири рушвет
38. Веле Савеич 70 Дреновци имотен в неговото търло е убит бегликчията
39. Митре Велев Савеич 45 Дреновци син на Веле Савеич
40. Петре Баберко 60 Дреновци имотен арестуван със сина си за неизказване къде са комитите
41. Синът на Петре Баберко Дреновци
42. Цветко Павлев 50 Дреновци средна ръка затворен със сина си като комити
43. Синът на Цветко Павлев Дреновци затворен с баща си като комити, защото ходил да купува кюмюр без тескере[6]
44. Ристе Тодев 35 Дреновци сиромах затворен, защото искал да убие Расим
45. Haйдо Генов 20 преселен в града Дреновци средна ръка затворен, защото искал да убие Расим
46. Никола Милостник Дреновци арестуван със сина си, който придружавал бегликчията до търлото, освободени с 2 лири рушвет
47. Синът на Никола Милостник Дреновци арестуван с баща си, защото придружавал бегликчията до търлото, освободени с 2 лири рушвет
48. Селянин Чумово
49. Селянин Загорани
Още няколко души[7]

Присъди

[редактиране | редактиране на кода]

На 2 септември 1895 година османският съд произнася присъда, в която са осъдени на смърт задочно осемте души четници от четата на Дедото (Димо, Глигор, Свето, Веле, Стойче, Васил, Йован и Тоде Дедото). Общо 25 от 52 души получават присъди, а другите са освободени.[8]

Име От Вид Присъда Причини
1. Димо Дедото[9] Прилеп задочно смърт за разбойничества, извършени в съучастие с Революционния комитет в София, чиято цел е да се подтикне бунт в Македония и да се постави под заплаха държавната сигурност
2. Глигор Небрегово задочно смърт за разбойничества, извършени в съучастие с Революционния комитет в София, чиято цел е да се подтикне бунт в Македония и да се постави под заплаха държавната сигурност
3. Свето задочно смърт за разбойничества, извършени в съучастие с Революционния комитет в София, чиято цел е да се подтикне бунт в Македония и да се постави под заплаха държавната сигурност
4. Веле задочно смърт за разбойничества, извършени в съучастие с Революционния комитет в София, чиято цел е да се подтикне бунт в Македония и да се постави под заплаха държавната сигурност
5. Стойче задочно смърт за разбойничества, извършени в съучастие с Революционния комитет в София, чиято цел е да се подтикне бунт в Македония и да се постави под заплаха държавната сигурност
6. Васил задочно смърт за разбойничества, извършени в съучастие с Революционния комитет в София, чиято цел е да се подтикне бунт в Македония и да се постави под заплаха държавната сигурност
7. Йован задочно смърт за разбойничества, извършени в съучастие с Революционния комитет в София, чиято цел е да се подтикне бунт в Македония и да се постави под заплаха държавната сигурност
8. Тоде Дедото[10] Прилеп задочно смърт за разбойничества, извършени в съучастие с Революционния комитет в София, чиято цел е да се подтикне бунт в Македония и да се постави под заплаха държавната сигурност
9. Ордан Тодоров Прилеп[11] 101 години като член на бандата на 8-те гореспоменати разбойници[12]
10. Аце Полякот Небрегово[11] 101 години като главен участник в убийството на Ахмед[12]
11. Йованче Белков, мухтар 12 години робия за уговаряне към престъпление с помощта на 50 турски лири, обещани на разбойниците за убийството на Расим бег и за убийство с помощта на други лица на Ахмед
12. Стоян Лазов Прилеп 10 години робия като съучастник в разбойничеството на четата на Димо Дедото
13. Йован Кочов Прилеп 10 години робия като съучастник в разбойничеството на четата на Димо Дедото
14. Никола Иванов Чумово 10 години робия като съучастник в разбойничеството на четата на Димо Дедото
15. Тодор Найдов Точак Прилеп 7 години затвор за даване на пушки и муниции на разбойниците
16. Ордан Ицов Гаваз Прилеп 7 години затвор за даване на пушки и муниции на разбойниците
17. Стефан Кочов Дупячани 7 години затвор за даване на пушки и муниции на разбойниците
18. Диме Кочов Палавран Прилеп 6 години затвор като рецидивист за помагане на четниците, дошли от България
19. Петре Андреов Бандера Прилеп 6 години затвор като рецидивист за помагане на четниците, дошли от България[12]
20. Тале Митрев Дурле Волково 5 години затвор за това, че водел бандитите и им дал послон и храна
21. Илия Велянов Волково 5 години затвор за това, че водел бандитите и им дал послон и храна
22. Митре Ангелов Дреновци 5 години затвор за това, че водел бандитите и им дал послон и храна
23. Велко Петров Дреновци 3 години затвор за това, че знаел за бандитите, но не ги издал на властите
24. Петре Ангелов Дреновци 3 години затвор за това, че знаел за бандитите, но не ги издал на властите
25. Дамче Секулов Загорани 3 години затвор за това, че знаел за бандитите, но не ги издал на властите[13]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 76 - 77. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 223.
  3. ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 10.
  4. ↑ Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 80. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 81. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 82. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 83. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 88 - 89. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Димо Дедото към датата на присъдата вече е загинал.
  10. ↑ Вероятно брат на Димо Дедото.
  11. ↑ а б Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 89. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ а б в Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 90. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 91. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дреновска_афера&oldid=12371549“.