Електронно обучение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Електронно обучение (на английски: e-learning), съкратено ЕО, е обучение, придобиване на познание, но и образование, правено, провеждано и ръководено с помощта на електронна медия, Интернет или локална мрежа, устройства на преподавателя и съответно учещия, а също и на администрацията на университета, която има за цел да подпомага учещия в неговите образователни области, да ги проследява в процеса на тяхното развитие, и при достигане на най-високо ниво и в необходимостта за неговото удостоверяване, прилага върху това документ, сертификат и диплома. Според речника на термините по е-обучение,[1] значението е следното: (университетско) образование чрез интернет, мрежа или компютър. Това означава, че електронното обучение се отнася не само да свободните (или понякога платени) информационни ресурси, които са на разположение в Интернет, това са и другите аспекти на онлайн обучението, което ако не е проприетарно (като със СофтУни, които ползват локално професионално разработена платформа за платено обучение) се предполага, че трябва да е от типа безплатно и достъпно онлайн образование, ако е базирано на свободен и безплатен софтуер за онлайн образование, както в повечето държавни университети.

Мрежата позволява трансфер на данни, а чрез тях се изграждат умения и знания. Е-обучението се отнася към електронния процес на познание и включва: уеб-базирано обучение, компютърно базирано обучение, виртуални класни статии и дигитално сътрудничество. Същността на е-обучението преминава през интернет, интранет/екстранет, аудио или видео устройства, сателитна телевизия и CD-ROM. По много интересен начин е представено е-обучението в книгата „701 Е-learning Tips“ на Masie Center [2]. Там са представени типове електронно обучение, изпратени от мениджъри и трейнинг специалисти от цял свят. Терминът „е-обучение“ не е еднозначен с термина „дистанционно обучение“. Той се отнася и за описанието на традиционни форми на обучение, които използват елементи на дигитализация в ежедневния процес на обучение. Тези т. нар. „хибридни курсове“ са доста повече, отколкото дистанционно предлаганите. Например в САЩ 70% са предлаганите дистанционно курсове и 80% хибридни такива.

Цели на електронно обучение[редактиране | редактиране на кода]

Електронното обучение се свързва с образованието онлайн чрез използването на онлайн ресурси, които са достъпни, с целенасочената онлайн употреба на информационни сайтове и други комуникационни технологии в обучението, научните изследвания, преподаването, т.е. цел на електронното обучение трябва да направлява обучаващите се, дори и когато са в статуса на научни изследователи, тоест с много високи научни постижения и да ги подпомага при специфичните им задачи.

Електронното обучение също така има две основни цели:

  • Високо качество на електронното обучение, в случаите, в които университетът като СофтУни, за целите на платеното обучение е собствено подготвил професионална платформа, съобразена със собствените образователни цели на университета
  • Свободно и отворено електронно обучение, отворено за всички желаещи да се обучават групи, без изключване на базата на малцинствени групови признаци, когато е базирано на инсталиран свободен софтуер, особено в държавните университети, но и тези, които ползват държавна субсидия

Основи на електронното обучение[редактиране | редактиране на кода]

Основа на електронното обучение са т. нар. „Course Management Systems“ (Системи за управление на курсове) при професионалните платформи, познати и като „Learning Management System“ или LMS (Системи за управление на обучението) в свободния софтуер и „Виртуална среда за обучение“ или VLEs (Virtual Learning Environments), за онези, които често участват в е-обучение, особено като преподаватели. Това са системи за заявеното като многомодулно (като инвариантен образователен термин за многопрофилно образование) електронно представяне на лекционни материали за студентите. Така те могат да се „свържат“ със своите преподаватели, като предават електронно писмените задачи, да участват в интерактивни образователни сесии или в реално време се явяват на изпит. В подобна среда преподавателите могат с минимални усилия и средства да общуват индивидуално или едновременно със студентите, като това им помага по-лесно да оценят техния труд. Студентите сами по себе си са улеснени максимално при работа в екип. Те намират „Course Management Systems“ като основен портал за достъп до други услуги и ресурси, което може да задоволи една част от техните информационни нужди.

Пример за такава система е Moodle (Modular Object-Oriented Dynamic Learning Environment).

Съвременни тенденции[редактиране | редактиране на кода]

В действителност интерес към електронно учене, обучение, изучаване на теми, образование има още от създаването на интернет, което е свързано с университетите, но особено с неговото популяризиране, със създаването на www, а по-късно с навлизането на мобилните технологии нарастващият интерес те да бъдат употребявани и за образователни цели. Това включва учебни организации и университети, които са в официално регламентирани отношения, като декларирани изявления за сътрудничество в практиката на образованието, в двете отношения на обучението, курсовото проследяване и при необходимост оценяване, и дипломно удостоверяване, които традиционно предлагат програми и за дистанционно обучение. За тях прилагането на електронно и компютърно обучение е логично допълнение и продължение на обучението и дейностите им в областта на продължаващото образователно подпомагане, които се използват и в дистанционното обучение (като тук трябва да се прави все пак разлика между отдалечено обучение в рамките на един град, дистанционно в рамките на една държава, отдалечено обучение между различни страни, на пребиваване и локация на преподавател и учащ, студент, много отдалечено обучение, когато става за междуконтинентално или Космос-Земя обучение).

Корпоративният сектор, от друга страна, особено при междуконтинентално сътрудничество е заинтересован от електронно обучение като начин за балансиране и доближаване на знаниевото ниво на работещите в различните силно отдалечени офиси, при намаляване на цената за обучението за работещите или дори при възможността за безплатен достъп при поемане на разноските по обучението от корпорацията. От електронното и компютърно обучение са заинтересовани още от създаването на Интернет и образователните организации, особено университетите. Те приемат електронното и онлайн обучение като начин за подобряване на достъпа до своите учебни програми.

Развитието на електронното и онлайн обучение е непрестанно, като за интересуващите се това е видимо и в детайли, както за чужди, така и за български университети, включително класациите в типовете на електронно, компютърно и онлайн обучение, което при прилагането в практиката е и пряко свързано с появяващите се новости и нарастващите възможности, както и намаляването на цената за достъп до информационните и комуникационните технологии. Възможността на информационните и комуникационните технологии да поддържат обучение и преподаване, основаващо се на използването на мултимедийни ресурси, също е причина за нарастващия интерес към ЕО.

Въпреки големия интерес към ЕО, то не е с неограничени възможности. Съществена пречка за развитието на ЕО е липсата на достъп до необходимата технологична инфраструктура, без която ЕО не може да съществува. Лошата технологична инфраструктура може да донесе повече вреда отколкото полза на преподавателите и обучаемите. Цените на софтуера и хардуера спадат, но нерядко има други разходи, които често се пренебрегват, например разходите за поддръжка на инфраструктурата и подготовката на преподавателите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Виж още[редактиране | редактиране на кода]