Ивайло Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивайло Йорданов
Лична информация
Роден
Ивайло Стоименов Йорданов
22 април 1968 г. (55 г.)
Ръст180 см
ПостНападател / халф
Награди
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1982 – 1989
1989 – 1991
1991 – 2001
Общо:
България Рилски спортист
Локомотив (ГО)
Спортинг
199
51
184
434
(23)
(23)
(56)
(102)
Национален отбор
1991 – 2000 България50[1](3)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Ивайло Стоименов Йорданов е български футболист, национал.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 април 1968 г. в Самоков. Висок е 180 см. Спортува от юношеските си години.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играл е като десен полузащитник и нападател за Рилски спортист, Локомотив (Горна Оряховица) и Спортинг Лисабон (Португалия). Голмайстор на „А“ група през 1991 г. с 21 гола. Шампион на Португалия през 2000 г. със Спортинг Лисабон, носител на Купата на Португалия през 1995 г.

Той отбелязва двата гола за победата срещу Маритимо с 2:0) и на Суперкупата на Португалия през 1995 и 2000, финалист за купата през 1994, 1996 и 2000, вицешампион през 1995 и 1997 и бронзов медалист през 1991, 1993, 1994, 1996 и 2001 г. Има общо (за първенство, купа и в евротурнири) 312 мача и 63 гола за Спортинг. През 1995 г. претъпява тежка пътна катастрофа.[2]

За националния отбор на България дебютира на 28 май 1991 г. срещу Бразилия (0:3 в Уберландия), има 50 мача и 3 гола [1]. Последният му мач е на 16 август 2000 г. срещу Белгия (1:3 в София). Участва на СП-1994 в САЩ, където става бронзов медалист (играе в 5 мача), на СП-1998 във Франция (в 2 мача) и на ЕП-1996 в Англия (в 3 мача). Универсален футболист, който може да играе ефективно във всяка част от терена.

През 1997 г. 29-годишният Йорданов разбира, че има множествена склероза.[3] Според него за пръв път започва да усеща симптомите на футболното игрище.

През 1998 г. като играч на Спортинг става футболист на годината на България. Помощник-треньор в Спортинг от 2001 г. За приноса на Ивайло Йорданов към националния и към горнооряховския футбол той е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица през 1995 г. Бил е за известно време помощник-треньор на Христо Стоичков в националния отбор на България. На 23.09.2007 г. в Горна Оряховица се състои бенефисът му.

На 4 март 2017 г. е назначен за спортен директор на Локомотив (Горна Оряховица).

Женен е, и има две деца. Относно борбата си с множествената склероза, Йорданов заявява: „Но всъщност ние не сме болни, ние сме нормални хора. Носим го със себе си, то е хронично, но можем да правим абсолютно всичко. Ще си умрем с него, но не и от него.“[4]

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Спортинг (Лисабон)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]