Емануел Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емануел Икономов
Емануел Икономов, София, 2014 г.
Емануел Икономов, София, 2014 г.
Роден26 август 1960 г. (63 г.)
Националност България
Активен период1980 –
Жанрразказ, роман
Известни творби„Детектив по неволя“, „Икосаедри“
Награди„Еврокон“ (2000)
„Атанас Мандаджиев“ (2002)
Емануел Икономов в Общомедия

Емануел Икономов е български писател,[1] журналист, издател, критик, преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 август 1960 година в София. Завършва кибернетика в Техническия университет в Илменау в Германия през 1985 година.

След завръщането си в България работи в научноизследователска лаборатория (1985 – 1990) и после като преподавател, консултант, журналист, преводач, а от 1995 г. като управител на издателство. Собственик на издателствата „Аргус“, „ЕГИ“, „БалкаНота“ и други.

Основател е на поредицата „Нова българска фантастика“ и конкурса „Аргус – фантастика през 100 очи“, както и на годишника за фантастично изкуство „Български фантастични ВАЯНИЯ“.

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти. Вицепрезидент е на Международната асоциация на писателите криминалисти (AIEP/IACW) от 2000 година и неин президент от 2013 г.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Икономов дебютира в периодичния печат като преводач през 1979 година и като автор през 1980 година. Автор е на роман и над 200 разказа, публикувани в 14 сборника, предимно във фантастичния и криминалния жанр, на критически есета и статии. Негови произведения са преведени и публикувани в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция.

През 2000 година става лауреат на наградата „Еврокон“ за принос в развитието на фантастиката,[3] през 2002 година – на Голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, а през 2003 година – на наградата на критиката за криминална загадка „Инспектор Стрезов“. Представителен сборник на неговата крими проза е сборникът „Детектив по неволя“.

През 2005 година авторският му сборник „Икосаедри“ печели конкурс на Националния център за книгата към Министерството на културата. През 2021 година излизат сборниците с разкази „Рандеву“, „Последният дракон“, „Извънземният до теб!“ и „Тайните на Малкия град“, както и сборникът със статии и есета „За фантастиката и фантастите“.

От 2017 година след спечелване на конкурс на списание „Осем[4][5] публикува редовно на неговите страници нови криминални загадки на Инспектор Стрезов като продължител на създателя му Светослав Славчев.

Освен в авторски сборници негови разкази се публикуват в списания и антологии.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Икосаедър“ – сборник фантастични разкази и новели, София: ЕГИ, 2000
  • „Откраднатата книга“ – сборник криминални разкази и новели, София: ЕГИ, 2001
  • „Октаедър“ – сборник фантастични разкази и новели, София: Аргус, 2002
  • „Детектив по неволя“ – сборник криминални разкази и новели, София: Аргус, 2002
  • „Додекаедър“ – сборник фантастични разкази и новели, София: Аргус, 2003
  • „Икосаедър 2“ – сборник фантастични разкази и новели, София: ЕГИ, 2005
  • „Икосаедри“ – сборник фантастични разкази и новели, София: Аргус, 2005
  • „Книга за дървени глави“ – сборник гротески, София: Аргус, 2005
  • „Броеница от безумия“ – сборник гротески, София: ЕГИ, 2005
  • „Книга за ръждясали мозъци“ – сборник гротески, София: Аргус, 2006
  • „Броеница от небивалици“ – сборник гротески, София: ЕГИ, 2006
  • „Бандит по неволя“ – сборник криминални разкази и новели, София: Плеяда, 2010
  • „Не питай за цената“ – сборник фантастични разкази и новели, София: Весела Люцканова, 2010
  • „Отвъд и по-нататък“ – фантастичен роман, София: ИнфоДАР, 2011
  • „Рандеву“ – сборник разкази, София: Turning Point, 2021
  • „Последният дракон“ – сборник разкази, София: terra fantastica, 2021
  • „Среща“ – сборник разкази – специално онлайн издание, София: BTPress, 2021
  • „За фантастиката и фантастите: 1986–2020“ – сборник есета и статии, София: библиотека Критика, Есеистика, Теория, История, 2021
  • „Извънземният до теб!“ – сборник фантастични разкази, София: Лира принт, 2021
  • „Тайните на Малкия град“ – сборник разкази, София: Аргус, 2021

