Иван Георгов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Георгов
български философ и общественик
Иван Георгов със съпругата му Елисавета и синовете им Владимир и Евгений. Фото Димитър Карастоянов
Иван Георгов със съпругата му Елисавета и синовете им Владимир и Евгений. Фото Димитър Карастоянов
Роден
Починал
13 август 1936 г. (74 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЖеневски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XIX век
Философия на XX век
ИнтересиИстория на философията
Семейство
БащаАндрей Георгов
Иван Георгов в Общомедия

Иван Андреев Георгов е български учен философ-идеалист, педагог, академик на Българската академия на науките, председател и член-учредител на Македонския научен институт.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Иван Георгов

Иван Георгов е роден на 7 януари 1862 г. в будния български град Велес, тогава в Османската империя, днес в границите на Северна Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Георги Георгов. През 1878 г. завършва Гражданското училище, а през 1881 г. Учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 г. е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Завършва философия и висша педагогика в Женевския университет в 1886 година и в Йенския университет в 1888 година.[3] През 1889 г. защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет. От 1888 до 1934 г. е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на Историко-филологическия факултет (1900-1901 и 1908-1909) и пет пъти (1891-1892, 1898-1899, 1905-1906, 1916-1917, 1918-1919) ректор на университета. От 1902 г. е действителен член, а от 1928 до 1936 г. председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 г. е действителен член на института „Жан Жорес“ в Женева.

През 1898 г. е делегат от софийското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[4]

Проф. Любен Диков (на трибуната), ректор на Софийския университет, чете поздравителен адрес до участниците в IV Византоложки конгрес в Софийския университет (9 септември 1934 г.). На първия ред в дъното, в средата – проф. Иван Георгов и проф. Александър Теодоров-Балан, зад тях – проф. Михаил Арнаудов и проф. Александър Балабанов; на първия ред – цар Борис III

Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприема обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско. В 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. В 1905 година той става пръв председател на Благодетелния съюз. Георгов сътрудничи на идейния орган на ВМОРО „Македонски преглед“ и на вестник „Вардар“. Критикува асимилаторската политика на младотурския режим. По време на Балканската война се установява в Солун и редактира вестниците „Беломорец“ и „Българин“.[5]

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор.[6] Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония“.[7]

Заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.[5]

След края на Първата световна война участва активно в протестното движение срещу Ньойския договор. Автор е на много студии и статии по Македонския въпрос, в които доказва връзката на областта с българщината. Основен автор е на вестник „Насион“, издаван преди мирната конференция.[8]

През 1923 г. Георгов е съосновател и пръв председател до смъртта си на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му „Македонски преглед“.[9][10]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Иван Георгов е наречена е улица в квартал „Военна рампа“ в София (Карта).

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Георговъ, Иванъ. Ролята на България въ всемирната война. София, Книги за фронта №1. Издава Щабътъ на Дѣйствующата Армия, 1918.
Георговъ, Иванъ. Днешното положение в Македония подъ сръбска и гръцка власть и Обществото на народитѣ. София, Македонска библиотека №3, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Печатница П. Глушковъ, 1925.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи
Атанас Георгов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Георгов
(? - 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Георгов
(1858 - 1929)
 
Илия Георгов
(1860 - 1945)
 
Иван Георгов
(1862 - 1936)
 
Виктория Георгова
 
Добри Христов
(1875 - 1941)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Недялка Агура
(1891 - ?)
 
Евгени Георгов
 
 
 
 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Цацов, Д. Македония - съдба за двама български философи - Иван Георгов, Димитър Гюзелев. С., ИК. Авангард прима, 2021.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Македонски научен институт. Учредители
  2. ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 193.
  3. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
  5. ↑ а б Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 51, 59.
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114.
  7. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.
  8. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 55.
  9. ↑ Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 85.
  10. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 204.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Георгов&oldid=12190385“.