Жан-Анри Фабр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан-Анри Фабр
Jean-Henri Fabre
френски ентомолог

Роден
Починал
ПогребанФранция
Научна дейност
ОбластБиология
Семейство
БащаАнтоан Фабр
СъпругаМари-Сезарин Вилар
Мари-Жозефин Додел
Деца10

Уебсайтwww.e-fabre.com
Жан-Анри Фабр в Общомедия

Жан-Анри Фабр (на френски: Jean Henri Fabre; 1823 – 1915) е френски ентомолог и автор. Член е на много научни дружества, офицер на Ордена на Почетния легион (1910).

Той е популярен учител, физик, химик и ботаник, който до голяма степен е самоук поради бедността на семейството му. Голяма част от популярността му се дължи на интересния му начин на писане.

Наричан е „поет на насекомите“ и е считан за баща на съвременната ентомология заради множеството му открития и изследвания в тази област.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къщата в Серинян дьо Комта, в която Фабр прекарва 30 години от живота си. Днес музей на Фабр.

Жан-Анри Фабр е роден на 22 декември 1823 г. в Сен Леон, Франция. Домът, в който израства естественикът, е изключително скромен. Всички членове на семейството са принудени да се трудят, за да оцеляват. Въпреки трудностите и множеството премествания, любовта на Фабр към флората и фауната не стихва. Още от детските си години Жан-Анри с внимание и интерес чете книги, разказващи за насекомите и растенията и започва да се занимава с наблюдения по тези въпроси, които определено привличат интереса му.

През 1838 г. Фабр постъпва в педагогическо училище в Авиньон. През 1842 г. става учител в началното училище на градчето Карпентрас.

През 1848 г. получава дипломи по физика и математика. През следващата 1849 г. става учител в гимназията в Аячо (на остров Корсика). Четири години по-късно, през 1853 г., отново се завръща в Авиньон и става учител в гимназията там.

През 1855 г. е публикувана първата му научна статия. Година по-късно, през 1856 г., получава награда по експериментална психология за изследванията си върху живота на насекомите.

През 1859 г. открива, че от корените на растението брош (rubia) може да се извлече червена боя. През следващата 1860 г. получава патент за боя на ализаринова основа, благодарение на който става известен в определени среди, което от своя страна му дава възможност да се запознае с известния микробиолог Луи Пастьор.

През 1868 г. получава най-престижната френска награда – Ордена на Почетния легион, и е удостоен с аудиенция при Наполеон III.

През 1879 г. е публикуван първият том на „Ентомологически спомени“. Фабр се премества в Серинян дьо Комта.

През 1907 г. са завършени 10те тома на „Ентомологически спомени“.

През 1911 г. е номиниран за Нобелова награда.

Жан-Анри Фабр умира на 11 октомври 1915 г. в къщата си в Серинян дьо Комта (на френски: Sérignan-du-Comtat), Прованс, Франция.

Домът и кабинетът на Фабр в Серинян дьо Комта днес са превърнати в музей, посветен на живота му и за популяризиране на ентомологията като наука. В музей в Авиньон е поместена негова колекция от насекоми.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

30 години от живота си в Южна Франция Фабр посвещава на изучаването на насекоми – бръмбари, пчели, оси, богомолки, пеперуди, молци, гъсеници, щурци, както и на много други. Някои от неговите изследвания продължават десетилетия: например поведението на бръмбарите скарабей, които той изучава в продължение на почти 40 години. Сред всички насекоми, за които пише, неговото внимание и симпатии са насочени към осите. Разгадаването на техния нрав и живот е поместено в 4те тома „Мемоари“, които са посветени изцяло на тези малки създания.

Първоначално произведенията на Фабр не привличат голямо обществено внимание. Въпреки това някои известни личности се отнасят с голямо уважение към тях. Виктор Юго го нарича „Омир на насекомите“. Чарлз Дарвин също дава висока оценка на работата му и го описва като „неподражаем наблюдател“, въпреки че самият Фабр подлага на критика и отрича теориите му. Според Фабр присъщите инстинкти и навици на биологичните видове не се променят след раждането им.

Интересът на естественика към насекомите се заражда още от детските му години. Неговата особена сила е точно и детайлно наблюдение и подробна изследователска дейност. Със съвършено нов ентомологичен метод Фабр започва своята полева работа, изследвайки живите, а не мъртвите насекоми и описвайки тяхното поведение и начин на живот. Ето защо Жан-Анри Фабр се смята за един от основоположниците на етологията.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Анри Фабр около 1913 г.

„Ентомологически спомени“[редактиране | редактиране на кода]

След години, преминали в наблюдения и изследвания, Фабр създава книга, която освен че е написана на достъпен и разбираем език за всеки, има и изключителна научна стойност, не по малка от тази на научните трудове на академичната общност. Интересното тук е, че в тези книги са публикувани голяма част от изследванията на Фабр, където извършва наблюденията си върху все още живи организми. Това произведение е доста по-различно от останалата подобна литература, тъй като информацията в него е поднесена във формата на разказ. Въпреки забавния начин, по който тече разказът, книгата е построена изцяло върху научни методи и съдържа толкова много факти и подробности, че достойно може да съперничи на истинско научно изследване.

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

Освен 10те тома „Ентомологически спомени“, в които Фабр излага наблюденията си за природата, той написва много забележителни учебници и книги за деца. Негово златно наследство става книгата „Животът на насекомите“, в която, основавайки се на многобройните си изследвания, описва инстинктите на насекомите, както и тяхното значение. Под влиянието на „Животът на насекомите“ редица биолози са избрали своята професия.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Ж.Фабр. Серинян дьо Комта, Франция
  • Почетен член на Ентомологичното общество в Белгия, Русия и Франция
  • Член на Института на Женева (1910)
  • Командир на Ордена на Почетния легион
  • Офицер на Ордена на Почетния легион
  • Медал на Обществото за хуманно отношение към животните
  • Наградата Prix Montyon на Френската академия (1856)
  • Наградата Prix Thore на Френската академия (1866)
  • Наградата Prix Dolfus décerné (1887) на Френското ентомологичното общество
  • Наградата Prix Petit-Dormoy на Академия на науките (1889)
  • Годишната награда на Академията на науките през 1903 и 1914 години – Le Prix De L'Académie Gegner

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]