Емилия Дворянова
| Емилия Дворянова | |
| българска писателка | |
| Родена |
1958 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Литература | |
| Период | от 1992 г. |
| Жанрове | роман, есе |
| Дебютни творби | „Къщата“ (1993) |
| Награди | „Огнище“ (1996) „Христо Г. Данов“ (2007) |
Емилия Валтер Дворянова е българска преподавателка и писателка на произведения в жанра съвременен роман и документалистика.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 4 май 1958 г. в София. Пише първия си роман, когато е на 16 години. Завършва пиано в СМУ „Любомир Пипков“, след което философия в Софийския държавен университет. Получава докторска степен по философия с дисертация на тема „Естетическата същност на християнството“ (1991).
Директор е на програма „Езикова култура и академично есе“ в НБУ. Преподава лекции по Естетическата същност на християнството, Творческо писане, Разказът – кратки повествователни форми, Романът – история и техника на създаване, Словото и неговите изкуства.
Първото ѝ произведение, монографията „Естетическата същност на християнството“, е публикувано през 1992 г.
През 1993 г. е публикуван първият ѝ роман „Къщата“.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда за литература „Огнище“ 1996 г. за „Passion или смъртта на Алиса“
- Национална награда за литература на Министерството на културата „Христо Г. Данов“ за 2007 г. в раздел Българска художествена литература за „Земните градини на Богородица“
- Наградата „Роман на годината – 2015“ на Национален дарителски фонд „13 века България“ за „При входа на морето“[1]
- Първа награда на Портал „Култура“ в категория Проза за романа „При входа на морето“[2]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Романи[редактиране | редактиране на кода]
- „Къщата“. София: ИК „Арета“, 1993
- „Passion или смъртта на Алиса“. София: ИК „Обсидиан“, 1995. Издаден във Франция 2006 г. изд. „Fédérop“
- „Госпожа Г.“. София: ИК „Фенея“, 2001[3]
- „Земните градини на Богородица“. София: ИК „Обсидиан“, 2006[4]
- „Концерт за изречение (опити върху музикално-еротическото)“. София: ИК „Обсидиан“, 2008[5][6][7]
- „При входа на морето“. София: ИК „Обсидиан“, 2014[8]
- „Мир вам“. София: ИК „Обсидиан“, 2018[9][10]
- „Свидетели на небеса“. София: ИК „Обсидиан“, 2022[11]
Други[редактиране | редактиране на кода]
- „La Velata“, новела. София: ИК „Фенея“, 1998[12]
- „Освен литературата“. София: ИК „Парадигма“, 2011[13]
Есета[редактиране | редактиране на кода]
- „Естетическата същност на християнството“ (1992) – Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
- Отказаното удоволствие
- Догвил: Убийството на Словото
- Късо съединение
- Земята на Бога
- Антихрист
- В градината на земните наслаждения
- Тереза-Passion
Преводи на произведенията ѝ на други езици[редактиране | редактиране на кода]
- „Passion ou las morte d'Alissa“ (2006), фр. прев. Мари Врина (Marie Vrinat)
- „Les Jardins interdit“ (2010), фр. прев. Мари Врина
- „Mme Gexpected“ (2012), фр. прев. Мари Врина
- „Concerto for a Sentence – An Endeavor in the Musical-Erotic“ (2013), прев. Елица Коцева
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Носител на Националната литературна награда Български роман на годината „13 века България“ за 2014 г. е Емилия Дворянова с романа „При входа на морето“ Архив на оригинала от 2016-02-04 в Wayback Machine., сайт на Национален дарителски фонд „13 века България“, 22.05.2015.
- ↑ „Будители и будни“, Портал за култура, изкуство и общество, 01.11.2015.
- ↑ Пламен Антов, „Госпожа Г. – притежавана и притежаваща. Апории“, „Словото“, 2010.
- ↑ Емилия Дворянова, „Мария другата“ (откъс от „Земните градини на Богородица“), „Словото“.
- ↑ Силвия Петрова, „Музикалният глас“, рец. в Литературен клуб, 12 септември 2008 г.
- ↑ Нева Кръстева, „За новата книга на Емилия Дворянова „Концерт за изречение“. Опити върху музикално-еротическото“, електронна публикация в Литературен клуб, 18 май 2009 г.
- ↑ Албена Величкова, „Отломъци от „Концерт за изречение“ на Емилия Дворянова“, електронна публикация в LiterNet, 22.11.2008, № 11 (108).
- ↑ Яница Радева, „При входа на морето“ като роман за лечението на живота“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 11 ноември 2015.
- ↑ Марин Бодаков, „Има ли свят изобщо?“, отзив във в-к „Култура“, бр. 14 (3203), 13 април 2018.
- ↑ Кристина Йорданова, „Криза и „exodus“ в „Мир вам“ на Емилия Дворянова“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 44, 2021 г.
- ↑ Георги Цанков, „Симфония за силата на вярата“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 16 май 2023.
- ↑ Кристина Йорданова, „Генеалогия на тялото и генеалогия на женското в текста на новелата „La Velata“ на Емилия Дворянова“, електронна публикация в Литературен клуб, 28 октомври 2001 г.
- ↑ Яница Радева, „Множественото „освен“ на Емилия Дворянова“, рец. в „Литературен вестник“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Биография и библиография в Литернет
- Биографични данни в Словото
- Биография и интервю в „Капитал“, 6 юли 2007
- Биография и библиография в Public-Republic Архив на оригинала от 2015-06-14 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Емилия Дворянова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- „Разговор с Емилия Дворянова за романа ѝ „При входа на морето“, разговор с Калин Янакиев, Портал за култура, изкуство и общество, 5 юли 2014
- „Българската литература: отвъд световното в глобалното“, в. „К“, бр. 5, 2 ноември 2018 г.
- „Земните градини на Богородица“, „Госпожа Г.“, откъси от романите, публикувани в „Литературен клуб“
- За нея
- Милена Кирова, „Текстът-Дворянова или разковаване на женското писане“, slovo.bg
- Мари Врина, „Когато Словото е съвършеният любовник“, Портал за култура, изкуство и общество, 28 август 2015
- Михаил Неделчев, „Романистката“, Портал за култура, изкуство и общество, 26 октомври 2018
|
