Ема (певица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ема Мароне
Emma Marrone
италианска певица и авторка на песни
Ема на концерт през 2010 г.
Родена
25 май 1984 г. (39 г.)
Националност Италия
Музикална кариера
ПсевдонимEmma
Стилпоп музика, поп рок
Инструментикитара, вокал
Активност2003 –
Лейбъл„Юнивърсъл Мюзик Груп“
Семейство
Уебсайтemmamarrone.net
Ема Мароне в Общомедия

Емануела Мароне (на италиански: Emmanuela Marrone; * 25 май 1984 във Флоренция, Италия), известна като Ема Мароне (Emma Marrone) или само Ема, е италианска певица, авторка на песни и актриса.

Пее в стиловете поп и рок. Отличава се с мощен и дрезгав глас.[1][2]

След известен опит с различни групи изгрява като соло изпълнителка между 2009 и 2010 г.: през март 2010 г. печели 9-тото издание на италианското шоу за таланти „Приятели на Мария де Филипи“ и подписва договор с лейбъла „Юнивърсъл Мюзик Груп“.

През 2012 г. завоюва първо място на ежегодния Фестивал на италианската песен в Санремо с песента Non è l'inferno (Не е ад).[3] Към 2022 г. е издала един EP албум, шест студийни албума и 39 сингъла, като получава два мултиплатинени, редица платинени и два златни диска за продажби.[4]

През 2014 г. е избрана за представителка на Италия на песенния конкурс „Евровизия 2014“, проведен в датската столица Копенхаген:[5] с песента „Моят град“ (La mia città) се класира на 21-во място.[6]

По време на кариерата си е удостоена с няколко награди, включително Венецианската музикална награда, Наградата TRL, 3 награди на Ем Ти Ви и множество Музикални награди „Уинд“ за продажбите на своите студийни и концертни албуми, и сингли, завоювали златни, платинени и мултиплатинени плочи за продажби. По време на кариерата си е номинирана и за Музикалните награди на Ем Ти Ви Европа и за Световните музикални награди.

От 2012 г. свири на китара пред публика.[7] Избрана е за артистичен директор на един от отборите в „Приятели на Мария де Филипи“.

Участва в няколко благотворителни каузи: става участничка в движение, защитаващо правата на жените,[8] а след като през 2009 г. разбира в навечерието на свое мини-турне, че има тумор и претърпява спешна операция, за да ѝ бъде отстранен, Ема открива кампания срещу рака.[9] Обявява се срещу ядрената енергетика[10] и призовава хората да ѝ окажат подкрепа, застава срещу наркотиците.[11] Работи за обувната компания „Ишикава“, където се труди собственоръчно за направата на над 300 чифта обувки в помощ на болните деца.[12]

Биография и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родена е във Флоренция, Тоскана през 1984 г. Прекарва ранното си детство в град Сесто Фиорентино. Когато е на 4 г., се мести със семейството си в град Арадео в провинция Лече, откъдето са родителите ѝ.[13] Наследява страстта към музиката от баща си Розарио, който, забелязвайки предразположеността ѝ, я включва на 9-годишна възраст в групата си Карадреон, а понякога и в група H2O, където е китарист.[14][15][16] Това дава шанс на малката Мароне да пее по фестивали и в клубове.

Завършва класическа гимназия, като пише дипломна работа на тема музика.[17] След това работи като складова работничка и три години е продавачка в магазин за дрехи.[18][19]

2003 – 2009 г.: дебют[редактиране | редактиране на кода]

Професионалната кариера на певицата започва през 2003 г. с участието ѝ във втория сезон на шоуто за таланти Popstars[20] (преименувано по-късно на Superstar Tour). Програмата цели да сформира музикална група от три момичета с договор с Юнивърсъл Мюзик Груп.[21] Ема заема първо място и сформира с Лаура Пизу и Коломба Пане групата „Лъки Стар“. Скоро след това групата участва в Италианските музикални награди[22] за лансирането на сингъла си „Стил“ (Stile), излязъл през 2003 г. с лейбъла Юнивърсъл и пожънал добър успех. След излизането му групата се отдалечава от проекта за албум. Представителките ѝ се събират отново през 2005 г. за записа на тематичната песен на анимационния сериал Уич,[23] носеща същото заглавие и съдържаща се в денс албума им LS3.[24][25] Впоследствие групата се разпада.

През 2007 г. Ема сформира алтернативната рок група MJUR, акроним на Mad Jesters Until Rave.[26][27] През 2008 г. групата издава чрез Дракма Рекърдс албума Mjur; всички песни в него са написани от Ема.[28] Тя се разпада през 2009 г.[27]

Между 2007 и 2009 г. Мароне, като певица, е член на групата на чичо ѝ Анонимо Соул.[29] В периода, предхождащ участието ѝ в шоуто за таланти „Приятели на Мария де Филипи“, в продължение на година е член на групата на баща ѝ H2O.[14]

2009 – 2010 г.: победа в шоуто „Приятели на Мария де Филипи“ и миниалбум Oltre[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. Ема Мароне се явява на прослушването за 9-тото издание на популярното италианско телевизионно шоу за таланти „Приятели на Мария де Филипи“ (Amici di Maria de Filippi). През септември 2009 г. тя става част от участниците в шоуто благодарение на силното желание на музиканта Чарли Рапино.[30] По време на участието си записва няколко песни като „Наистина“ (Davvero) и „Луд рай„ (Folle paradiso), включени в компилацията Sfida,[31] както и „Прекрасна“ (Meravigliosa), която достига деветата позиция на Топ Сингли на Италия (въпреки че не е извлечена като такива) и е включена в компилацията 9.[32] На финала на шоуто на 29 март 2010 г. Ема Мароне е обявена за победителка на „Приятели“.[33]

На 16 март 2010 г., след подписване на нов договор със звукозаписната компания Юнивърсъл Мюзик Груп, този път като солистка, излиза първият ѝ миниалбум „Отвъд“ (Oltre). То съдържа седем песни, включително дебютния ѝ сингъл „Топлина“ (Calore), представен на публиката на шоуто за таланти „Приятели“.[34] Сингълът достига първата позиция в Италианската класация за сингли и е сертифициран с платинен диск за над 30 хил. продадени копия.[35][36] Oltre също така достига първата позиция в Класацията на албумите на FIMI и е сертифициран с двойно платинен диск през първите две седмици от излизането си за повече от 120 хил. продадени копия;[37][38][39][40] албумът се оказва вторият най-продаван албум в Италия през 2010 г.[41][42] и заема 85-а позиция в Швейцария.[43] На 28 май 2010 г. Ема участва в Музикалните награди „Уинд“ и е удостоена с наградата „Мултиплатинено CD“ за миниалбума ѝ Oltre,[44] връчена ѝ от идола ѝ Джана Нанини.[45]

Първото ѝ турне е от юни до септември 2010 г. и е озаглавено Ahi ce sta passu – фраза на диалекта на Саленто, която в превод означава „Ох, какво преживявам“.[46][47] Между юни и юли същата година Ема участва в Amici Tour 2010 заедно с всички участници от вечерта на 9-тото издание на шоуто за таланти „Приятели на Мария де Филипи“.[48][49] През лятото на 2010 г. тя получава и наградата за най-добър женски глас на 2010 г. на Венецианските музикални награди.[50] През януари 2014 г. миниалбумът Oltre получава троен платинен диск за повече от 150 хил. продадени копия.[51] През юли е издаден вторият сингъл от албума Oltre: „Безплатна мечта“ (Un Sogno A Costo Zero). След турнето излиза видеоклип към третия ѝ сингъл „Изглежда странно“ (Sembra Strano).

2010 - 2011 г.: албум A me piace così и участие във Фестивала в Сан Ремо 2011[редактиране | редактиране на кода]

На 19 октомври 2010 г. излиза първият самостоятелен студиен албум на Ема „На мен се харесва така“ (A me piace così).[52] Албумът, предшестван от сингъла „С облаците“ (Con le nuvole), издаден на 24 септември 2010 г., и дебютира на втора позиция в класацията на албумите на FIMI,[53] докато в Швейцария достига 50-та позиция на Швейцарския хит парад.[54] От 19 ноември 2010 г. влиза в радио ротация вторият сингъл „Залюлей ме“ (Cullami).[55] На 30 ноември излиза специалното издание на A me piace così, съдържащо миниалбума Oltre и две оригинални песни: „Любовта, която имам“ (L'amore che ho), написана от Нефа,[56] и кавър на (Sittin 'on) the Dock of the Bay, изпята с Крейг Дейвид и също така включена в дигиталната версия на албума на британския певец Signed Sealed Delivered.[57]

През 2011 г. Ема излиза на сцената на Фестивала в Сан Ремо“ заедно с група Модà. Те заемат второ място с песента „Ще дойде“ (Arriverà), като по този начин отстъпват първото място на Роберто Векиони.[58] След това участие на 16 февруари 2011 г. излиза изданието от Санремо на A me piace così.[59] На третата вечер от фестивала, озаглавена „Родена да обединява“ и посветена на 150-годишнината от Обединението на Италия, Ема с Модà изпълняват Here's to You (балада на Сако и Ванцети).[60] Песента е изпълнена от Мароне в телевизионното предаване Annozero с водещ Микеле Санторо, който силно желае Ема за гостенка на предаването му.[61]

Arriverà успява в дебюта си, достигайки първата позиция в Топ сингли.[62] През същия месец Ема е номинирана за Наградите TRL за 2011 г. в категорията за най-добър изпълнител на шоу за таланти.[63] Следващият 15 април новият сингъл „Аз за теб съм любовта“ (Io son per te l'amore) влиза в радио ротация.[64]