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Романи
Сборници и антологии
  • 1987 г. – Антология – „Немски фантастични разкази“
  • 1991 г. – Робърт Шекли„Билет за Транай“
  • 1992 г. – Лари Нивън„Смърт в екстаз“
Новели
  • 1986 г. – Айзък Азимов„Двестагодишният човек“
  • 1987 г. – Клифърд Саймък – „Големият преден двор“
  • 1989 г. – Орсън Скот Кард„Играта на Ендър“
  • 1990 г. – Робърт Силвърбърг„Роден с мъртвите“
  • 1991 г. – Робърт Шекли – „Билет за Транай“
  • 1991 г. – Орсън Скот Кард – „Реката Хатрак“
  • 1992 г. – Лари Нивън – „Смърт в екстаз“ (от цикъла „Джил Ръката“)
  • 1992 г. – Лари Нивън – „Рамо“ (от цикъла „Джил Ръката“)
  • 1992 г. – Фредерик Пол„Венериански търговци“
Научно-техническа литература
  • 1990 г. – Робърт Келър – „Технология на експертните системи“
Публицистика
  • 1996 г. – Ерих Шмид Еенбоом, Джо Ангерер – „Мръсните трикове на икономическия шпионаж“

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

Антологии
  • 2001 г. – „Един мъртвец по-малко“ – криминални разкази (публикувана също на испански: Escritura para un crimen[6])
  • 2004 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2004“ – алманах за фантастично изкуство
  • 2005 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2005“ – алманах за фантастично изкуство
  • 2006 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“ – алманах за фантастично изкуство
  • 2007 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ – алманах за фантастично изкуство
  • 2008 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2008“ – алманах за фантастично изкуство
Антологии (заедно със Светослав Славчев)
  • 2001 г. – „Черният саламандър“ – криминални разкази
  • 2002 г. – „Златният саламандър“ – криминални разкази
  • 2003 г. – „Рубинен саламандър“ – криминални разкази
Антологии (заедно с Александър Карапанчев)
  • 2000 г. – „Чудни хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2003 г. – „Мними хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2003 г. – „Щури хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2005 г. – „Дивни хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2006 г. – „Ведри хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2006 г. – „Знойни хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2006 г. – „Храбри хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2008 г. – „Секси хоризонти“ – фантастични разкази

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Цанков, „Властелинът на кримито“, предговор към „Детектив по неволя“, 2002
  • Георги Цанков, „Вълшебникът с многото изразителни лица“, предговор към „Икосаедри“, 2005
  • Александър Карапанчев, „Икономоедър“, интервю с автора в „Икосаедри“, 2005
  • Георги Цанков, „Многокаратова усмивка, която хапе“, предговор към „Броеница от безумия“, 2005
  • Георги Величков, „Борбата на порива към върховете“, рецензия обзор на творчеството, „Български фантастични ВАЯНИЯ 2005“
  • Георги Цанков, „Чародеят, който искаше да намери любов“, предговор към „Броеница от небивалици“, 2006
  • Георги Цанков, „Криминале на бъдещето“, предговор към „Бандит по неволя“, 2010
  • Георги Цанков, „Кипящото въображение на чародея“, предговор към „Не питай за цената“, 2010
  • Александър Карапанчев, „Портрет на фантаста като зрял писател“, послеслов към „Последният дракон“, 2010
  • Веселина Василева, „Заподозреният у теб, заподозреният от мен“, послеслов към „Извънземният до теб!“, 2010
  • Георги Цанков, „Страници от „Книгата на истината““, предговор към „Тайните на Малкия град“, 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]