Направо към съдържанието

Илия Касъров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Касъров
български общественик
Роден

Илия Иванов Касъров е български общественик и просветен деятел в Македония.

Илия Касъров е роден в Копривщица, тогава в Османската империя. През втората половина на XIX век се установява в южномакедонския град Сяр на служба при турския първенец Халил бей.[1] Тук Касъров развива широка дейност по възраждането на българщината в града. Около 1865 година, заедно с местния търговец Константин Говедаров, стават първите ревностни последователи на Стефан Веркович в града. Около двамата се групират още няколко занаятчии с българско самосъзнание.[2] В 1871 година в Сяр е образувана Българската църковна община по инициатива на Стефан Салгънджиев, подпомаган от Илия Касъров и Коста Златанов, като Касъров е сред членовете на първата българска община в града.[3] В изключително трудна обстановка скоро след това Стефан Салгънджиев с помощта на Илия Касъров и Златан Миленков от Христос успява да разкрие първото българско училище в къщата на Хаджи Аргир в махалата Горна Каменица.[4]

През май 1878 година Илия Касъров и Иван Братанов от името на Сярската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5]

По думите на Васил Кънчов, Касъров е

...разпален ревнител на българската книга.[6]
  1. Веда Словена, Том 2, София, 1997, стр. 50.
  2. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 48-49.
  3. Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64.
  4. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 4, София, 1932, стр. 77.
  5. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 565.
  6. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 49.