Европа на нациите и свободата
| Европа на нациите и свободата Europe of Nations and Freedom | |
| Ръководител(и) | Никола Бе Марсел де Грааф |
|---|---|
| Основана | 15 юни 2015 г. |
| Разформирована | 13 юни 2019 г. |
| Седалище | Брюксел, Белгия |
| Идеология | Антиимиграция Евроскептицизъм Крайнодясна политика Национализъм Десен популизъм |
| Полит. позиция | крайна десница[1][2][3] |
| Цветове | Синьо |
| Европейски парламент | 0 / 751 |
| Сайт | www.enfgroup-ep.eu |
Европа на нациите и свободата (ЕНС) (на английски: Europe of Nations and Freedom, ENF) е политическа група в Европейския парламент, създадена на 15 юни 2015 г. Със своите 36 представители, групата е най-малката в Европарламента.
ЕНС е парламентарната група на Движение за Европа на нациите и свободата и Европейски алианс за свобода.
История[редактиране | редактиране на кода]
След изборите за Европейски парламент през 2014 г. на 22 – 25 май 2014 г., „Европейският алианс за свобода“ (EAF), включващ десни и крайнодесни партии от цяла Европа, предявява желание да се образува стабилна парламентарна група в Европейския парламент преди началото на 8-ия му мандат. Предишният опит да се образува крайно дясна група в Европейския парламент по време на 6-и мандат е с „Идентичност, традиция, суверенитет“ (ITS) от 2007 г.[4]
На 28 май 2014 г. на пресконференция в Брюксел е съобщено, че съюзът, ръководен от Марин Льо Пен, Герт Вилдерс и Матео Салвини, е в преговори за сформиране на парламентарна група.[5] На 24 юни 2014 г. Льо Пен не успява да събере необходимите 25 депутати от 7 страни – членки на ЕС, като по този начин започва парламентарния мандат с независими членове.[6][7]
На 15 юни 2015 г. Марин Льо Пен обявява, че в новата група в Европейския парламент ще се включат евродепутати от Националния фронт, Партия за свобода, Северната лига, Партия на свободата на Австрия, Фламандски интерес, Полски конгрес на ново право, както и бившия член на Партия на независимостта на Обединеното кралство Джанис Аткинсън.[8][9] През юли 2015 г. Европейския парламент решава групата да получава по €3 млн. от фондовете.[10]
Членове[редактиране | редактиране на кода]
ЕНС има 36 депутати от 9 държави.[11][12]
| Държава | # | Национална партия | Депутати | Европартия |
|---|---|---|---|---|
| Австрия | 4 | Партия на свободата на Австрия (FPÖ) Freiheitliche Partei Österreichs |
Франц Обермайер | Европейски алианс за свобода[13] |
| Георг Майер | ||||
| Харалд Вилимски | Движение за Европа на нациите и свободата[14] | |||
| Барбара Капел | ||||
| Белгия | 1 | Фламандски интерес (VB) Vlaams Belang |
Геролф Анеманс | |
| Франция | 16 | Национален съюз (RN) Rassemblement National |
Франс Жаме | |
| Мари-Кристин Арноту | ||||
| Никола Бе | ||||
| Доминик Билде | ||||
| Мари-Кристин Бутоне | ||||
| Стив Брио | ||||
| Жак Коломбие | ||||
| Силви Годин | ||||
| Жан-Франсоа Жалк | ||||
| Жил Лебретон | ||||
| Кристел Льошвалие | ||||
| Филипе Луисьо | ||||
| Доминик Мартин | ||||
| Жоел Мелин | ||||
| Жан-Люк Шафхаузер | ||||
| Милен Трожински | ||||
| Германия | 1 | Синята партия (BP) Die blaue Partei |
Маркус Прецел (от 1 май 2016) |
Няма |
| Италия | 6 | Северна лига (LN) Lega Nord |
Мара Бицото | Движение за Европа на нациите и свободата |
| Марио Боргезио | ||||
| Анджело Чока | ||||
| Лоренцо Фонтана | ||||
| Марко Зани | ||||
| Данило Оскар Ланчини | ||||
| Нидерландия | 4 | Партия на свободата (PVV) Partij voor de Vrijheid |
Марсел де Грааф | Няма |
| Андре Елисен | ||||
| Олаф Стугер | ||||
| Аук Зийлстра | ||||
| Полша | 2 | Полски конгрес на ново право (KNP) Kongres Nowej Prawicy |
Михал Марусик | Европейски алианс за свобода |
| Станислав Зьолтек | Няма | |||
| Обединено кралство | 1 | Независим | Джанис Аткинсън | |
| Чешка република | 0 | Свобода и пряка демокрация – Томио Окамура (SPD) Svoboda a přímá demokracie – Tomio Okamura |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Il Front National e la Lega formano all'Europarlamento gruppo di estrema destra // Република, 15 юли 2015 г. Посетен на 11 юли 2016 г. (на италиански)
- ↑ Why a small meeting of far-right delegates in Europe shouldn’t go unnoticed // 23 януари 2017 г. Посетен на 15 септември 2017 г. (на английски)
- ↑ The ENF: at the far-right of the European Parliament
- ↑ Laible, Janet. Separatism and Sovereignty in the New Europe. Palgrave Macmillan, 2008. ISBN 978-0-230-61700-1. с. 215.
- ↑ Le Pen party steals Farage's Italian allies // The Times, 29 май 2014. Посетен на 4 ноември 2015.
- ↑ Marine Le Pen fails to form far-right bloc in European parliament | World news // The Guardian. Посетен на 4 ноември 2015.
- ↑ Le Pen's Far-Right EU Parliament Alliance Fails at Start // Ibtimes.co.uk, 24 юни 2014. Посетен на 4 ноември 2015.
- ↑ France's National Front says forms group in European Parliament – Yahoo News UK // Uk.news.yahoo.com, 15 юни 2015. Посетен на 4 ноември 2015.
- ↑ Payne, Sebastian. France's far right forms bloc in European Parliament – POLITICO // Politico.eu. Посетен на 4 ноември 2015.
- ↑ Payne, Sebastian. Le Pen's €3 million pot – POLITICO // Politico.eu, 16 юни 2015. Посетен на 4 ноември 2015.
- ↑ Nieuw rechts blok EU: 'Wij zijn de stem van het verzet' // RTL Nieuws. 16 юни 2015. Архивиран от оригинала на 2015-06-17. Посетен на 16 юни 2015. (на нидерландски)
- ↑ Le Pen informs about the new member // Twitter. 15 юли 2015. Посетен на 15 юли 2015. (на френски)
- ↑ Aftermath of the elections, a future for the EU or a future for Europe? // EAF. Посетен на 6 август 2015.
- ↑ National delegations // MENL. Архивиран от оригинала на 2015-07-03. Посетен на 6 август 2015.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Europe of Nations and Freedom в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |