Евтропий (консул 399 г.)
| Евтропий Eutropius | |
| римски политик и военачалник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 399 г.
|
| Етнос | арменци |
| Религия | християнство |
Евтропий (на латински: Eutropius; † 399, Константинопол) е политик на Източната Римска империя през края на 4 век в двореца на император Аркадий.
Евнухът Евтропий е роден като роб на персийската граница.[1] Той е кастриран още като дете и сменя няколко господари. През 379 г. е освободен и намира работа в двореца на Теодосий като придворен камерхер. През 395 г. става главен камерхер (praepositus sacri cubiculi). След смъртта на Теодосий през 395 г. империята се управлява от двата му още малки сина. Евтропий става най-важният съветник на 17-годишния Аркадий, който е император на Изтока.
През 395 г. хуните нахлуват в Сирия и едва през 398 г. римляните започват поход срещу тях с главнокомандващ Евтропий. Той успява да изтласка хуните в Армения и Кавказ, за което получава титлата Patricius и е номиниран за консул през 399 г. Той е единственият евнух, станал консул. Готският военачалник Трибигилд прави бунт и задачата да се справи с него е дадена на готския военачалник Гаинас, който иска преди това камерхера да бъде махнат. Същото желание има и Стилихон. Още същата година Евтропий е свален, заточен и убит.
Този Евтропий не трябва да се смесва с историка със същото име.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- D. F. Buck: Eunapius, Eutropius und the Suda. In: Rheinisches Museum für Philologie 135, 1992, S. 365 – 369
- Alan Cameron: Claudian. Poetry and Propaganda at the Court of Honorius. Oxford 1970, S. 124ff.
- Alexander Demandt: Die Spätantike. Römische Geschichte von Diocletian bis Justinian 284 – 565 n. Chr. C. H. Beck, München 1989, ISBN 3-406-07992-X, S. 157 – 160, 167
- John Robert Martindale: Eutropius 1. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 440 – 444.
- Otto Seeck: Eutropius (6). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VI,1, Stuttgart 1907, Sp. 1520 – 1521.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||