Евгения Марс
| Евгения Марс | |
| българска писателка и преводачка | |
 Портрет с автограф от 1931 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Родена | Евгения Бончева
|
|---|---|
| Починала | 26 септември 1945 г.
|
| Литература | |
| Псевдоним | Евгения Марс |
| Период | 1906 – 1935 г. |
| Дебютни творби | „Из живота“ |
| Семейство | |
| Съпруг | д-р Михаил Елмазов |
| Партньор | Иван Вазов |
| Деца | Владимир Елмазов Павел Елмазов |
| Евгения Марс в Общомедия | |
Евгения Павлова Бончева, повече известна с псевдонима си Евгения Марс, е българска писателка, преводачка и общественичка. Позната е като вдъхновителка на Иван Вазов.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Ражда се в семейство на търговец и учителка на 25 август 1877 г. Нейни родители са Павел Бончев и Екатерина Бончева, а неин родственик по бащина линия е оперният певец и педагог Христо Бръмбаров.
Първоначално семейството ѝ живее в Самоков, после се преселва в София. Тя учи в Първа софийска държавна девическа гимназия до 1895 г.
Нейното образование трябвало да продължи в Загреб, но е осуетено от ранния ѝ годеж. На 28 май 1895 г. ненавършилата 18 години Бончева се омъжва за 34-годишния зъболекар д-р Михаил Елмазов. На двойката се раждат 2 синове – Владимир и Павел. Синът им Павел Елмазов става известен оперен певец в Софийската опера.
Избрана е за председателка на Съюза на българските жени в изкуството и културата през 1927 г.[4]
Късни години[редактиране | редактиране на кода]
През 1940-те години писателката страда от сърдечни проблеми. Умира от миокардит на 26 септември 1945 година.[5]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- „Из живота“ (1906, сборник с разкази)
- „Лунна нощ. Разходка из Цариград“ (1909, сборник с разкази)
- „Божана'“ (1912, драма)
- „Магда'“ (1918, драма)
- „Белите нарциси“ (1924, сборник с разкази)
- „Полувековна България 1878 – 1928“ (1929, енциклопедичен алманах)
- „Човекът в дрипи“ (1935, сборник с разкази)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Неопознатата Вазова вдъхновителка // Посетен на 26 август 2011 г.
- ↑ Литературният историк Владимир Цачев: Мъжът на любовницата на Вазов знае за връзката им, но си трае // Посетен на 26 август 2011 г.
- ↑ Симова (Simova), Живка (Zhivka). „Обичана и отричана : книга за Евгения Марс“ (Obichana i otrichana : kniga za Evgenii︠a︡ Mars). 2 изд. (2. izd). София (Sofii︠a︡), Дружество "Гражданин" (Druzhestvo "Grazhdanin"), 2004. ISBN 954-8966-32-8. OCLC 56883404.
- ↑ Марс (Mars), Евгения (Evgenii︠a︡), Митова (Mitova), Елиана (Eliana). „Извън сянката на Вазов“ (Izvŭn si︠a︡nkata na Vazov). София (Sofii︠a︡), Книгоиздателска къща „Труд“ (Knigoizdatelska kŭshta Trud), 2015. ISBN 978-954-398-392-6. OCLC 908995048.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 457.