В очакване на лятното турне, през пролетта на 2011 г. Ема е подгряваща изпълнителка на Тейлър Суифт в единствената италианска спирка от нейното турне[65][66] и в три етапа от турнето на Джана Нанини.[67][68] На 2 май гостува на музикалната телевизионна програма Due по Rai 2, водена от Джани Моранди и Роберто Векиони, с които пее в дует през вечерта.[69][70] На 29 май открива финала на Купата на Италия по футбол на Олимпийския стадион в Рим, пеейки италианския национален химн.[71] Между юни и юли е ред на турнето ѝ Mi piace così Tour 2011.[72] и в същото време открива два концерта на Васко Роси от турнето му Vasco Live Kom '011.[73]

През юли 2011 г. участва в Театрално-песенния фестивал на Джорджо Габер в памет на певеца и автора на песни Джорджо Габер,[74] изпълнявайки песните „Не се чувствам италианец“ (Io non mi sento italiano) и „Свобода“ (Libertà).[75] В същия период участва в Музикалните награди „Уинд“, където е отличена с наградата „Платинено CD“ за албума A me piace così и с наградата „Платина за дигитални песни“ в сътрудничество с група Модà за сингъла Arriverà.[76] През септември албумът вече е двойно платинен за над 120 хил. продадени копия[77], а едноименният сингъл е сертифициран като мултиплатинен за над 60 хил. продадени копия.[78]

2011 – 2012 г.: албум Sarò Libera и участие във Фестивала в Сан Ремо 2012[редактиране | редактиране на кода]

Ема с китарата си Греч Уайт Фалкън на концерт във Флоренция, 2012 г.

На 20 септември 2011 г. излиза новият албум на певицата, носещ името „Ще бъда свободна“ (Sarò Libera),[79] предшестван от едноименният сингъл, издаден на 2 септември.[80] Продадени са над 120 хил. копия, което прави албума мултиплатинен. Сингълът, сертифициран като златен, достига четвърта позиция в Топ сингли,[81] а албумът отива директно на първа позиция в класацията на FIMI за изпълнители.[82] Албумът е официално сертифициран през август 2012 г. като двойно платинен за над 120 хил. продадени копия.[83] На 28 октомври 2011 г. излиза вторият сингъл „Между страст и сълзи“ (Tra passione e lacrime).[84]

През януари 2012 г. Ема има камео във филма „Добре дошли на север“ (Benvenuti al Nord), където в края на филма и във финалните надписи пее Volare (Nel blu dipinto di blu) на Доменико Модуньо.[85]

На 15 януари 2012 г. е обявено участието ѝ във Фестивала в Санремо през 2012 г. с песента „Не е ад“ (Non è l'inferno),[86] написана за нея с текст на Кеко Силвестре и с музика на Лука Сала и Енрико Палмози;[87] по този повод излиза Санремо издание на албума ѝ Sarò libera.[88] На третата вечер на фестивала тя прави дует с Гари Гоу в If Paradise Is Half as Nice, а на четвъртата – с Алесандра Аморозо в Non è l'inferno.[86][89] На 19 февруари 2012 г. Ема е обявена за победителка на фестивала.[90] Песента, която влиза директно на първата позиция в Топ сингли.[91] през септември е сертифицирана с мултиплатинен диск за повече от 60 хил. продадени копия.[92] В Швейцария сингълът достига 19-та позиция в Швейцарския хитпарад, оставайки в него през следващите три седмици,[93] докато албумът Sarò libera - Sanremo Edition достига 43-та позиция като максимум, оставайки в класацията в продължение на осем седмици.[94] През същия месец певицата е номинирана за Kids' Choice Award 2012 в категорията „Най-добър италиански певец“.[95]

На 31 март 2012 г. тя се завръща в шоуто за таланти „Приятели на Мария де Филипи“ на вечерта на 11-тото му издание, влизайки отново в състезанието в категория Big,[96][97][98] впоследствие спечелена от Алесандра Аморозо. Аморозо споделя наградата, състояща се от безплатен концерт на Арена ди Верона, с Ема.[99] По време на излъчването е публикувана песента, която Ема пише за Антонино Спадачино, озаглавена „Остани още малко“ (Resta ancora un po'), която достига шестата позиция в Топ сингли.[100]

Успоредно с това тя е кръстница на Музикални награди „Хюндай“, чиято награда е договор за звукозапис с Юнивърсъл Мюзик Груп.[101] През същия период има две номинации за наградите TRL за 2012 г. за Най-добър фен[102] и Italians do it better, като печели последната.[103] На 27 април 2012 г. е издаден четвъртият ѝ сингъл „Търсех любов“ (Cercavo amore),[104] който остава на върха на италианската класация за сингли в продължение на две седмици и впоследствие е сертифициран като платинен от FIMI,[105][106] а в Швейцария дебютира на 68-а позиция.[107]

През май 2012 г. певицата участва в Музикални награди „Уинд“, по време на които е удостоена с наградата „Платинено CD“ за албума си Sarò libera, изпълнява Cercavo amore и прави дует с Пино Даниеле в песните „Аз за нея“ (Io per lei) и „Кога“ (Quando).[108] Следващия месец албумът ѝ е двойно платинен и впоследствие той прави 87 последователни седмици в класацията.[109][110] На 10 юли 2012 г. е пуснат официалният ремикс на сингъла Cercavo amore, направен от Алекс Гаудино и Джейсън Рууни и съдържащ две песни.[111] Cercavo amore е избрана да бъде едно от парчетата на танцувалната игра Just Dance 4 (единствената присъстваща песен на италиански език), достъпна от 2 октомври 2012 г. по цял свят.[112][113]

Ема на концерт от турнето си Sarò libera, Болоня, 2012 г.

Третото ѝ турне Sarò Libera Tour започва през юли и завършва през декември:[114] продадени са над 160 хил. билети (с изключение на изпълненията със свободен вход) и почти всеки концерт е разпродаден. Концертът на победителя - Tezenis Live на Алесандра Аморозо и Ема, проведен на 5 септември на Арена на Верона,[99] е излъчен по Canale 5 на 6 септември. На 17 септември 2012 г. е извлечен петият сингъл „Проклет да е онзи ден“ (Maledetto quel giorno).[115]

На 8 октомври 2012 г. Ема участва в Puglia Sounds in London – събитие, създадено, за да се чуе пулийска музика в чужбина, проведено в Аудиториум KOKO в Лондон.[116][117][118] На 6 ноември е разкрит списъкът с песни от тройния албум Per Gaber... io ci sono в памет на Джорджо Габер, в който Ема участва с песента „Свонодата“ (La libertà).[119]

На 12 ноември в сайта на вестник „Кориере дела Сера“ е публикуван видеоклипът на Non sono solo te – първият, в който Мароне е в ролята на режисьор и сценарист.[120]

2013 – 2014 г.: албум Schiena, участие в Евровизия 2014 и концертен албум E Live[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. Ема Мароне се записва в SIAE (Италианското дружество на авторите и издателите), където депозира солови песни, чийто автор е под името Мароне Емануела.[121] Преди соловата си кариера тя е автор на песните на музикалната група MJUR.[28] През февруари същата година е номинирана за годишните награди Nickelodeon Kids' Choice Awards в категорията за най-добър италиански певец.[122] В същия период тя пее в дует с Аннализа песента „За Елиза“ (Per Elisa) на Аличе по повод четвъртата вечер на Фестивала в Санремо 2013, посветена на Sanremo Story,[123] както и е избрана за художествен ръководител на отбор в 12-тото издание на шоуто за таланти „Приятели на Мария де Филипи“, влизайки в конкуренция с отбора на Мигел Бозе (по-късно заменен от Елеонора Абанято).[124] Рапърът Морено, принадлежащ към екипа на Мароне, печели победата в шоуто[125]

На 22 март 2013 г. излиза сингълът ѝ „Обичай ме“ (Amami),[126] предшестващ издаването на третия ѝ студиен албум „Гръб“ (Schiena) на 9 април.[127][128] Продуциран от певеца Брандо, албумът дебютира на върха на Италианската класация за албуми,[129] запазвайки позицията си през следващите три седмици[130] и е сертифициран с платинен диск от FIMI на 21 юни.[131] Той впоследствие се оказва петият най-продаван албум в Италия за 2013 г. и е три пъти платинен в Италия на 23 май 2014 г. за над 150 хил. продадени копия.[132] За промоцията на албума е обявено турнето Schiena Tour на 7 май, на което Мароне пее в големите италиански спортни зали от ноември до декември 2013 г.[133] с непрекъснато разпродадено турне и с общо над 85 хил. зрители.[134] На 3 юни 2013 г. тя е отличена на Музикалните награди „Уинд“ с Наградата за златно CD за албума си Schiena и с Наградата за Платинени дигитални песни за сингъла Amami, който изпълнява на вечерта;[135][136] на 15 юни е наградена с Наградите на Ем Ти Ви 2013 г. в категорията Wonder Woman.[137]

На 21 юни излиза вторият ѝ сингъл „Забравям всичко“ (Dimentico tutto), написан от Незли[138] и представен в две вечери на Summer Festival 2013. На 26 август сингълът е златен за над 15 хил. продадени копия, а на следващия месец е платинен.[139]

На 24 август Ема участва в Нощта на таранта в Мелпиняно, като изпява две песни на диалекта на Саленто: Lu rusciu de lu mare и L'Acqua de la funtana.[140]

През септември има 6 номинации на Световните музикални награди: най-добра песен (с Amami), най-добър албум (със Sarò libera и Schiena), най-добър видеоклип (пак с Amami), най-добра изпълнителка, най-добро изпълнение на живо и най-добър изпълнител.[141] Също през септември 2013 г. е номинирана като единствена жена в категорията за най-добър италиански изпълнител на Музикалните награди на Ем Ти Ви Европа.[142]

На 11 октомври в радио ротация влиза третият ѝ сингъл „Любовта не ми харесва“ (L'amore non mi piace),[143] издаден едновременно с обявяването на преиздаването на албума ѝ Schiena. Озаглавено Schiena vs Schiena, преизданието се състои от два компактдиска: първият се състои от оригиналния албум с добавка на оригиналната песен La mia città, докато вторият се състои от преаранжировки в полуакустична версия на всички песни от албума.[144] Сред парчетата в полуакустичната версия има версия на Dimentico tutto в стил реге, като част от текста е пренаписана на салентински диалект.[145]

През ноември Ема гостува на предаването Unici: Mina d'altro canto, за да отпразнува заедно с други певци нейния идол Мина. През декември 2013 г. сингълът L'amore non mi basta e сертифициран със злато за над 15 хил. продадени дигитално копия.[146] На 22 декември Ема е на Медиоланум Форум в Асаго като специална гостенка на Семейното коледно шоу на Лаура Паузини. На събитието тя пее в дует с Паузини песента „Сякаш никога не е било любов“ (Come se non fosse mai stato amore).

