Иван Бурин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Трифонов Алексиев
ПсевдонимИван Бурин
Роден25 декември 1912 г.
Починал15 април 1991 г. (78 г.)
София, България
Професияпоет, писател
Националност България
Активен период1938 – 1980
Жанрпоезия, проза
НаградиДимитровска награда (1951)

Иван Бурин, псевдоним на Иван Трифонов Алексиев, е български поет.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иван Трифонов Алексиев е роден на 25 декември 1912 г. в село Ребърково, Врачанско. Следва ветеринарна медицина и право в Софийския университет. Избран е в Централното ръководство на БОНСС и е един от редакторите на в. „Студентско знаме“ (1930 – 1935) и в. „Академик“ (1936 – 1939). Член на БКП от 1938 г.

Печата за пръв път в сп. „Трезвост и култура“ (1935 – 1936) през 1935 г. Участва във Втората световна война като военен писател – за нея написва сборниците с очерци „Как минахме Драва“ (1945), „С Григорий Орда на Драва“ (1972). Редактор в изд. „Български писател“ (1960 – 1965). Работи и в областта на фолклористиката и литературната история.

Заслужил деятел на културата (1965).[1] Носител на Димитровска награда за 1951 г. и на орден „Народна република България“ І степен (1973).

Иван Бурин се самоубива на 78 години на 15 април 1991 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мана“ (1938)
  • „Плодът изкърши клоните“ (1939)
  • „Пролетта и трактористът“ (1950)
  • „Огньовете на Бузлуджа“ (1952)
  • „Песента се връща над полята. Избрани стихове“ (1958)
  • „Марко Кралевити“ (1959)
  • „Къде расте разковничето. Избрани стихове“ (1962)
  • „С твоя глас, майко“ (1964)
  • „Под българско небе“ (1966)
  • „Лято“ (1968)
  • „Цветовете на дъгата“ (1972)
  • „Лозето на българина. Избрани стихове“ (1973)
  • „Вечерни аромати“ (1980)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Стоян Глога“ (1968)

Сатира[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сол и пипер“ (1962) – басни, сатири и епиграми

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „По неравни профили. Пътят на Пеню Генчев“ (1950),
  • „Горо ле, майко хайдушка. Народни песни“ (1953), в съавторство с Димитър Осинин
  • „Ботев и народният поетичен гений“ (1954)
  • „Народно творчество и художествена литература“ (1967)
  • „Български народни песни“ (1970)
  • „Поезия – участ и съдба“ (1972)
  • „Има една песен… Мисли за поета и човека Николай Хрелков“ (1975)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райкински, И. (ред.) Исторически календар на Врачански окръг. Сдружения Известия на музеите в Северозападна България, 2006, с. 56

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]