Ерик I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ерик I
крал на Норвегия
Монета на Ерик I
Монета на Ерик I

Роден
895 г.
Починал
954 г. (59 г.)
Стаинморе, Великобритания
Управление
Период930 – 934
ПредшественикХарал Прекраснокосия
НаследникХокон I
Други титликрал на Нортъмбрия
Семейство
РодХардради
БащаХаралд I
Братя/сестриХокон I
СъпругаГунхилда Гормсдотир
ДецаХаралд II
Ерик I в Общомедия

Ерик I, с прозвище „Кървавата брадва“ (на норвежки: Eirik Blodøks; ок. 885 – 954), е вторият норвежки крал от 930 до 934 г. В 934 г. е свален от престола от брат си Хокон I. По-късно между 947 – 948 и 952 – 954 г. става крал на Нортумбрия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Харал Прекраснокосия и една от жените му – датчанката Рагнил. Принадлежи към династията Хардради.

Ерик е любимият син на баща си от многобройните му деца и е определен за негов наследник. Висок, добре сложен, красив и войнствен, в същото време жесток и избухлив, и именно заради многото си злодеяния, включително убийствата на братята си, бива наречен Кървавата брадва.

Крал на Норвегия[редактиране | редактиране на кода]

След като получава властта от баща си, Ейрик се отървава от братята си, които владеели различни части от страната, но не успява да се справи с брат си Хокон, който дотогава бил изпратен да се възпитава в двора на английския крал Етелстан. След като Хокон се завръща в Норвегия и благодарение на това, че се ползвал с име на добър и справедлив човек, събира голяма войска. Ейрик се вижда принуден с малобройните си дружини да напусне страната.

В Англия. Крал на Нортумбрия[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Ерик се установява на Оркнейските острови, където събира голяма войска, а после отива в северната част на Англия. В памет на някогашното си приятелство с неговия баща Харалд, крал Етелстан предлага на Ейрик да управлява Нортумбрия, където още от времето на Рагнар Лодброк по-голямата част от населението били викинги. В замяна Ейрик се задължавал да защитава тази част от Англия от набезите на скотите. В английските хроники обаче тези събития са предадени по съвсем различен начин и е по-вероятно да отговарят на истината – в тях се разказва, че Ейрик подложил северните области на Англия на жестока сеч, всичко било изпепелено, хората изколвани като добитък, а имотите им – опожарявани, и само по тази причина Етелстан, който не бил в състояние да спре изстъпленията на норвежците, се видял принуден да отстъпи на Ейрик Нортумбрия, за да спрат безчинствата. Така или иначе това положение продължило до смъртта на крал Етелстан в 939 г., когато на английския престол се възкачва Едмънд I, който не обичал норманите и през 954 г. изпраща голяма войска на север, за да се разправи с Ейрик. По същото време Ейрик воюва в Ирландия, но научавайки за това се връща обратно в Англия и двете войски се срещат при Станмор в голяма битка, която била толкова ожесточена, че според хрониките приличала по-скоро на „невиждано клане“. В тази битка Ейрик загива пронизан от няколко стрели и след това обезглавен.

След смъртта му неговата жена Гунхилда Гормсдотир, заедно със синовете му и верните им васали, се преместват на Оркнейските острови, където остават да живеят. Синовете на Ейрик правят няколко опита да си върнат норвежкия трон. Едва в края на живота си крал Хокон I им дава владения в Норвегия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alan Orr Anderson, Early Sources of Scottish History A.D. 500 – 1286, volume 1. Reprinted with corrections. Paul Watkins, Stamford, 1990
  • Anglo-Saxon Chronicle MSS D ('Worcester Chronicle', London, British Library, Cotton Tiberius B.IV) and E (‘Peterborough Chronicle’ or ‘Laud Chronicle’, Oxford, Bodleian Library, MS Laud 636), ed. D. Dumville and S. Keynes, The Anglo-Saxon Chronicle. A Collaborative Edition. Vols 6 and 7. Cambridge, 1983; tr. Michael J. Swanton, The Anglo-Saxon Chronicles. 2nd ed. London, 2000
Харал Прекраснокосия
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (930 – 934)
Хокон I