Иван Колев (скулптор)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Колев.
Иван Колев
Роден
2 септември 1928 г.(1928-09-02)
Починал
7 август 2015 г. (на 86 г.)
Националност България
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
проф. Михаил Кац
Направлениескулптура
Уебсайтart-ivankolev.info

Иван Тодоров Колев е български скулптор и дарител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 септември 1928 г. в с. Болярско, област Ямбол. През 1960 г. завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в София, специалност „Скулптура“ при проф. Михаил Кац. От 1961 година е член на Съюза на българските художници. През 1979 г. експонира първата си самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев“ в София. През следващите години участва във всички общи художествени изложби в България. Участва в изложби в чужбина – Австрия, Франция, САЩ, Германия, Русия, Унгария, Чехия. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Варна, Сливен, Ямбол, галерии и частни лица от Франция, Мексико, Израел и др.[1]

Умира на 7 август 2015 г.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-значителни реализации на монументалните му творби са „Кольо Фичето“ в Бяла (1974)[3], „Захари Зограф“ в Ямбол (1976)[4], „Климент Охридски“ в Преслав, „Висарион Смолянски“ в Смолян (1978)[5], „Йоан Кукузел“ в Националната художествена галерия, „Йордан Йовков“ в село Жеравна (1981)[6], „П.Р. Славейков“ в Трявна (1997)[7], „Ванга“ в с. Кабиле (1994)[8][9], „Адам и Ева“ в Сандански[10]. Иван Колев търси символите на националната идентичност и ги вгражда в циклите „Глаголически символи“, „Форма в пространството и пространство във формата“, „Анималистични фигури“ и др. За постижение в анималистичната тема се счита творбата му „Биковете“ (1981), намираща се на моста над река Тунджа в Ямбол[11].

Иван Колев има издадени 5 книги – „Когато скулпторът поеме перото“, „Силата на греха“, „Мечтите на Чорбаджито“, „Форма в пространството и пространство във формата“ и „Бисерни късчета“[12].

Чрез Националния дарителски фонд „1300 години България“ Иван Колев прави и дарение от 365 свои творби на Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол и на галерията в Трявна.[13][14] През 2008 г. той дарява свои творби на община Тунджа, експонирани в Общински център за изкуство и извънучилищна дейност в с. Кабиле.[15]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

На Първия международен симпозиум за скулптури от камък в Бургас печели първа награда със скулптурата си „Тризъбец на Нептун“, понастоящем реализирана в парка в Бургас. Печели и награда за композицията си „Адам и Ева“ от Симпозиума в Сандански през 1983 г.

Иван Колев два пъти е удостояван с орден „Кирил и Методий“ І степен. През 1998 г. е удостоен с Голямата награда на град Ямбол, а през 2008 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на община Тунджа.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Напусна ни скулпторът и дарител Иван Колев (1928 - 2015)“, сайт на Министерство на културата, 7 август 2015 г.
  2. ↑ „Напусна ни именитият български скулптор Иван Колев“, cross.bg, 7 август 2015 г.
  3. ↑ „Кольо Фичето“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., сайт на художника.
  4. ↑ „Захари Зограф“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., сайт на художника.
  5. ↑ „Висарион Смолянски“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., сайт на художника.
  6. ↑ „Йордан Йовков“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., сайт на художника.
  7. ↑ „П.Р. Славейков“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., сайт на художника.
  8. ↑ „Ванга“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., сайт на художника.
  9. ↑ Тони Масръчка, „Карат се за паметник на Ванга“, в. „24 часа“, 13 август 2011 г.
  10. ↑ „Адам и Ева“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., сайт на художника.
  11. ↑ „Биковете“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., сайт на художника.
  12. ↑ Борислав Ненов, „Премиера на стихосбирката „Бисерни късчета“ от скулптора Иван Колев“, в. „Делник“.
  13. ↑ „Скулптор прави дарение на фонд „13 века България“, dariknews.bg, 27 февруари 2009 г.
  14. ↑ „Дарение на Иван Колев - скулптура“, triavna.bg.
  15. ↑ Иван Колев Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сайт на НДФ „1300 години България“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Колев_(скулптор)&oldid=11793582“.