Иван Пенков
| Иван Пенков | |
| български художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 ноември 1957 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен Художествена академия в София |
| Учители | проф. Дечко Узунов |
| Направление | живопис |
| Семейство | |
| Деца | Боян Пенков Георги Пенков |
Иван Георгиев Пенков е виден български художник, сценограф, живописец, стъклописец, приложник, един от най-ярките представители на движението „Родно изкуство“[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 30 април 1897 г. в Казанлък. Негова сестра е Мара Пенкова.[2]
Следва в Общия отдел на Държавното художествено-индустриално училище в София (1919 – 1921) при Петко Клисуров и Стефан Иванов.[2] Учи живопис в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен (1922 – 1924).[3]. През 1933 г. завършва Художествената академия в София при Дечко Узунов. Преподава сценография в академията от 1939 до 1955 г. и е основател на катедрата по сценография, професор (1945).[2]
Иван Пенков работи в областта на живописта, графиката, мебелния дизайн, предмети от ковано желязо, битови кукли-сувенири, проекти за килими, плакати, стъклописи, стенописи, мозайки, театрална декорация, сценография, пространствено оформление на панаири и търговски палати.[4] Автор е на стенописите в сградата на Търговската камара в Бургас, на стъклописите в ректората на Софийския университет, Министерството на правосъдието, БНБ, Съдебните палати в София и в Русе, българското посолство в Белград, на мозайката „Темида“ в Съдебната палата в София.[5]
Член на Дружеството на новите художници.[2] Като живописец е ярък представител на движението „Родно изкуство“.[2] Директор (1953 – 1957) на Института за изобразителни изкуства при БАН.[2] Председател е на Съюза на българските художници (1945 – 1947).[4]
Умира на 28 ноември 1957 г.
Баща е на Георги (Джони) Пенков и на Боян Пенков.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Неизвестни карикатури и хумористични стихове на Иван Пенков показва в Казанлък проф. Милена Георгиева / Новини от Казанлък // Kazanlak.Com. 22 март 2013. Посетен на 4 септември 2019. Иван Пенков е основен представител на известното в България със своите иновации Движение за родно изкуство
- ↑ а б в г д е Голяма енциклопедия „България“, том 9, БАН, Труд, София, 2012.
- ↑ Розалия Гигова. Художникът Иван Пенков (1897 – 1957): първи стъпки в изкуството (1913 – 1922) // liternet.bg. 6 ноември 2015. Посетен на 4 септември 2019.
- ↑ а б Милена Георгиева, Пропуснатият класик. 100 години от рождението на Иван Пенков (с извадки от Дневника на Иван Пенков), в-к Култура.
- ↑ Даниела Чулова-Маркова, Иван Пенков: несподелени откровения , Портал Култура, 14 юли 2017. Посетен на 25 януари 2024.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Пенков, Иван. Автопортрет (хартия: перо, туш) // Столична библиотека, 1956. Архивиран от оригинала на 2019-12-09. Посетен на 9 декември 2019.
- Зачеркнатият класик (Документален филм за Иван Пенков) // bnt.bg, 2006. Посетен на 25 януари 2024.
|
