Зафер Галибов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зафер Галибов
български фотограф
Роден
Зафер Исмаил Галѝбов
2 март 1946 г. (78 г.)
Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Технически университет (София)
Научна дейност
ОбластКултурология
Работил вНГЧИ
Малък градски театър зад канала
модно списание „Лада“
сп. „Наша родина“
сп. Биограф
ИМИ – БАН
ФЖМК при СУ „Кл. Охридски“
Публикации„Светлописите“
„Движение“
Семейство
БащаИсмаил Галибов Абдиев
МайкаЛеа Бенцион Перец
Братя/сестриЕми Иванов
ДецаСтефан Галибов
Уебсайтzafergalibov.com

Зафер Исмаил Галѝбов е български фотограф-художник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 март 1946 г. в София. Учи в техникума „Киров“. През 1975 г. завършва електроинженерство във Висшия машинно-електротехнически институт (сега – Технически университет), а през 2007 г. – културология във Философския факултет на Софийския университет. През 2014 г. защитава докторска дисертация в областта на фотографията към Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките.

През 1978 – 1979 е фоторедактор на модно списание „Лада“, през 1979 – 1981 – фотограф към архитектурен институт „Главпроект“, а през 1981 – 1991 – на сп. „Наша родина“. През 1996 – 1998 работи в „Малък градски театър зад канала“, а в периода 2001 – 2006 е фотограф-художник в Националната галерия за чуждестранно изкуство. От 2007 до 2010 г ръководи проект в секцията по дигитализация на научното и културноисторическо наследство към Института по математика и информатика при Българска академия на науките.[1] Същевременно публикува в сп. „Българско фото“, „Отечество“, „Биограф“, в. „Литературен фронт“, „Еврейски вести“ и в други вестници и списания. От 1999 е хоноруван преподавател по прес-фотография във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийски университет. Активен участник и ръководител на представителен фотоклуб към читалище „Емил Шекерджийски“.

Професионално се интересува от сценична фотография, джаз, танц, театър, портрет, архитектура, голо тяло, пейзаж и фоторепортаж. Участва в научни експедиции в Непал през 1987 г. и в Антарктида през 2000 г. Реализира над 50 самостоятелни изложби, ок. 20 от които в чужбина – Париж, Виена, Тел Авив, Залцбург, Хелзинки, Москва, Варшава, Солун, Копенхаген, Вилнюс, Триест, Букурещ и др, а също и в Българската Антарктическа база на остров Ливингстън. В изложбата си от 2021 Homage използва нов технически метод за ръчно пренареждане на образа – модулна фотография.

Издава специален албум, посветен на Владимир Висоцки през 1994 г. в Амстердам.[1] Публикува история на българската фотография за периода 1839 – 1959.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2021 – Златен век – звезда и грамота от Министерство на културата
  • 2017 – Златно перо от Съюза на българските журналисти за фотожурналистика
  • 2016 – награда от Съюза на българските журналисти, Специален плакет, за цялостна дейност
  • 2007 – награда Златно перо за принос в областта на културата по случай 24 май
  • 2002 – сертификат за оценител на произведения на изкуството към аукционна къща Etude Tajan
  • 2001 – стипендиант на френското правителство за фотографиране на трансмузикалния фестивал в Рен, Франция
  • 1993 – бронзов медал и сертификат от конкурс на ЮНЕСКО
  • 1992 – награда на Експореклама, НДК, София
  • 1990 – сертифиакат Jerusalem cloak, Израел
  • 1982 – сертификат на фабрика за филми Orwo
  • 1980 – медал на Литовското фотографско общество, София
  • 1976 – голямата награда за цветна фотография в Троян
  • 1974 – диплома за фотограф-художник

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Балканска фотография: Протагонистите - Тома и Никола от фотографската фамилия Хитрови / Balkan Photography: the Protagonists - Toma and Nikola from the Photographic Family Hitrov (двуезично издание/bilingual edition). София: Международна фондация фотографски музей, 2023. ISBN 978-619-90738-1-0
  • Фрагменти от една революция. Фотоалбум. София: Международна фондация фотографски музей, 2020. ISBN 978-619-90738-1-0
  • Светлописите: Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839 – 1959). София: Алианс принт, 2017. ISBN 978-619-90738-0-3
  • Движение. Фотоалбум. София: ARS Millenniums MMM, 2001. ISBN 954-90866-4-X
  • Photographies et photographes pendant les années 1960 – 1980 en „La Photographie, mythe global et usage local“ – Collection Local & Global, L'Harmattan, 2012. ISBN 978-2-296-96843-1
  • Дигитализацията на фотографски колекции, сп. Photo video saloon, бр. 1, 2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1505.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зафер_Галибов&oldid=12130441“.