Ерих Фелгибел
| Ерих Фелгибел | |
| германски генерал | |
 | |
| Звание | генерал от свързочните войски |
|---|---|
| Години на служба | 1905 – 1944 |
| Служи на |  Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
| Род войски | Вермахт |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди |     Железен кръст Кръст на честта За военна заслуга |
| Дата и място на раждане | 4 октомври 1886 г.
Пьопелвиц, Германска империя |
| Дата и място на смърт | 4 септември 1944 г.
|
| Родства | Валтер Пеер-Фелгибел (син) |
| Ерих Фелгибел в Общомедия | |
Ерих Фелгибел (на немски: Erich Fellgiebel) е германски генерал от свързочните войски на Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Фелгибел е роден в Пьопелвиц (днешно Поповице във Вроцлав, Полша) в пруската провинция Силезия.[1] На 18-годишна възраст той се присъединява към сигнализиращ батальон в пруската армия като офицер кадет. През Първата световна война е капитан в Генералния щаб. След войната е назначен в Берлин като служител на Генералния щаб на Райхсвера. Неговата служба е примерна, а през 1928 г. е повишен до майор.
През 1933 г. Фелгибел е повишен в лейтенант-полковник и през следващата година става пълноправен полковник. До 1938 г. е генерал-майор. През същата година е назначен за началник на учреждението на армията и началник на отдела за връзка на Вермахта към Върховното командване (ОКВ). Става генерал от свързочните войски на 1 август 1940 г.
През 1942 г. Фелгибел е повишен до главен сигнален офицер на Върховното командване на армията и на Върховното командване на въоръжените сили, позиция, която заема до 1944 г., когато е арестуван.[2]
Адолф Хитлер не се доверява напълно на Фелгибел. Той го смята за твърде независим, но Хитлер се нуждае от познанията му. Фелгибел е един от първите, които разбират, че германската армия трябва да приеме и използва машината за шифроване на Enigma. Като ръководител на сигналните служби на Хитлер, той знае всяка военна тайна, включително ракетната работа на Вернер фон Браун в Центъра за изследване на армията.
Съпротива[редактиране | редактиране на кода]
Чрез запознанството си с генерал Лудвиг Бек, неговия началник и после с наследника на Бек, полковник Франц Халдер, Фелгибел се свързва с антинацистката съпротива във въоръжените сили на Вермахта. В заговор от 1938 г. в навечерието на Мюнхенското споразумение той трябва да спре комуникациите в цяла Нацистка Германия, докато фелдмаршал Ервин фон Витлебен ще окупира Берлин.
Фелгибел участва в подготовката за Операция Валкирия и атентата срещу фюрера на 20 юли 1944 г.[3], когато се опитва да прекрати всички телекомуникационни връзки в щабквартирата на Хитлер в Източна Прусия. Той успява само частично, тъй като не може да предотврати информирането на Йозеф Гьобелс в Берлин чрез отделни СС връзки.
Най-известният акт на Фелгибел този ден е неговият телефонен доклад до конспиратора генерал Фриц Тиле в „Бендлерблок“, след като е уведомен, че Хитлер е още жив: "Нещо ужасно се е случило! Фюрерът е жив!".
Фелгибел е арестуван незабавно във Вълчата бърлога и измъчван в продължение на три седмици, но не разкрива никакви имена на другарите си.[4] Той е обвинен пред германската Народна съдебна палата. На 10 август 1944 г. е обявен за виновен и осъден на смърт. Ерих Фелгибел е екзекутиран на 4 септември 1944 г. в затвора Пльоцензе в Берлин.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Adams, Jefferson. Historical Dictionary of German Intelligence. Scarecrow Press, 1 септември 2009. ISBN 978-0-8108-6320-0. с. 105. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Volume 4 - Signal Intelligence Service of the Army High Command (PDF) // NSA. Посетен на 1 август 2017.
- ↑ Adam, Wilhelm, Ruhle, Otto. With Paulus at Stalingrad. Pen and Sword Books Ltd., 2015. ISBN 9781473833869. с. 34–35.
- ↑ Hoffmann, Peter. History of the German Resistance, 1933-1945. McGill-Queen's Press - MQUP, 8 октомври 1996. ISBN 978-0-7735-6640-8. с. 514. Посетен на 2 януари 2018.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Brown, Anthony Cave, Bodyguard of Lies, Harper & Row, 1975.
- Macksey, Kenneth: Without Enigma: the Ultra & Fellgiebel riddles. Shepperton: Allan, 2000. – ISBN 0-7110-2766-8.
- Stahlberg, Alexander, Bounden Duty: The Memoirs of a German Officer 1932-45, 1990.
- Wildhagen, Karl Heinz (Hrsg.): Erich Fellgiebel, Meister operativer Nachrichtenverbindungen. – Wenningsen: Selbstverl., 1970.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Erich Fellgiebel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
