Еменски каньон
| Еменски каньон | |
| Неговански каньон | |
.jpg) | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Среден Предбалкан |
| Надм. височина | 228 m |
| Дължина | 5 km |
| Реки | Негованка |
Еменският каньон (или Неговански каньон) е пролом (каньон) на река Негованка (десен приток на Росица, от басейна на Янтра) в Северна България, в Средния Предбалкан, между платото Плужна на запад и Търновските височини на изток в Община Велико Търново, област Велико Търново. Целият каньон представлява живописен антецедентен пролом.
Проломът се поделя на две части – Горен боаз и Долен боаз, с обща дължина около 5 km, като между тях в малко долинно разширение е разположено село Емен. Средната надморска височина на двата каньона е около 228 m.
През 1980 г. Еменският каньон е обявен за защитена местност „Каньона на река Негованка“ с площ 25,5 ha.[1]
Горният боаз[редактиране | редактиране на кода]
Започва на около 3 km северозападно от село Ново село, на 302 m н.в., насочва се на североизток и след около 3 km завършва югозападно от село Емен на 238 m н.в. Средната му надморска височина е около 270 m. Целият пролом е всечен в аптски и ургонски варовици, като оградните му склонове са стръмни, на места отвесни, които са с над 50 m височина, с множество водопади и пещери.
Долният боаз[редактиране | редактиране на кода]
Започва непосредствено североизточно от село Емен, на 225 m н.в., насочва се на североизток и след около 2 km завършва при „опашката“ на язовир Негованка, на 180 m н.в. Средната му надморска височина е около 200 m. Целият пролом е всечен в аптски и ургонски варовици, като оградните му склонове са стръмни, на места отвесни. В този участък се разкрива най-красивата част от каньона, като в близост се намира и екопътека, която преминава по цялата дължина на Долния боаз. Тя започва с Еменската пещера, разположена на левия бряг на реката, преминава през водопада Момин скок, където е най-тясната част на каньона и завършва в долната част на язовир Негованка.
Животински свят[редактиране | редактиране на кода]
В каньона са наблюдавани 38 вида птици, сред които по-редки са черен щъркел (Ciconia nigra), царски орел (Aquila heliaca), орел змияр (Circaetus gallicus), черна каня (Milvus migrans), горска улулица (Strix aluco), скален гълъб (Columba livia livia)[2]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Каньона на река Негованка // ИАОС. Посетен на 25 май 2020 г.
- ↑ Боев, З. 1985. Наблюдение върху птиците на Еменския каньон. - Орнитологически информационен бюлетин. Инст. по зоол. - БАН, 18: 28-33.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 148.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 177.