На 21 януари 2014 г. от телевизия RAI оповестяват, че Ема ще представи Италия на песенния конкурс „Евровизия 2014“.[147] Три дни по-късно става ясна и конкурсната песен, а именно „Моят град“ (La mia città),[148] чийто автор е тя.[149] На събитието певицата се класира на 21-ва позиция – един от най-ниските резултати някога за италиански изпълнител.[150]

Междувременно на 24 януари в радио ротация влиза четвъртият сингъл от албума ѝ Schiena: „Не дишам“ (Trattengo il fiato), който впоследствие е сертифициран със златен диск за над 15 хил. продадени копия.[151] През февруари 2014 г. песента ѝ „Вода и лед“ (Acqua e ghiaccio) е включена в саундтрака на минисериала „Червени гривнички“ (Braccialetti rossi). По повод на Венецианския карнавал Ема е удостоена с Награди Кавалкина 2014, предназначени да „прославят необикновените личности, които за своя творчески и изпълнителски талант и начин на живот са международно признати като уникален и неподражаем художествен символ“.[152] На 17 март е пуснат видеоклипът на La mia città.[153] На 20 юни певицата е гостенка на Radio Italia в мини лайв в Casa Azzurri в Ресифи (Бразилия) по повод Световното първенство по футбол 2014.

От 6 юли тя започва със седем дати лятно минитурне, наречено Emma Limited Edition, с нулева дата на 2 юли в Кампионе д'Италия и след това продължава на Арена на Верона на 7 юли.[154] На турнето тя се представя за първи път с оркестър от 13 души, дирижиран от маестро Давиде ди Грегорио, изпълнявайки всяка песен с нов аранжимент. На всеки етап има гост: на първата среща е испанският певец Давид Бисбал, а на останалите – Лоредана Берте, Алесандра Аморозо, Фиорела Маноя, Руфъс Уейнрайт и Малика Аян.[155]

През юни 2014 г. Ема участва в първите два епизода на Летния фестивал (Summer Festival 2014). Песните La mia città и Amami са номинирани за конкурса, организиран от радио RTL 102.5 – Награда „RTL 102.5 Песен на годината 2014“.[156] Тя също така участва във вечерната награда, като завършва първа с La mia città в праймтайма. На 29 юли сингълът на Давид Бисбал Hombre de tu vida, направен в дует с Мароне, е пуснат за цифрово изтегляне.[157] През август певицата си сътрудничи с Bundamove в песента „Корени и прах“ (Radici e polvere) и в същия период обявява датите на зимното си турне Emma 3.0, което стартира през ноември.[158]

На 1 септември тя прави дует с неаполитанския певец и автор на песни Пино Даниеле по време на концерта му Nero a metà на Арена на Верона.[159] В края на спектакъла, в който пее Je so pazzo и Nun me scuccià, Ема благодари на Даниеле с фразата „Благодаря ти, Пино, ти ми позволи да изпусна парата. Но преди всичко ми подари мечта".[159]

На 10 октомври 2014 г. Ема публикува обложката на сингъла си „Остани още малко“ (Resta ancora un po') във Фейсбук, написана от нея и преди това записана като сингъл от Антонино Спадачино през 2012 г. в албума Libera questoanima. Версията на Мароне, една седмица след излизането си, дебютира на 16-та позиция в Топ сингли[160] и предшества издаването на концертния ѝ албум E Live, издаден на 11 ноември 2014 г.[161] И албумът, и сингълът постигат златен статут, като първият е продаден в над 25 хил. копия, а вторият – в над 15 хил. в цифров вид.

На 12 декември 2014 г. излиза сингълът на група Модà „Като на филм“ (Come in un film), направен с вокалното участие на Ема.

2015 – 2017 г.: Телевизионни участия, албум Adesso[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. Карло Конти, артистичен директор на Фестивала в Санремо, избира Ема за съводеща на фестивала заедно с Ариза и актрисата Росио Муньос Моралес. Участието ѝ е официално обявено на 13 януари 2015 г. на пресконференция в казиното на Санремо.[162] Веднага след участието ѝ стартира вторият сезон на телевизионния сериал „Червени гривнички“, в чийто саундтрак Ема изпълнява „Ако се родиш отново“ (Se rinasci).

На 9 февруари тя е представена в сп. „Ролинг Стоун Италия“ в изданието, озаглавено „100-те лица на италианската музика“, което събира най-влиятелните лица на италианската музикална сцена.[163] През същия месец Ема официализира завръщането си като артистичен директор на вечерта на 14-тото издание на шоуто за таланти „Приятели на Мария де Филипи“,[164] в чийто първи епизод изпълнява песента „Карузо“ на Лучо Дала. На 17 април излиза сингълът „Сега или никога вече“ (Ora o mai più) на италианския продуцент Дон Джо, в който Мароне участва вокално.

На 25 май тя получава Наградата за телевизионна режисура за 2015 г. за участието си в „Приятели“ и във Фестивала в Санремо през 2015 г. Три дни по-късно, по случай втората годишнина от Истанбулската конвенция, си сътрудничи с Кармен Консоли, Джана Нанини, Елиза, Ирене Гранди и Нада в песента „Госпожата на 5-тия етаж“ (La Signora del quinto piano). На 4 юни е наградена на Музикални награди „Уинд“ със златен диск заради продажбите на концертния ѝ албум E Live и посвещава наградата на Пино Даниеле, изпълнявайки песента му Napule è.

На 19 юни е пуснат сингълът ѝ „Дълбоки очи“ (Occhi profondi),[165] представен на живо за първи път на Летния фестивал 2015 (Summer Festival 2015), в който певицата участва като специално жури.[166] Впоследствие той е сертифициран с двойно платинен диск от FIMI за над 100 хил. продадени копия.[167] На 7 септември Ема гостува на концерта на Фиорела Маноя на Арена ди Верона, на който присъстват и други изпълнители като Джей-Акс, Ноеми и Лоредана Берте.[168] Месец по-късно е гост с Елиза на втория епизод на телевизионното шоу „Смели капитани“ (Capitani coraggiosi) с водещи Джани Моранди и Клаудио Балиони, като пее с Балиони последните ноти на „А ти“ (E tu) и след това „Но на кой му пука“ (Ma chi se ne importa) и „Може да се даде повече“ (Si può dare di più).

На 23 октомври излиза още един неин сингъл – „Ще дойде любовта“ (Arriverà d'amore),[169] впоследствие платинен,[170] а четири дни по-късно е обявен четвъртият ѝ студиен албум, озаглавен „Сега“ (Adesso). Той излиза на 27 ноември и включва 13 песни; дебютира на втора позиция в италианската класация за албуми и е сертифициран с двойно платинен диск от FIMI за продадени над 100 хил. копия.[171][172] На 22 декември Ема гостува на телевизионната програма Panariello sotto l'albero, където изпълнява пет парчета: All I Want for Christmas Is You, A mano a mano, Malo, Amami и Arriverà l'amore.

На 22 януари 2016 г. излиза третият сингъл, извлечен от албума ѝ Adesso, озаглавен „Аз не се страхувам от теб“ (Io di te non ho paura). Месец по-късно е обявено участието ѝ в 15-тото издание на шоуто „Приятели“ като артистичен директор на Белия отбор в двойка с певицата Елиза.

През 2016 г. Мароне пее в дует с Лоредана Берте песните „Не съм дама“ (Non sono una signora) и „Нямам мъже приятели“ (Amici non ne ho) от албума на Берте Amici non ne ho... ma amiche sì!, с Елиза песента „Вече се усмихвам“ (Sorrido già) от албума на Елиза On и с Рон песните „Град за пеене“ (Una città per cantare) и „Затворничка на разстояние“ (Prigioniera a distanza) от албума на Рон Una città per cantare. На 8 март платформата Спотифай обявява, че от деня на пускането на приложението до 8 март Ема е най-слушаната италианска певица в платформата.[173]

На 14 май 2016 г. Ема гостува на концерта на Джана Нанини на Арена ди Верона, като пее в дует с нея някои от нейните песни, а на 1 юни на същото място гостува и на Ренато Дзеро, с когото изпълнява „Плажове“ (Spiagge) и „Винаги“ (Sempre) в знак на почит към Габриела Фери.[174] Също през юни 2016 г. тя участва в многобройни италиански музикални събития, включително в Музикални награди „Уинд“, където печели две награди,[175] и пее сингъла Libre за първи път заедно с Алваро Солер,[176] в Наградите на Ем Ти Ви, където печели в категорията „Най-добра италианска изпълнителка", в концерта на Radio Italia Live, където изпълнява „Ще дойде любовта“ (Arriverà l'amore), „Аз не се страхувам от теб“ (Io di te non ho paura), „Раят не съществува“ (Il paradiso non esiste) и накрая в дует с Елиза и Джулиано Санджорджи „Вече се усмихвам“ (Sorrido già),[177] и накрая в Летния фестивал 2016, на който тя присъства в продължение на три вечери.[178]

На 8 август 2016 г. Ема е гост на Франко Батиато за Мило Фест в театър „Лучо Дала“, пеейки в дует с него.[179] На 13 септември излиза Dentro è tutto acceso – колекция от мисли и снимки на певицата, публикувана от изд. „Мондадори“.[180] На 18 ноември 2016 г. Ема пуска сингъла „Когато песните ще свършат“ (Quando le canzoni finiranno) – четвъртият и последен откъс от Adesso.[181]

През април 2017 г. тя замества Морган като артистичен директор на Белия отбор в шоуто за таланти „Приятели“, започвайки от пети епизод.[182]

2018 г.: албум Essere qui[редактиране | редактиране на кода]

Ема на корицата на сп. „Грация“, 2018 г.

