Дълбок извор

Дълбок извор
	Дълбок извор
	Дълбок извор Координати: 42°01′40.75″ с. ш. 25°06′40.89″ и. д. / 42.027987° с. ш. 25.11136° и. д. Дълбок извор
Общи данни
Население	1165 души (15 март 2024 г.); 25,5 души/km²
Землище	45,615 km²
Надм. височина	201 m
Пощ. код	4280
Тел. код	03164
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	24493
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Първомай; Николай Митков ; (БСП за България, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Кметство; – кмет	Дълбок извор; Костадин Кротнев; (БСП)
	Дълбок извор в Общомедия

Дълбок извор (до 1906 г. Коз бунар) е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дълбок извор е разположено в Горнотракийската низина – в най-източната част на Пловдивското поле, в полите на Родопите. Намира се на 34 km югоизточно от Пловдив, на 23 km от Асеновград и на 12 km от Първомай. Край селото преминавали древният път Via Militaris и пътищата от Родопските проходи. Релефът в околностите на селото е предимно равнинен, леко хълмист в южните части. През Дълбок извор тече река Тополница, която извира от Родопите и близо до селото се влива в река Мечка. Климатът е умереноконтинентален, с леки средиземноморски влияния.

Климатичните особености и релефът благоприятстват развитието на земеделието: отглеждат се предимно зеленчуци и зърнени култури.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Дълбок извор е заселено от стари български родове през 13 век по времето на цар Иван Асен II. Най-старото му известно име е Козмош. През Средновековието името му се променя на Коз бунар – паланка.

На 21 декември 1906 г. получава сегашното си име – Дълбок извор.

Първият селски часовник е монтиран на църквата в селото през 1914 г.

Във войните за национално обединение (1912 – 1918) вземат участие над 600 млади мъже от Дълбок извор. 147 от тях загинали по бойните полета в редиците на 10 пехотен Родопски полк.

На 26 март 2013 г. се навършват 100 години от падането на Одрин. В атаката за превземането на крепостта загиват петима мъже от Дълбок извор: Иван Бозов, Иван Станчев, Иван Касаколев, Илия Червенаков и Руси Бойчев. Гробовете им край Одрин отдавна са изоставени и забравени. ^[2]

На 17 април 2013 г. се навършват 100 години от рождението на д-р Сребра Родопска – Ташева, създател на българската БЦЖ ваксина против туберкулоза. („Корени и крила“)

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка сряда в центъра на селото се прави пазар, на който идват търговци и предлагат своята стока.

На 23 май 2010 г. в Дълбок извор е открит Музей на тракийската народна музика.

Всяка година на празника на селото – Спасовден, в Дълбок извор се провеждат събори и творчески срещи – надсвирвания на оркестрите за народна музика от Тракия и други райони на страната.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кара Димо Гитанлъ (1620 – 1700 прибл.)
Кап. Георги Сл. Кротнев (1894 – 1925)
Добри Я. Ковачев (1896 – 1963)
Славчо В. Тимарев (1900 – 1941)
Атанас П. Попов (1909 – 1971)
Академик д-р Ташо А. Ташев (1909 – 1997)
Професор арх. Петър А. Ташев (1915 – 1995)
Полк. Тодор Дим. Ванков (1919 – 1987) – к-р на Гранични войски
Подполк. Васил Ник. Янин (1932 – 2019) – военновъздушни сили
Бисер Каев, (1936-2010)
Иван Ат. Милев – акордеонист, почетен гражданин (1956)

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е добре уредено със собствена здравна служба, аптека, детска градина, народно читалище „Пробуда“-1908 г., училище, поща. Има изградена канализационна система. Съществувало е и лятно кино, което е разрушено. Провеждали са се събори, на които са идвали всички известни тракийски народни оркестри и са правили големи надсвирвания.