Йозеф Тербовен
| Йозеф Тербовен | |
 | |
| гаулайтер на Есен | |
| Мандат | 1928 г. – 8 май 1945 г. |
|---|---|
| Наследник | закриване на поста |
| райхскомисар на Норвегия | |
| Мандат | 24 април 1940 г. – 7 май 1945 г. |
| Предшественик | създаване на поста |
| Наследник | закриване на поста |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Полит. партия | НСДАП |
| Образование | Мюнхенски университет Лудвиг Максимилианов университет |
| Професия | политик |
| Военна служба | |
| Преданост |  Германска империя Нацистка Германия |
| Военно звание | лейтенант |
| Войни/Битки | Първа световна война Втора световна война |
| Йозеф Тербовен в Общомедия | |
Йозеф Тербовен (на немски: Josef Terboven) е германски политик, който е известен най-вече с ролята си на райхскомисар на Норвегия по време на нацистката окупация.
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Тербовен (от холандски Ter Boven) е роден в Есен, в семейство от холандски произход. Той служи в немската полева артилерия и военновъздушни сили през Първата световна война и е награден с железен кръст, като се издига до ранг лейтенант. Учи право и политически науки в университетите в Мюнхен и Фрайбург, където за пръв път участва в политиката.
В нацистката партия[редактиране | редактиране на кода]
Излизайки от университета през 1923 г., Тербовен се присъединява към НСДАП с номер на член 25 247 и участва в неуспешния Бирен пуч в Мюнхен. Когато НСДАП е забранена, той намира работа в банка до 1925 г.
След това отива да работи на пълен работен ден за нацистката партия. Тербовен помага за основаването на партийна структура в Есен и става гаулайтер през 1928 г. От 1925 г. той е част от Щурмабтайлунг (СА), в който до 1936 г. достига до Обергрупенфюрер. На 29 юни 1934 г. Тербовен се жени за бивша секретарка и любовница на Йозеф Гьобелс. Адолф Хитлер е гост на сватбата. Тербовен развива репутация като дребен и безмилостен тиранин.
Райхскомисар на Норвегия[редактиране | редактиране на кода]
Тербовен е назначен за райхскомисар на Норвегия на 24 април 1940 г., още преди военната инвазия да бъде завършена на 7 юни 1940 г. Той се преселва в резиденцията на князката корона в Скагум през септември 1940 г. и се е установява в сторингет (норвежките парламентарни сгради).
Тербовен има само контролен орган над гражданската администрация в Норвегия. Германската гражданска администрация обаче не управлява пряко Норвегия и остава сравнително малка. Ежедневните дела са управлявани от съществуващата норвежка държавна администрация, оглавявана от действащ кабинет, а след това и от кабинета в Квислинг. Тербовен няма власт над 400 000 редовни германски военни сили, разположени в Норвегия, които са под командването на генерал Николаус фон Фалкенхорст, но той командва персонална сила от около 6000 души, от които 800 са част от тайната полиция.
За разлика от военните сили, командвани от Фалкенхорст, чиято цел е да се постигне разбиране с норвежкия народ и по заповед на Фалкенхорст да се отнася с норвежците с любезност, Тербовен се държи по същия дребен и безскрупулен начин като губернатор на Рейнпровинц. От 1941 г. той все повече се съсредоточава върху раздробяването на нередовната военна съпротива срещу германците, обявяването на военния закон в Трондхайм през 1942 г. и разпореждането на разрушаването на Теславаг. Гьобелс изразява гнева си в дневника си за това, което той нарече „тактиката на тормоз“ на Тербовен срещу норвежците, тъй като тя настройва населението срещу германците. Тербовен все пак остава в Норвегия до края на войната през 1945 г., дори след обявяването на норвежки марионетен режим на Видкун Квислинг. На 18 декември 1944 г. Фалкенхорст е освободен от командата си за противопоставяне на някои радикални политики на Тербовен.
Тъй като ходът на войната се обръща срещу Нацистка Германия, личното желание на Тербовен е да организира „Кралска Норвегия“ (Festung Norwegen) за последната позиция на нацисткия режим. Наследникът на Хитлер, адмирал Карл Дьониц, премахва Тербовен от поста на райхскомисар на 7 май, като прехвърля правомощията му на генерал Бьоме.
Затворнически лагери[редактиране | редактиране на кода]
Тербовен планира концентрационни лагери в Норвегия, основавайки концентрационния лагер Фелстад, близо до Левангер и концентрационния лагер Бретвет в Осло в края на 1941 г.
На 18 юли 1942 г. се извършва клането в Беизфиорд. Тербовен заповядва клането няколко дни по-рано.
През юли 1942 г. един германски охранител е убит в затвора в Корген. Комендантът нарежда възмездие: екзекуция с разстрел на 39 затворници в Корген и 20 в Есен. В последвалите дни Тербовен нарежда и възмездие: около 400 затворници, застреляни в различни лагери.[1]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Езнал за обявяването на капитулацията на Германия, Тербовен се самоубива на 8 май 1945 г., като детонира 50 кг динамит в бункер в Скагум.[2] Умира до тялото на обергрупенфюрер Вилхелм Редис, полицейски офицер и командир на СС формированията в Норвегия, самоубил се преди него.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Da nordmenn myrdet fanger i Korgen | Tekster og slikt // Finnbakk.Wordpress.com. 26 октомври 2016. Посетен на 25 септември 2017. "Da to fanger i Korgen drepte en tysk vokter og rømte, ga kommandant Hesse ordre om at det som hevn skulle skytes 39 fanger i Korgen og 20 i Osen. Dette var 17. juli 1942. Hesse startet myrderiene med sjøl å skyte flere fanger. De nærmeste dagene ble det på Reichskommissar Terbovens personlige ordre skutt om lag 400 krigsfanger i forskjellige leire"
- ↑ Goeschel, Christian. Suicide in Nazi Germany. OUP Oxford, 2009. ISBN 0191567566. с. 152.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Josef Terboven в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