На 2 януари 2018 г. Ема Мароне обяви издаването на петия студиен албум „Да бъдеш тук“ (Essere qui), който се състоя на 26 януари.[183] Изцяло записан в Офичине Меканике в Милано,[184] албумът е предшестван на 5 януари от сингъла „Островът“ (L'isola).[185] Впоследствие са издадени още два сингъла от албума: „Ефект на доминото“ (Effetto domino) и „Говориш ми тихо“ (Mi parli piano).[186]

Ема с баща си на концерт от турнето Essere qui Tour

Албумът е популяризиран и от турнето Essere qui Tour 2018 през май 2018 г., предшествано от две изпълнения на живо – в Токио на 21 април по повод фестивала Italia, my love! и в Лас Вегас на 25 април по време на Седмицата на латино музиката на Билборд. Освен това на 13 април албумът на Ема излиза и в Япония.[187]

По време на турнето Ема е жури в някои епизоди на шоуто за таланти „Приятели на Мария де Филипи“. На 5 юни тя е наградена на Музикални награди „Уинд“ със златен диск за албума Essere qui, а на 7 юни гостува на вечерта, посветена на Пино Даниеле Pino è, където пее „Аз за нея“ (Io per lei). През юли 2018 г. участва в сингъла „Правя каквото си искам“ (Faccio quello che voglio) на Фабио Роваци, заедно с Нек и Ал Бано, макар и без да е спомената в сингъла.[188]

На 16 ноември излиза преизданието, озаглавено Essere qui Boom Edition, съдържащо четири оригинални песни, включително сингъла „Световен“ (Mondiale).[189]

2019 – 2022 г.: албум Fortuna и компилация Best of Me[редактиране | редактиране на кода]

През 2019 г. певицата издава шестия албум „Късмет“ (Fortuna), предшестван през септември от сингъла „Аз съм красива“ (Io sono bella).[190] По-късно албумът е популяризиран и от синглите „Глупава радост“ (Stupida allegria) и „Сини светлини“ (Luci blu), издадени съответно на 6 декември 2019 г. и 6 март 2020 г.[191][192] Престои специален концерт за 25 май 2020 г. и турнето Fortuna за есента, но поради пандемията от COVID-19 и двете събития са отложени за 2021 г.

На 4 февруари 2020 г. тя е супер гост на първата вечер на Фестивала в Санремо 2020, като първо сама изпява медли от хитовете си, а след това с актьорския състав на филма „Най-красивите години“ (Gli anni più belli), режисиран от Габриеле Мучино, в който Ема има главна роля заедно с Пиерфранческо Фавино, Клаудио Сантамария, Ким Роси Стюарт и Микаела Рамацоти в първия си опит като актриса. Филмът излиза на 13 февруари, но е изтеглен малко след това поради пандемията, за да се върне в кината едва на 15 юли.[193][194]

Също през 2020 г. Мароне участва в италианския проект Allstars 4 Life – благотворителна инициатива в полза на италианския Червен кръст, за който на 8 май 2020 г. е издаден хоровият сингъл „Но небето е винаги синьо“ (Ma il cielo è sempre blu).[195] Впоследствие певицата е жури в 14-тото издание на шоуто за таланти X Factor заедно с Мануел Аниели, Хел Ратън и Мика, капитан на категорията Under Men и успявайки да изведе конкурента си Блайнд на финала.[196] По повод последния епизод Ема пее в дует с него кавър на „Краят“ (La fine) на Незли, а след това се изявява като гост със сингъла си Latina.[197] През октомври 2020 г. излиза албумът Note di viaggio - Capitolo 2: non vi succederà niente в памет на Франческо Гучини, в който Ема изпълнява песента „Есен“ (Autunno) заедно с Роберто Векиони, като версията е оценена от самия Гучини.[198]

На 15 януари 2021 г. излиза сингълът „Парче сърце“ (Pezzo di cuore), създаден съвместно с Алесандра Аморозо.[199] На 4 юни е ред на „Какъв невероятен сън“ (Che sogno incredibile) – сингъл, записан заедно с Лоредана Берте.[200] Двете песни предшестват компилацията Best of Me, издадена на 25 юни и съдържаща селекция от главните ѝ хитове, които са с нов аранжимент.[201]

През 2022 г. тя участва във Фестивала в Санремо 2022 с песента Ogni volta è così (Всеки път е така), като се класира на шесто място.

Музикални влияния и стил[редактиране | редактиране на кода]

Ема, поп рок певица и авторка на песни от италианската музикална сцена, се характеризира с дрезгав[202][203] и шумен[204] алтов глас с блус нюанси.[205] Близка до музиката от детството си, тя идентифицира в Джана Нанини своята основна художествена отправна точка;[206][207] всъщност е определена като нейна художествена наследничка.[208] Сред другите ѝ художествени ориентири са Мина и Лоредана Берте.[209] Нейният тембър е подчертан от критика Марио Луцато Фегиц;[210] пианистът Надзарено Карузи също се спира на тембъра на Ема и на начина ѝ на пеене: „надарена с основен талант, тя създава впечатлението, че пее по инстинкт и това би могло също да увреди гласните струни“.[211][212] Тогава Ема започва да се грижи за гласа си[213] и заявява, че пеейки много, се е научила да използва и управлява по-добре своя тембър.[214]

Филантропия[редактиране | редактиране на кода]

От началото на кариерата си певицата участва в различни инициативи на солидарност, социална ангажираност и благотворителност. През февруари 2011 г. тя участва в демонстрацията Se non ora, quando (Ако не сега, кога)[215] – движение, създадено да протестира в полза на правата на жените,[216] и участва в същото движение през 2012 г.[217] В няколко интервюта Ема заявява, че винаги, от много малка, е участвала в социални събития и че в продължение на една година е помагала на възрастни хора у дома им.[218]

След операция от рак на матката тя популяризира кампания за повишаване на осведомеността за превенцията на рака сред младите хора.[219] Още през 2010 г. е активна в тази сфера и заедно с другите дванадесет певци от 9-тото издание на шоуто за таланти „Приятели на Мария де Филипи“ издава благотворителния сингъла Cellule (Per rinascere basta un attimo) (Клетки (Да се преродиш само за момент)), приходите от който са дарени на Националния институт по раковите заболявания „Кралица Елена“ и на Дерматологичния институт „Сан Галиано“ в Рим.[220][221] От май 2011 г. тя става лице на Италианската асоциация за изследване на рака.[222] Също през 2011 г. дава лицето си на кампания, посветена на превенцията на рака на Националната асоциация за рак – НПО, работещо в областта на безплатното здравеопазване в дома и социалните грижи за болните от рак.[223]

На 27 май 2012 г. Ема участва в Dream on Show – предаване, организирано от отдел „Политики за борба с наркотиците, министър за международното сътрудничество и интеграция“ на Председателството на Министерския съвет, за да изпрати послание срещу употребата на наркотици.[224] На 11 юли участва в концерта SLAncio di vita срещу АЛС, насочен към финансиране на изследвания на амиотрофична латерална склероза.[225] Също през лятото на 2012 г. си сътрудничи с Гражданска защита на милосърдието, като дарява всички приходи от концерта си в Ластра а Синя на 21 юли за закупуването на многофункционална машина.[226]

От декември 2014 г. подкрепя Never Give Up – сдружение с нестопанска цел за изследване и лечение на хранителните разстройства.[227][228]

На 11 юни 2022 г. участва в благотворителния концерт срещу насилието над жени Una. Nessuna. Centomila (Една. Никоя. Сто хиляди) на Камповоло в Реджо Емилия заедно с Елиза, Джорджа, Лаура Паузини, Алесандра Аморозо, Фиорела Маноя и Джана Нанини.[229]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Дискография на Ема Мароне

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Миниалбуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 2010 – Oltre

Турнета[редактиране | редактиране на кода]

  • 2010 – Ahi ce sta passu Tour
  • 2011 – A me piace così Tour
  • 2012 – Sarò libera Tour
  • 2013 – Schiena Tour
  • 2014 – Emma Limited Edition
  • 2014 – Emma 3.0
  • 2016 – Adesso Tour
  • 2018 – Essere qui Tour
  • 2019 – Essere qui Tour - Exit Edition
  • 2021 – Fortuna Live

Видеография[редактиране | редактиране на кода]

Видеоалбуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 2015 – Trepuntozero

