Зита

Света Зита
	Света Зита
	Мумифицираното тяло на света Зита в базиликата на свети Фридиан в Лука
Девица
Родена	1212 Монсаграти или Монте Саграти, близо до Лука, Италия
Починала	27 април 1272 (на 60) Лука, Италия
Почитана в	Римокатолическа църква
Канонизация	1696
Главно светилище	Базилика на свети Фридиан, Лука
Празник	27 април
Атрибути	изобразявана с торба, ключове
Покровителство	Прислужниците, домакините, изгубените ключове, хората, осмивани заради тяхното благочестие, жертвите на изнасилване, необвързаните мирянки, сервитьорите, сервитьорките
	Света Зита в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Зита.

Света Зита (ок. 1212 – 27 април 1272) е италианска светица, покровителка на прислужниците и домашните слуги. Към нея също така се отправят молитви за откриване на изгубени ключове.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Света Зита е родена в Тоскана в село Монсаграти, недалеч от Лука, където, на дванадесетгодишна възраст, тя става прислужница на семейство Фатинели. Дълго време тя е несправедливо презирана, пренатоварвана, ругана и често бита от нейните работодатели, както и от останалите слуги, заради нейната усърдна работа и очевидна доброта. Непрекъснатият тормоз обаче се оказва безсилен да я лиши от нейния вътрешен покой, нейната любов към онези, които я наскърбяват и нейното уважение към работодателите ѝ. Чрез тази смирена и покорна въздържаност Зита в крайна сметка успява да преодолее злобата на останалите слуги и на господарите ѝ дотолкова, че е назначена за домоуправител на цялата къща. Нейната вяра ѝ позволява да упорствува срещу оскърбленията, а непроменливото ѝ благочестие постепенно тласка семейството към религиозно пробуждане.

Зита често казвала на останалите, че верността е фалшива, ако е ленива. Тя считала труда си за назначение, дадено ѝ от Бог и за част от нейното покаяние, като се подчинявала на господаря и господарката си във всяко едно отношение, тъй като Бог я бил поставил в тяхната власт. Винаги ставала няколко часа преди останалата част от семейството и използвала значителна част от времето, през което другите спяли, за да се моли. Стремяла се всяка сутрин да слуша литургията с голяма преданост, преди да се наложи да изпълни служебните си задължения, които тя изпълнявала по цял ден с такава прецизност и точност, сякаш била носена от криле, като учела при всяка удобна възможност.

Един анекдот разказва случка, в която Зита раздала цялата си храна, или тази на господаря си, на бедните. Една сутрин, докато трябвало да опече хляб, тя отишла да помогне на някого в нужда. Някои от останалите слуги се погрижили Фатинели да разберат какво се е случило; когато те отишли да проучат въпроса, твърдят, че открили ангели в кухнята, които печали хляба вместо нея.

Смърт и канонизация[редактиране | редактиране на кода]

Св. Зита починала мирно в дома на Фатинели на 27 април 1272. Казват, че звезда се появила над тавана, под който тя спяла в момента на смъртта ѝ. По това време тя била шестдесетгодишна^[2] и била служила на семейството 48 години. По времето, когато починала, тя практически вече била почитана като светица от тях. След като сто и петдесет чудеса, направени от нея като начин на застъпничеството ѝ, били юридически доказани, тя била канонизирана през 1696.

Тялото ѝ, ексхумирано през 1580, е открито неизгнило и днес е изложено за публично поклонение в базиликата на свети Фридиан в Лука.

Празникът ѝ в римокатолическата църква е 27 април. На този ден семействата опичат самун хляб в чест на празника ѝ.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Бътлър, преп. Албан. Животът на Зита // Животът на отците, мъчениците и останалите по-важни светци, том IV. D. & J. Sadlier, & Company, 1864. Посетен на 27 април 2006. (Онлайн издание, публикувано от Eternal Word Television Network [1].) Това е открита част от популярна агиография от деветнадесети век. Източниците ѝ са посочени така: „Вижте живота ѝ, описан от съвременен автор и публикуван от Пейпброук, Боландиста, на 27 април, стр. 497, и Бенедикт XIV De Canoniz. lib. ii. c. 24, стр. 245.“
„Св. Зита“ в Католическата енциклопедия от 1913 Като извори са посочени: "Най-ранната биография на светицата е запазена в анонимен ръкопис, принадлежащ на фамилията Фатинели, който е публикуван във Ферара през 1688 от Монсеньор Фатинели, ‘Vita beatf[sic] Zitf[sic] virginis Lucensis ex vetustissimo codice manuscripto fideliter transumpta’. За своето по-пълно издание, наречено ‘Vita e miracoli di S. Zita vergine lucchese’ (Лука, 1752) Бартоломео Фиорито използва това и други споменавания, особено онези, взето от процеса, съставен, за да легализира вековния култ."

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Рецепта за хляба на св. Зита от Cook's Blessings, The от Demetria Taylor, Random House, Ню Йорк, 1965. (Всъщност напълно съвременна рецепта: няма претенциите да прилича на самуните, приготвяни през тринадесети век в Лука.)
Св. Зита представлява кратко описание на живота на Зита, публикувано от St. Charles Borromeo Catholic Church, Пикаюн, Мисисипи, САЩ. Не е спомената използваната литература.
Животът на св. Зита – Бътлър Животът на св. Зита – Взето от том. IV на „Животът на отците, мъчениците и останалите по-важни светци“ от преп. Албан Бътлър, изданието от 1864 е публикувано от D. & J. Sadlier, & Company)
Шей, Джон Гилмери. СВЕТА ЗИТА // Кратки илюстровани животоописания на светците. Ню Йорк, Benziger Brothers, 1894. Посетен на 27 април 2006.^{[неработеща препратка]} (Онлайн издание, публикувано от Ордена на Магнификата и Божията майка Архив на оригинала от 2009-02-10 в Wayback Machine. от Манастира на апостолите, Мон-Тремблан, Квебек, Канада.) Тази детска книга представлява „компилация, базирана на Бътлъровата Животът на светците и други източници.“

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Зита

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Джоунс, Тери. Зита // Списък на светците-покровители. Архивиран от оригинала на 2007-03-06. Посетен на 11 март 2007.
↑ По този въпрос Бътлър твърди, че: „тя починала щастлива на 27 април през 1272, по което време била на шестдесет години.“ Ако той е прав, годината на нейното раждане е 1212 или 1211. Католическата енциклопедия предпочита 1271 за година на смъртта ѝ, но мълчи относно това на колко години е била тогава и кога точно е родена.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zita в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[patron-1] Джоунс, Тери. Зита // Списък на светците-покровители. Архивиран от оригинала на 2007-03-06. Посетен на 11 март 2007.

[sixty-2] По този въпрос Бътлър твърди, че: „тя починала щастлива на 27 април през 1272, по което време била на шестдесет години.“ Ако той е прав, годината на нейното раждане е 1212 или 1211. Католическата енциклопедия предпочита 1271 за година на смъртта ѝ, но мълчи относно това на колко години е била тогава и кога точно е родена.

[1]

[2]