Заград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Заград.

Заград
Заград
— село —
41.7544° с. ш. 21.0944° и. д.
Заград
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областГорно Поречие
Надм. височина868 m
Население58 души (2002)
Пощенски код6535
Заград в Общомедия

Заград (на македонска литературна норма: Заград) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на Мала река в подножието на Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

На километър източно от селото, над устието на Требовска река в Църнешница са остатъците от средновековната крепост Растеш.[1]

В XIX век Заград е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Заград е населявано от 90 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Заград има 7 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заград има 96 българи патриаршисти сърбомани.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заград като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 17 македонци.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 157.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007