Музикални видеоклипове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2010: Calore
  • 2010: Un sogno a costo zero
  • 2010: Sembra strano
  • 2010: Con le nuvole
  • 2010: Cullami
  • 2011: Arriverà (с Модà)
  • 2011: Io son per te l'amore
  • 2011: Sarò libera
  • 2011: Tra passione e lacrime
  • 2012: Non è l'inferno
  • 2012: Cercavo amore (в две версии: стандартна и ремикс)
  • 2012: Maledetto quel giorno
  • 2013: Amami
  • 2013: Dimentico tutto
  • 2013: L'amore non mi basta (в две версии: стандартна и полуакустична)
  • 2014: Trattengo il fiato
  • 2014: La mia città
  • 2014: Resta ancora un po'
  • 2014: Come in un film (с Модà)
  • 2015: Ora o mai più (с Дон Джо)
  • 2015: Occhi profondi
  • 2015: Arriverà l'amore
  • 2016: Io di te non ho paura
  • 2016: Il paradiso non esiste
  • 2016: Libre (с Алваро Солер)
  • 2016: Quando le canzoni finiranno
  • 2018: L'isola
  • 2018: Effetto domino
  • 2018: Mi parli piano
  • 2018: Mondiale
  • 2019: Io sono bella
  • 2019: Stupida allegria
  • 2020: Luci blu
  • 2020: Latina
  • 2021: Pezzo di cuore (с Алесандра Аморозо)
  • 2021: Che sogno incredibile (с Лоредана Берте)
  • 2022: Ogni volta è così

Кино[редактиране | редактиране на кода]

  • Benvenuti al Nord, реж. Лука Миниеро (2012)
  • La cena di Natale, реж. Марко Понти (2016)
  • Gli anni più belli, реж. Габриеле Мучино (2020)
  • Il ritorno, реж. Стефано Киантини (2022)

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионни програми[редактиране | редактиране на кода]

Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003 – Победа в шоуто за таланти Superstar Tour[21] (награда: договор с лейбъла Юнивърсъл Мюзик Груп и място в групата Лъки Стар, съставена от първите трима класирали се)
  • 2010 – Победа в 9-тото издание на шоуто за таланти „Приятели на Мария де Филипи“[231]
  • 2010 – Музикални награди „Уинд“ (Wind Music Award): Награда „Мултиплатинено CD“ за EP-то Oltre
  • 2010 – Венецианска музикална награда: Най-добър женски глас[50]
  • 2011 – Музикални награди „Уинд“: Награда „Мултиплатинено CD“ за албума A me piace così; Награда „Платинени дигитални песни“ за сингъла Arriverà[232]
  • 2012 – Плоча на Улицата на Фестивала в Санремо (ул. Матеоти в Санремо) за песента Non è l'inferno
  • 2012 – Награда TRL: Italian Do It Better[103]
  • 2012 – Музикални награди „Уинд“: Награда „Мултиплатинено CD“ за албума Sarò libera[108]
  • 2012 – Диск „Норба“ на Батити Лайв 2012[233]
  • 2012 – Sanremo Hit Award Download на Sanremo Hit Award с група Модà за песента Arriverà[234]
  • 2013 – Музикални награди „Уинд“: Награда „Златно CD“ за албума Schiena
  • 2013 – Музикални награди „Уинд“: Награда „Платинени дигитални песни“ за сингъла Amami
  • 2013 – Награди на Ем Ти Ви 2013: Wonder Woman
  • 2013 – Награди Рокол 2013 (Rockol Awards 2013): Най-добър италиански албум за албума Schiena; Най-добро италианско видео за сингъла Amami; Най-добър концерт/фестивал/турне за турнето Schiena Tour[235]
  • 2014 – Музикални награди „Уинд“: Награда „Мултиплатинено CD“ за албума Schiena
  • 2014 – Награди „Кавалкина 2014“
  • 2014 – Летен фестивал 2014 (Summer Festival 2014): Награда на епизода – Песен на лятото за La mia città (1-ви епизод)
  • 2015 – Място в поп-рок речника „Дзаникели“[236]
  • 2015 – Награда за телевизионна режисура: Най-добра телевизионна програма за „Приятели на Мария де Филипи“; Най-добра телевизионна програма за Фестивал в Санремо 2015
  • 2015 – Музикални награди „Уинд“: Награда „Златно CD“ за албума E Live
  • 2015 – Италиански награди за латино музика (Latin Music Italian Awards 2015): Най-добро международно женско видео за песента Occhi profondi
  • 2016 – Музикални награди „Уинд“: Награда „Платинено CD“ за албума Adesso; Награда „Платинен сингъл“ за сингъла Occhi profondi
  • 2016 – Награди на Ем Ти Ви 2016: Най-добра италианска изпълнителка
  • 2016 – Награда за телевизионна режисура: Топ 10 за „Приятели на Мария де Филипи“
  • 2016 – Музикални награди „Бама 2016“: Най-добро женско изпълнение
  • 2016 – Победа на 1-вото издание на шоуто Bake off Celebrity заедно с певеца Антонино[237]
  • 2016 – Италиански награди за латино музика 2016: Най-добра международна изпълнителка на годината
  • 2017 – Награди „Кока Кола Onstage 2017“: Най-добра изпълнителка
  • 2017 – Награди на TIM Ем Ти Ви: Най-добра изпълнителка
  • 2017 – Музикални награди „Уинд“: Награда „Платинено турне“ за турнето Adesso Tour; Награда „Арена“ за концерта срещу насилието срещу жени.
  • 2018 – Музикални награди „Уинд“: Награда „Златно CD“ за албума Essere qui.
  • 2019 – Музикална награда SEAT: Награда „Платинено турне“ за Essere qui Tour.
  • 2019 – Награда „All Music Italia 2019“: Най-добър рок албум за албума Fortuna.
  • 2020 – Награди „Onstage 2020“: Най-добра изпълнителка.
  • 2020 – Награди „Diversity Media 2020“: Лице на годината.
  • 2021 – Музикална награда SEAT: Награда „Арена“ като изпълнителката, първа открила сезона на летните концертни изпълнения.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((it)) Concerto Emma: voce potente e fan scatenati. Monopolilibera.it. Посетен на 25 януари 2014
  2. ↑ ((it)) Emma Marrone: Forte più che mai, la sua voce sta facendo impazzire il nostro Paese. Mentiinformatiche.com. Посетен на 25 януари 2014
  3. ↑ Неизвестната Ема Мароне спечели „Сан Ремо“. Segabg.com. Посетен на 22 януари 2014.
  4. ↑ ((en)) Emma for Italy in Copenhagen!. Escreporter.com. Посетен на 25 януари 2014.
  5. ↑ Ема Мароне ще представя Италия в Копенхаген Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine.. Eurovision.bnt.bg. Посетен на 22 януари 2014
  6. ↑ Eurovision Song Contest 2014, vince Conchita Wurst // Архивиран от оригинала на 12 май 2014.
  7. ↑ ((it)) Emma con la chitarra e il nuovo look Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine.. Invidia.it. Посетен на 24 януари 2014
  8. ↑ ((it)) Se non ora quando: Emma Marrone, Paola Turci e Marina Rei in piazza con le donne. Abruzzo24ore.tv. Посетен на 25 януари 2014.
  9. ↑ ((it)) Emma: ragazzi vi raccontola mia battaglia contro il cancro. Corriere.it. Посетен на 25 януари 2014
  10. ↑ ((it)) Emma, tra Vasco e Gianna. Corrierefiorentino.corriere.it. Посетен на 25 януари 2014
  11. ↑ ((it)) 'Dream on show': anche Emma e Alessandra dicono no alla droga Архив на оригинала от 2012-07-14 в Wayback Machine.. Diregiovani.it. Посетен на 25 януари 2014
  12. ↑ ((it)) EMMA MARRONE e ISHIKAWA insieme a favore dell’Associazione PETER PAN Onlus Архив на оригинала от 2014-01-19 в Wayback Machine.. Peterpanonlus.it. Посетен на 25 януари 2014
  13. ↑ ((it)) Quando Emma abitava a Sesto. L'appello dei vicini: „Torna a trovarci“. Corrierefiorentino.corriere.it. Посетен на 24 януари 2014.
  14. ↑ а б Intervista ai genitori di Emma Marrone // Архивиран от оригинала на 28 април 2011.
  15. ↑ Sito H2O Music Live // Архивиран от оригинала на 25 февр. 2016.
  16. ↑ Intervista ad Emma Marrone, // Архивиран от оригинала на 7 март 2012.
  17. ↑ Emma: la biografia // Архивиран от оригинала на 29 септ. 2018.
  18. ↑ L'esempio di Emma: "Adesso basta piangersi addosso" // Архивиран от оригинала на 20 юни 2018.
  19. ↑ ((it)) Emma Marrone di Amici 9: „Io, ex commessa che si sballa con il vino“. Style.it. Посетен на 24 януари 2014.
  20. ↑ Chiambretti Night - Emma "Superstar", // Архивиран от оригинала на 5 август 2016.
  21. ↑ а б Amici, quando Emma era nelle Lucky Star. Alice sul set. Critiche di Simonetta (nuovo cd) e Marta. Il borsino dopo la quarta puntata. // Архивиран от оригинала на 6 януари 2018.
  22. ↑ Parata di star per gli Italian Music Awards // 15 декември 2003.
  23. ↑ W:I:T:C:H: // Архивиран от оригинала на 11 окт. 2012.
  24. ↑ LS3 (2006) Lucky Star // Архивиран от оригинала на 27 септ. 2013.
  25. ↑ ((en)) LS3. Musictory.it. Посетен на 24 януари 2014.
  26. ↑ Myspace ufficiale dei Mjur // Архивиран от оригинала на 9 юни 2012.
  27. ↑ а б Scheda dei Mjur dal sito della Dracma Records // Архивиран от оригинала на 28 дек. 2008.
  28. ↑ а б Videochat con Vincenzo Mollica // Архивиран от оригинала на 2016-04-26. Посетен на 2022-06-19.
  29. ↑ La meglio gioventù - Animo soul - 12.06.2009 // Архивиран от оригинала на 13 дек. 2013.
  30. ↑ Charlie Rapino: "Loredana ed Emma entrambe vincitrici // Архивиран от оригинала на 27 окт. 2012.
  31. ↑ Amici 9: esce "Sfida" la nuova compilation. Rudy Zerbi: «Con questo disco la "sfida" è vinta» // Архивиран от оригинала на 1 ноември 2012.
  32. ↑ Amici: esce la nuova compilation "Nove", tracklist ed artwork // Архивиран от оригинала на 2016-07-07. Посетен на 2022-06-19.
  33. ↑ Emma Marrone trionfa ad Amici // 30 marzo 2010.
  34. ↑ Emma Marrone conquista la finale di Amici 9 // Архивиран от оригинала на 6 окт. 2014.
  35. ↑ Classifica Fimi - Download digitali, Classifica settimanale dal 29/03/2010 al 04/04/2010 // Архивиран от оригинала на 22 февр. 2014.
  36. ↑ Calore (certificazione)
  37. ↑ Classifica settimanale album dal 15/03/2010 al 21/03/2010 // Архивиран от оригинала на 22 февр. 2014.
  38. ↑ GfK Retail & Technology - Artisti - Dalla settimana 1 del 2009 alla settimana 5 del 2011 // Архивиран от оригинала на 4 март 2011.
  39. ↑ Certificazioni FIMI - settimana 8 del 2012 // Архивиран от оригинала на 23 март 2014.
  40. ↑ Oltre (certificazione) // Посетен на 19 юни 2022.
  41. ↑ Classifica FIMI 2010 (album): "Arrivederci, mostro!" di Ligabue è il disco più venduto dell'anno. Emma a sorpresa è 2º, Pierdavide supera la Amoroso. In top ten anche Mengoni. Loredana 20º e Noemi 29º. Deludono Valerio Scanu e Marco Carta (48º e 70º) // Архивиран от оригинала на 12 юли 2018.
  42. ↑ ((it)) Classifica FIMI 2010. Zonareality.wordpress.com. Посетен на 24 януари 2014.
  43. ↑ ((en)) SWISS CHARTS – ALBUMS TOP 100. Swisscharts.com. Посетен на 24 януари 2014.
  44. ↑ Emma Marrone sogna un duetto con Gianna Nannini a San Siro // 17 maggio 2010. Архивиран от оригинала на 2010-11-28. Посетен на 2022-06-19.
  45. ↑ ((it)) Emma Marrone si commuove ai Wind Music Awards 2010. Gossip.fanpage.it. Посетен на 25 януари 2014.
  46. ↑ Emma in tour: "Ahi ce sta passu // Архивиран от оригинала на 15 януари 2014.
  47. ↑ Concerti Amici Tour 2010 luglio: Emma Marrone, Loredana Errore, Pierdavide Carone, Matteo Macchioni // Архивиран от оригинала на 6 май 2018.
  48. ↑ Amici in Tour 2010: le date // Архивиран от оригинала на 8 юли 2018.
  49. ↑ Concerti Amici Tour 2010 luglio: Emma Marrone, Loredana Errore, Pierdavide Carone, Matteo Macchioni // Архивиран от оригинала на 2 май 2016.
  50. ↑ а б Venice Music Awards: trionfo di Marco Carta, Emma Marrone, Valerio Scanu e Loredana Errore // 8 agosto 2010.
  51. ↑ Oltre (certificazione)
  52. ↑ Emma Marrone: a ottobre esce "A me piace così"
  53. ↑ Classifica italiana del 18 ottobre 2010 // Архивиран от оригинала на 29 окт. 2013.
  54. ↑ Albums Top 100 // Архивиран от оригинала на 13 ноември 2012.
  55. ↑ Emma: Cullami il nuovo singolo in radio da venerdì 19 novembre // Архивиран от оригинала на 22 февр. 2014.
  56. ↑ Emma Marrone – L'amore che ho (testo e video) // Архивиран от оригинала на 29 ноември 2010.
  57. ↑ "A me piace così (Special Edition)" di Emma, // Архивиран от оригинала на 18 юни 2014.
  58. ↑ ((it)) Sanremo, vince Roberto Vecchioni. Tgcom24.mediaset.it. Посетен на 25 януари 2014.
