Жорж Бернанос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жорж Бернанос
Georges Bernanos
френски писател
Роден
Починал
5 юли 1948 г. (60 г.)
ПогребанФранция

РелигияКатолическа църква
Литература
ПовлиянТереза от Лизио
Семейство

Подпис
Уебсайт
Жорж Бернанос в Общомедия

Луѝ Емѝл Клема̀н Жорж Бернано̀с (на френски: Louis Émile Clément Georges Bernanos, [ʒɔʁʒ bɛʁnanɔs]) е френски писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 февруари 1888 г. в Париж в семейство на тапицер от испански произход, но израства във Фресен, градче в Артоа, което става сцена на повечето от романите му. Израснал в силно консервативна среда, от ранна възраст се включва в крайнодясната организация „Аксион франсез“, ръководи местния вестник „Авангард дьо Норманди“. Участва в Първата световна война, като е раняван неколкократно. След войната се насочва към литературата и придобива известност още с първия си роман „Под слънцето на сатаната“ („Sous le soleil de Satan“, 1926). През следващите години издава още няколко книги, повлияни от католическите му възгледи и скептицизма му към модернизацията. Между 1938 и 1945 г. живее в Бразилия.

Жорж Бернанос умира от рак на черния дроб на 5 юли 1948 г. в Ньой сюр Сен.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Sous le soleil de Satan (1926)
  • Un crime (1935)
  • Journal d'un curé de campagne (1936)
  • Nouvelle histoire de Mouchette (1937)
  • Monsieur Ouine (1943)
  • Un mauvais rêve (1950)
  • San Domenico ()
    Свети Доминик, изд. „Фонд. Комунитас“ (2015), прев. Тони Николов

Серия „Тъмнината“ (Les Ténèbres)[редактиране | редактиране на кода]

  1. L'Imposture (1927)
  2. La Joie (1929)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]