Дъдли Хършбах
| Дъдли Хършбах Dudley Herschbach | |
| американски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Харвардски университет Станфордски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Калифорнийски университет, Бъркли Харвардски университет Фрайбургски университет Тексаски университет A&M |
| Награди | Нобелова награда за химия (1986) Национален медал за наука (1991) |
| Семейство | |
| Съпруга | Джорджийн Хършбах |
| Дъдли Хършбах в Общомедия | |
Дъдли Робърт Хършбах (на английски: Dudley Robert Herschbach) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1986 г. заедно с Ли Юан Цъ и Джон Полани за приноса им към динамиката на химическите елементарни процеси.[1] Хършбах и Ли работят с молекулярни лъчи, използвайки новата лабораторна техника на кръстосаните молекулярни лъчи за изследванията си, което им позволява да добият подробно разбиране на молекулярно ниво на елементарни реакции.
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Хършбах е роден на 18 юни 1932 г. в Сан Хосе, Калифорния. Той е най-голямото от шест деца и израства в селски район. Завършва средното си образование в Кембъл и получава стипендия, за да учи в Станфордския университет. Там той завършва с бакалавърска степен по математика през 1954 г. и с магистърска степен по химия на следващата година.[2] По време на магистратурата си изчислява факторите на честота за газови реакции.[3]
След това Хършбах се записва в Харвардския университет, където завършва магистратура по физика през 1956 г., а през 1958 г. защитава докторската си дисертация по физикохимия. В Харвард, Хършбах изучава разцепването на молекулите, използвайки микровълнова спектроскопия.[3]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
През 1959 г. Хършбах започва работа в Калифорнийския университет, Бъркли като асистент по химия. През 1961 г. става доцент.[2] Заедно със студенти той построява инструмент с кръстосани молекулярни лъчи, който е достатъчно голям за опити с реактивно разсейване, включващи основи и различни реагенти. Неговият интерес към химическите елементарни процеси поставя под въпрос широко възприетото мнение по това време, че не възникват сблъсъци в кръстосани молекулярни лъчи. Резултатите от изследванията на реакция K + CH3I са първите, които предоставят подробен изглед към елементарните сблъсъци, демонстрирайки процес на пряко отскачане, при който KI продукт отскача от удара на атом K. Последващите изследвания на реакцията K + Br2 водят до откритието, че повърхностният йонизационен детектор вероятно е бил замърсен от предишна употреба и трябва да се обработва предварително, за да се получат надеждни резултати. Промените в оборудването водят след себе си надеждни резултати, включително наблюдението, че реакцията K + Br2 включва реакция на отстраняване, при която продукта KBr се разсейва вследствие удар на атом K. Изследванията продължават и впоследствие става възможно да се съотнесат електронната структура на реагентите и продуктите с реакционната динамика.[3]
През 1963 г. Хършбах се завръща в Харвард, заемайки позицията на професор по химия. Там той продължава да работи по реактивната динамика на молекулярните лъчи и по реакциите на алкални атоми с алкални халиди. През 1967 г. Ли Юан Цъ се присъединява към лабораторията като постдокторантски студент. Започва работа по построяване на „супермашина“ за изучаване на сблъсъци като Cl + Br2.[3]
Най-приветстваната му работа, за която печели и Нобелова награда за химия през 1986 г. заедно с Ли Юан Цъ и Джон Полани, са опитите с кръстосани молекулярни лъчи, които извършва с Ли. Пресичането на насочени лъчи на реагенти в газова фаза позволява разпределяне на енергията между транслационните, ротационните и вибрационните режими на молекулите на продукта, което е от особено значение за разбирането на динамиката на реакциите. С този си принос, се счита, че двамата са спомогнали за изникването на нова област на изследвания в химията.[1] Хършбах е пионер в молекулярната стереодинамика, измервайки и интерпретирайки теоретично ролята на момента на импулса и векторните му свойства в динамиката на химичните реакции.[3][4]
В хода на научната си кариера Хършбах публикува над 400 научни труда.[5] Едно от проучванията му доказва, че метанът всъщност може да се образува спонтанно при високо налягане и висока температура, например надълбоко в земната мантия. Това откритие е индикатор за образуването на абиогенен въглеводород, което ще рече, че количеството въглеводороди на Земята може да е много по-голямо, отколкото се смята.[6]
Хършбах е силен привърженик на научното образование сред широката общественост и често изнася лекции на студенти от всички възрасти, опитвайки се да им предаде ентусиазъм към науката и откривателски дух.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Press Release: The Nobel Prize in Chemistry 1986 Dudley R. Herschbach, Yuan T. Lee, John C. Polanyi // Nobel Media. Посетен на 28 април 2015.
- ↑ а б Dudley R. Herschbach – Biographical // Nobel Media. Посетен на 28 април 2015.
- ↑ а б в г д Farrar, James. 1986 Nobel Laureate, Dudley R. Herschbach // Nobel laureates in chemistry 1901 – 1992. Philadelphia, PA, Chemical Heritage Foundation, 1993. ISBN 978-0841226906. с. 686 – 692.
- ↑ Dudley Herschbach: Chemical Reactions and Molecular Beams // United States Department of Energy. Посетен на 28 април 2015.
- ↑ Google Scholar search // Посетен на 9 декември 2010.
- ↑ Scott, H. P. и др. Generation of methane in the Earth's mantle: In situ high pressure–temperature measurements of carbonate reduction // Proceedings of the National Academy of Sciences 101 (39). 2004. DOI:10.1073/pnas.0405930101. с. 14023 – 14026. Посетен на 9 декември 2010.
|