  59. ↑ Emma Marrone: a ottobre esce "A me piace così"
  60. ↑ Sanremo 2011: Emma e i Modà con "La ballata di Sacco e Vanzetti" // Архивиран от оригинала на 4 март 2016.
  61. ↑ Sanremo 2011: Emma e i Modà con "La ballata di Sacco e Vanzetti" // Архивиран от оригинала на 4 март 2016.
  62. ↑ Classifica settimanale dal 14/02/2011 al 20/02/2011 - Top digital download FIMI-Nielsen Soundscan International. // Архивиран от оригинала на 6 март 2016.
  63. ↑ TRL Awards 2011: ecco i vincitori, Marco Carta è il Best Talent Show Artist // Архивиран от оригинала на 23 септ. 2011.
  64. ↑ Emma - "Io son per te l'amore". In tutte le radio da venerdì 15 aprile // Архивиран от оригинала на 21 септ. 2012.
  65. ↑ Emma Marrone aprirà il concerto di Taylor Swift a Milano // Архивиран от оригинала на 5 март 2011.
  66. ↑ Taylor Swift in concerto a Milano stasera, apre Emma // Архивиран от оригинала на 6 януари 2012.
  67. ↑ Emma in tour italiano da metà maggio. La vincitrice di Amici 2010 farà da supporto a concerti Nannini // Архивиран от оригинала на 21 февр. 2014.
  68. ↑ Emma apre tre date della Nannini, 4 e 5 maggio a Roma, 14 a Caserta // Архивиран от оригинала на 22 февр. 2014.
  69. ↑ Due – Raddoppia l'emozione, stasera Morandi e Vecchioni, con Emma Marrone e i Modà, Raphael Gualazzi e Nathalie Giannitrapani // Архивиран от оригинала на 22 февр. 2014.
  70. ↑ DUE TORNA CON GIANNI MORANDI E ROBERTO VECCHIONI (IN COMPAGNIA DI EMMA, I MODA', GUALAZZI E NATHALIE) E INSIDIA LA PREMIERE DI UMAN // Архивиран от оригинала на 23 февр. 2014.
  71. ↑ Emma Marrone canta l'Inno d'Italia alla finale di Tim Cup // Архивиран от оригинала на 31 май 2011.
  72. ↑ Emma in tour italiano da metà maggio. La vincitrice di Amici 2010 farà da supporto a concerti Nannini // Архивиран от оригинала на 21 февр. 2014.
  73. ↑ Emma Marrone aprirà i concerti di Vasco Rossi // Архивиран от оригинала на 19 май 2011.
  74. ↑ Festival Teatro Canzone Giorgio Gaber: 23 e 24 luglio a Viareggio la 7ma edizione. Tra gli ospiti Emma, Marco Mengoni, Cristiano de Andrè, Daniele Silvestri e Ornella Vanoni // Архивиран от оригинала на 31 окт. 2012.
  75. ↑ Emma, omaggio all'indimenticabile Giorgio Gaber // Архивиран от оригинала на 17 септ. 2011.
  76. ↑ Wind Music Award 2011: ecco tutti i vincitori // Архивиран от оригинала на 25 май 2015.
  77. ↑ Certificazione album fisici e digitali dalla settimana 1 del 2009 alla settimana 23 del 2012 // Архивиран от оригинала на 3 ноември 2012.
  78. ↑ Certificazioni singoli - Week 34- Ending: 28/08/2011 // Архивиран от оригинала на 8 март 2016.
  79. ↑ Emma Marrone: Sarò Libera, il nuovo album dal 20 Settembre // Архивиран от оригинала на 25 май 2013.
  80. ↑ Emma Marrone: Sarò libera, il nuovo singolo in radio dal 2 settembre // Архивиран от оригинала на 19 март 2013.
  81. ↑ Classifica settimanale dal 05/09/2011 al 11/09/2011 - Top Singoli FIMI-Nielsen Soundscan International // Архивиран от оригинала на 6 март 2016.
  82. ↑ Classifica settimanale album dal 19/09/2011 al 25/09/2011 // Архивиран от оригинала на 7 март 2016.
  83. ↑ Doppio disco di platino // Архивиран от оригинала на 7 септ. 2012.
  84. ↑ Il nuovo singolo nelle radio è Tra passione e lacrime // Архивиран от оригинала на 23 септ. 2012.
  85. ↑ Emma Marrone: "Volare" di "Benvenuti al Nord" // Архивиран от оригинала на 21 февр. 2014.
  86. ↑ а б Sanremo 2012. Ecco la lista dei big e dei duetti // Архивиран от оригинала на 4 окт. 2013.
  87. ↑ Archivio Opere Musicali Siae, // Архивиран от оригинала на 31 дек. 2013.
  88. ↑ Sarò libera, l'album Sanremo-edition di Emma Marrone da Amici al Festival 2012 (tracklist) // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012.
  89. ↑ "Non è l'inferno", testo della canzone di Emma Marrone a Sanremo 2012: brano di denuncia sociale // Архивиран от оригинала на 5 юли 2012.
  90. ↑ Sanremo 2012, vince Emma. Sul podio Noemi e Arisa // Архивиран от оригинала на 19 окт. 2013.
  91. ↑ Classifica settimanale dal 13/02/2012 al 19/02/2012 // Архивиран от оригинала на 17 окт. 2013.
  92. ↑ Certificazione Singoli Digitali dalla settimana 1 del 2009 alla settimana 39 del 2012 // Архивиран от оригинала на 21 окт. 2012.
  93. ↑ Non è l'inferno
  94. ↑ Sarò libera
  95. ↑ Vota Emma ai Kids' Choice Award 2012 // Архивиран от оригинала на 20 окт. 2012.
  96. ↑ Amici 11: il ritorno di Emma Marrone! // Архивиран от оригинала на 22 февр. 2014.
  97. ↑ Anticipazioni Amici 11: Emma Marrone torna in gara e pensa a un figlio // Архивиран от оригинала на 24 февр. 2014.
  98. ↑ Amici: da sabato 31 marzo su Canale 5 la De Filippi sfida la Carlucci // Архивиран от оригинала на 23 април 2012.
  99. ↑ а б Amici 11: Alessandra Amoroso vince fra i big e festeggia con Emma // Архивиран от оригинала на 11 септ. 2011.
  100. ↑ Classifica settimanale singoli dal 07/05/2012 al 13/05/2012 // Архивиран от оригинала на 17 окт. 2013.
  101. ↑ I Fuori Orario vincono gli Hyundai Music Awards. Emma la madrina // Архивиран от оригинала на 30 юли 2012.
  102. ↑ TRL Awards 2012 - Best Fan - Nomination Emma (Winner BIGBANG) // Архивиран от оригинала на 16 окт. 2012.
  103. ↑ а б TRL Awards 2012 - Italian Do It Better - Winner Emma // Архивиран от оригинала на 16 окт. 2012.
  104. ↑ Emma - Cercavo Amore (Radio Date: 27 aprile 2012) // Архивиран от оригинала на 21 септ. 2012.
  105. ↑ Classifica settimanale singoli dal 21/05/2012 al 27/05/2012 // Архивиран от оригинала на 22 февр. 2014.
  106. ↑ Cercavo amore // Посетен на 19 юни 2022.
  107. ↑ Swiss Charts - Singles Top 75 - 3 giugno 2012, // Архивиран от оригинала на 27 окт. 2012.
  108. ↑ а б Wind Music Awards 2012, Emma Marrone canta ed è premiata con il platino // Архивиран от оригинала на 15 окт. 2012.
  109. ↑ Sarò libera
  110. ↑ Sarò libera 87 settimane consecutive in classifica Архив на оригинала от 2013-06-23 в Wayback Machine.
  111. ↑ Cercavo Amore (Alex Gaudino & Jason Rooney Remix) - Single // Архивиран от оригинала на 12 август 2014.
  112. ↑ "Just Dance 4" full track list unveiled // Архивиран от оригинала на 20 окт. 2012.
  113. ↑ ((en)) 'Just Dance 4' full track list unveiled. Polygon.com. Посетен на 25 януари 2014.
  114. ↑ Emma, aggiunte due date al tour autunnale // Архивиран от оригинала на 21 февр. 2014.
  115. ↑ Emma Marrone: da oggi in tutte le radio il nuovo singolo "Maledetto quel giorno" // Архивиран от оригинала на 20 септ. 2012.
  116. ↑ Emma conquista Londra. La cantante infiamma il Puglia Sounds in London, grande successo anche per i Sud Sound System // Архивиран от оригинала на 16 ян. 2014.
  117. ↑ Emma sposta il calore della Puglia a Londra // Архивиран от оригинала на 15 ян. 2014.
  118. ↑ Londra applaude Emma Marrone. Un successo anche i Sud Sound System // Архивиран от оригинала на 12 окт. 2012.
  119. ↑ Ecco i 50 artisti che hanno detto Per Gaber "...io ci sono" // Архивиран от оригинала на 8 ноември 2012.
  120. ↑ Emma debutta come regista e mostra in anteprima il video di "Non sono solo te" // Архивиран от оригинала на 7 ян. 2014.
  121. ↑ Archivio Opere Musicali Siae - Registrata come Marrone Emmanuela // Архивиран от оригинала на 31 дек. 2013.
  122. ↑ Emma candidata ai Kids' Choise Award // Архивиран от оригинала на 7 юли 2013.
  123. ↑ Emma duetta con Annalisa a Sanremo Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine.
  124. ↑ Emma Direttore artistico di Amici // Архивиран от оригинала на 18 февр. 2013.
  125. ↑ Moreno vince Amici Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
  126. ↑ Emma su Facebook presenta il nuovo singolo "Amami" // Архивиран от оригинала на 15 март 2013.
  127. ↑ Universal Music presenta l'album Schiena // Архивиран от оригинала на 4 април 2013.
  128. ↑ Ansa: Emma torna con Schiena boom online // Архивиран от оригинала на 20 март 2013.
  129. ↑ Classifica settimanale dal 08/04/2013 al 14/04/2013 // Архивиран от оригинала на 19 окт. 2013.
  130. ↑ Emma - Schiena, // Архивиран от оригинала на 25 април 2016.
  131. ↑ Schiena disco di platino // Архивиран от оригинала на 22 юни 2013.
  132. ↑ FIMI Certificazioni // Архивиран от оригинала на 4 февр. 2017.
  133. ↑ 'Schiena-Tour-2013' Schiena Tour 2013
  134. ↑ Sold out per Schiena tour di Emma. Oltre 85 mila spettatori per 14 concerti - Musica - Abruzzo 24 Ore // Архивиран от оригинала на 4 март 2016.
  135. ↑ comunicato premiazioni fimi Архив на оригинала от 2013-09-15 в Wayback Machine.
  136. ↑ Premi ricevuti da Emma // Архивиран от оригинала на 12 август 2013.
  137. ↑ Emma vince il Wonder Woman Awards // Архивиран от оригинала на 18 дек. 2014.
  138. ↑ Radio Date Dimentico tutto // Архивиран от оригинала на 2 ян. 2014.
  139. ↑ FIMI Certificazioni // Архивиран от оригинала на 4 февр. 2017.
  140. ↑ Emma alla Notte della Taranta // Архивиран от оригинала на 21 септ. 2013.
  141. ↑ Emma riceve 6 nomination ai World Music Award // Архивиран от оригинала на 21 септ. 2013.
  142. ↑ MTV EMA 2013: sfida tra Emma, Fedez, Marco Mengoni, Max Pezzali e Salmo come “Best Italian Act”. Come votare // Архивиран от оригинала на 21 дек. 2013.
  143. ↑ L'amore non mi basta è il terzo singolo del disco Schiena // Архивиран от оригинала на 12 окт. 2013.
  144. ↑ Il 12 novembre esce Schiena vs Schiena // Архивиран от оригинала на 9 окт. 2013.
  145. ↑ Brando: “Emma è molto rock, i Modà hanno anticipato Baglioni…” [INTERVISTA] // Архивиран от оригинала на 19 окт. 2013.
  146. ↑ Certificazione Italia, settimana 50 // Архивиран от оригинала на 4 февр. 2017.
  147. ↑ ((it)) Ufficiale: Emma all’Eurovision Song Contest 2014 per l’Italia. Eurofestivalnews.com. Посетен на 25 януари 2014.
  148. ↑ ((en)) Italy: Emma will sing La Mia Città. Eurovision.tv. Посетен на 25 януари 2014.
  149. ↑ Eurovision Song Contest 2014: Emma Marrone rappresenterà l'Italia lo conferma a Edicola Fiore, video // Архивиран от оригинала на 12 март 2014.
  150. ↑ Emma peggior risultato di sempre // Архивиран от оригинала на 22 май 2014.
  151. ↑ Emma - Trattengo Il Fiato (Radio Date: 24-01-2014) // Архивиран от оригинала на 1 февр. 2015.
  152. ↑ La Cavalchina 2014 «Fiesta española» con Emma, Miguel Bosé, Rufus Wainwright e tante altre star. Alla Fenice di Venezia // Архивиран от оригинала на 7 юли 2015.
  153. ↑ Emma Marrone - La mia città, video ufficiale della canzone dell'Eurovision Song Contest // Архивиран от оригинала на 17 март 2014.
  154. ↑ Tour estivo // Архивиран от оригинала на 10 март 2014.
  155. ↑ Emma parla dell'EmmaLimitedEdition // Архивиран от оригинала на 6 март 2016.
  156. ↑ Su RTL 102.5 si vota la Canzone dell'Estate 2014 // Архивиран от оригинала на 14 юли 2014.
  157. ↑ Emma collabora con David Bisbal // Архивиран от оригинала на 7 септ. 2014.
  158. ↑ Emma annuncia l'Emma 3.0 e collabora con i Bundamove // Архивиран от оригинала на 10 август 2014.
  159. ↑ а б Emma Marrone/“tenero abbraccio” con Pino dopo l’esibizione // Архивиран от оригинала на 16 окт. 2014.
  160. ↑ Classifica settimanale WK 41 (dal 06-10-2014 al 12-10-2014) Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine.
  161. ↑ Emma: Tutte le info sul nuovo singolo "Resta ancora un po'", sull'album "E Live" e sul tour in arrivo a novembre // Архивиран от оригинала на 14 окт. 2014.
  162. ↑ Sanremo, Emma Marrone ed Arisa affiancheranno Carlo Conti, // Архивиран от оригинала на 13 ян. 2015.
  163. ↑ Le 100 facce della musica italiana // Архивиран от оригинала на 23 юни 2015.
  164. ↑ Emma // Архивиран от оригинала на 25 юни 2015.
  165. ↑ Emma - Occhi profondi (Radio Date: 19-06-2015) // Архивиран от оригинала на 18 юни 2015.
  166. ↑ Coca-Cola Summer Festival 2015 - Scegli la tua canzone preferita!, // Архивиран от оригинала на 29 юни 2015.
  167. ↑ Occhi profondi // Посетен на 20 юни 2022.
  168. ↑ Fiorella Mannoia festeggia 40 anni di carriera all’Arena di Verona // Архивиран от оригинала на 12 септ. 2015.
  169. ↑ Emma - Arriverà l'amore (Radio Date: 23-10-2015) // Архивиран от оригинала на 18 юни 2015.
  170. ↑ Arriverà l'amore // Посетен на 20 юни 2022.
  171. ↑ Classifica settimanale WK 48 (dal 2015-11-27 al 2015-12-03) // Архивиран от оригинала на 2 септ. 2016.
  172. ↑ Adesso // Посетен на 20 юни 2022.
  173. ↑ Emma, artista femminile italiana più ascoltata su Spotify // Архивиран от оригинала на 9 март 2016.
  174. ↑ Emma Marrone al concerto di Renato Zero (video): i due cantano Spiagge e Sempre in omaggio a Gabriella Ferri // Архивиран от оригинала на 2 август 2017.
  175. ↑ Wind Music Awards 2016: premi a Mengoni, Amoroso, Emma, The Kolors, Michielin, Ferreri (foto e dichiarazioni) // Архивиран от оригинала на 16 юни 2016.
  176. ↑ Alvaro Soler duetta con Emma ai Wind Music Awards // Архивиран от оригинала на 11 юни 2016.
  177. ↑ Emma Marrone a Radio Italia Live 2016-Il concerto (video) canta Arriverà l'amore, Io di te non ho paura, Il paradiso non esiste // Архивиран от оригинала на 13 август 2016.
  178. ↑ Coca Cola Summer Festival 2016, tutti i cantanti: anche The Kolors, Fedez e J-Ax, Elisa, Michielin e Benji e Fede, // Архивиран от оригинала на 26 юни 2016.
  179. ↑ Emma vola in Sicilia per uno spettacolo con Franco Battiato, e su Instagram ringrazia il Maestro // Архивиран от оригинала на 8 август 2016.
  180. ↑ A settembre il libro di Emma Marrone, Dentro è tutto acceso // Архивиран от оригинала на 11 окт. 2016.
  181. ↑ Emma - Quando Le Canzoni Finiranno (Radio Date: 18-11-2016) // Архивиран от оригинала на 17 ноември 2016.
  182. ↑ Morgan via da Amici, la De Filippi: è il mio fallimento. Emma in pole position // Архивиран от оригинала на 21 април 2017.
  183. ↑ Emma Marrone, a sorpresa l'annuncio del nuovo album // Архивиран от оригинала на 6 януари 2018.
  184. ↑ Emma Marrone alle Officine Meccaniche // Архивиран от оригинала на 5 януари 2018.
  185. ↑ Emma: il trailer del singolo "L'isola" e il bentornato dei Negramaro // Архивиран от оригинала на 8 януари 2018.
  186. ↑ Emma: “Effetto domino”, nuovo singolo dall’album d’Oro “Essere qui” // Посетен на 20 юни 2022.
  187. ↑ Emma alla conquista del mondo: due live esclusivi a Tokyo e Las Vegas // Посетен на 20 юни 2022.
  188. ↑ Musica, nuovo video di Rovazzi: "Giovani, sul web siate voi stessi
  189. ↑ Emma: in arrivo il nuovo progetto "Essere qui Boom Edition" // Архивиран от оригинала на 8 ноември 2018.
  190. ↑ , Emma Marrone annuncia le canzoni di Fortuna, Tiziano Ferro: "Già ascoltate, ecco la mia preferita" // Архивиран от оригинала на 17 окт. 2019.
  191. ↑ Emma, venerdì uscirà il nuovo singolo "Stupida allegria" // Архивиран от оригинала на 26 дек. 2019.
  192. ↑ Emma - Luci Blu (Radio Date: 06-03-2020)
  193. ↑ Festival di Sanremo 2020: Emma, Biagio Antonacci e Mika ospiti in pol
  194. ↑ Gli anni più belli, Muccino celebra l'amicizia - Film
  195. ↑ Italian Allstars 4 Life - Ma Il Cielo È Sempre Blu (Radio Date: 08-05-2020)
  196. ↑ Cattelan svela i giudici di X Factor 2020: c'è Emma Marrone, Hell Raton e il ritorno di Manuel Agnelli e Mika
  197. ↑ X Factor 2020, la vincitrice è Casadilego
  198. ↑ Francesco Guccini, Note di Viaggio - Capitolo 2: la commozione del Maestro
  199. ↑ Festival di Sanremo 2021 - Alessandra Amoroso e Emma Marrone cantano 'Pezzo di cuore' - Video,
  200. ↑ Emma e Loredana Bertè: «Che sogno incredibile», ecco il backstage dell'incontro
  201. ↑ Emma: ecco la tracklist e tutti i produttori di "Best of Me"
  202. ↑ Emma Marrone all'Alcatraz di Milano: ricca galleria di foto // Архивиран от оригинала на 21 ноември 2012.
  203. ↑ La voce di Emma incontra Mylious Johnson // Архивиран от оригинала на 3 дек. 2013.
  204. ↑ Voce roca e grinta travolgente - Emma Marrone canta a Terracina // Архивиран от оригинала на 3 дек. 2013.
  205. ↑ , Non solo pop chitarra e grinta blues nel live di Emma // Архивиран от оригинала на 6 дек. 2013.
  206. ↑ Emma a Radio Italia dichiarazione d'amore a Gianna: "è grazie alla Nannini che canto" // Архивиран от оригинала на 16 дек. 2012.
  207. ↑ Emma Marrone: "Cantare con Gianna Nannini? Sarebbe una fusione di anime" // Архивиран от оригинала на 12 юли 2013.
  208. ↑ Radio Italia:Paola Gallo // Архивиран от оригинала на 19 април 2013.
  209. ↑ Emozioni e grinta di Emma sul palco del Foro Italico // Архивиран от оригинала на 2 дек. 2013.
  210. ↑ , Sanremo 2012, Luzzatto Fegiz: "Testo di Non è l'inferno brutto e confuso" // Архивиран от оригинала на 22 април 2012.
  211. ↑ Nazzareno Carusi: "Emma Marrone? Voce dalla bellezza selvaggia ma va avanti a istinto e senza coach" // Архивиран от оригинала на 26 окт. 2012.
  212. ↑ Nazzareno Carusi: "Emma Marrone urla e può perdere la voce, ad Amici svendono sogni a poveracci" // Архивиран от оригинала на 1 ноември 2012.
  213. ↑ Emma si ferma per curare la voce Архив на оригинала от 2012-10-29 в Wayback Machine.
  214. ↑ Intervista ad Emma su Rumors Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine.
  215. ↑ "Se non ora quando": Emma Marrone, Paola Turci e Marina Rei in piazza con le donne // Архивиран от оригинала на 9 ноември 2013.
  216. ↑ "Se non ora quando": Emma Marrone, Paola Turci e Marina Rei in piazza con le donne, // Архивиран от оригинала на 16 януари 2012.
  217. ↑ Se non le donne, chi? Emma ed Erika vincitrici a Sanremo // Архивиран от оригинала на 7 дек. 2013.
  218. ↑ Emma Marrone: ospite da Santoro ad Annozero // Архивиран от оригинала на 23 февр. 2012.
  219. ↑ Emma: ragazzi vi racconto la mia battaglia contro il cancro // 4 luglio 2011.
  220. ↑ Emma, Loredana, Pierdavide e i ragazzi di 'Amici' cantano contro il cancro: guarda il video di Cellule // Архивиран от оригинала на 24 февр. 2012.
  221. ↑ Cellule di I Ragazzi di Amici su Itunes // Архивиран от оригинала на 13 окт. 2013.
  222. ↑ Emma Marrone testimonial per l'AIRC,per la ricerca contro il cancro // Архивиран от оригинала на 25 май 2012.
  223. ↑ Emma testimonial per la fondazione ANT // Архивиран от оригинала на 19 септ. 2011.
  224. ↑ "Dream on show": anche Emma e Alessandra dicono no alla droga // Архивиран от оригинала на 14 юли 2012.
  225. ↑ Modà, Emma e D'Alessio: un concerto contro la SLA // Архивиран от оригинала на 4 юни 2012.
  226. ↑ Emma in concerto a Lastra a Signa anche per beneficenza // Посетен на 21 юни 2022.
  227. ↑ Never Give Up // Архивиран от оригинала на 5 март 2020.
  228. ↑ Anche Emma supporta Never Give Up
  229. ↑ 'Una. Nessuna. Centomila', musica per le donne: "La nostra voce è un grido contro ogni violenza" // Архивиран от оригинала на 2022-06-21. Посетен на 2022-06-20.
  230. ↑ Конкурентка в сезон 2009-2010 и в етапа Big през 2012 г. Преподавателка през 2013 г. и от 2015 до 2017 г. Жури през 2018 г.
  231. ↑ Amici 9: vince Emma Marrone, premio della critica a Pierdavide // Архивиран от оригинала на 19 януари 2012.
  232. ↑ Wind Music Awards 7,14,21 giugno Italia1 // Архивиран от оригинала на 31 дек. 2014.
  233. ↑ Emma ospite al Battiti Live 2012: "Dopo il tour mi prendo un anno sabbatico" // Архивиран от оригинала на 28 юли 2012.
  234. ↑ Sanremo Hit Award 2012 // Архивиран от оригинала на 2 дек. 2013.
  235. ↑ Rockol Awards 2013 - I Vincitori Архив на оригинала от 2014-01-19 в Wayback Machine.
  236. ↑ Musica: il dizionario Zanichelli incorona Ligabue re del rock Архив на оригинала от 2015-01-28 в Wayback Machine.
  237. ↑ VINCITORI BAKE OFF ITALIA CELEBRITY EDITION / Emma e Antonino, la loro Rainbow Cake conquista i giudici // Архивиран от оригинала на 1 април 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emma Marrone в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Музика“         Портал „Музика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ема_(певица)&oldid=12019556“.