Йонас Люшер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йонас Люшер
Jonas Lüscher
Йонас Люшер през 2017 г.
Йонас Люшер през 2017 г.
Роден22 октомври 1976 г. (47 г.)
Професияписател
Националност Швейцария
Жанрроман, новела, есе
НаградиНаграда Тукан (2017)
Уебсайт
Йонас Люшер в Общомедия

Йонас Люшер (на немски: Jonas Lüscher) е швейцарски писател, автор на романи, новели и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йонас Люшер е роден през 1976 година в Цюрих, но израства в Берн, където през 1998 година завършва Евангелистката школа за начални учители Миристалден. Няколко години работи в Мюнхен като драматург и киносценарист.

От 2005 до 2009 г. следва философия във Висшата школа по философия в Мюнхен. Издържа се като редактор на свободна практика. Дипломира се като магистър и две години е научен сътрудник в Института по техника, технология и природни науки към Мюнхенския университет. Същевременно работи като учител по етика в Държавното училище по икономика.

През 2011 г. Люшер се премества във Федералния институт по технологии в Цюрих, където започва да пише дисертация върху „Значението на разказването за описанието на социалната комплексност в духа на нео-прагматизма“. През 2012/13 г. получава стипендия от Швейцарския национален фонд и прекарва девет месеца като гостуващ изследовател по сравнително литературознание в Станфордския университет. В края на 2014 г. напуска института в Цюрих, без да завърши дисертацията си.

През 2013 г. Люшер създава новелата „Пролетта на варварите“[1] („Frühling der Barbaren“), за която получава литературните награди „Франц Хесел“ (2013) и Ханс Фалада (2016).

За романа си „Сила“ („Kraft“) (2017) писателят е удостоен през същата година с „Швейцарската награда за най-добър роман“ и с наградата Тукан

Йонас Люшер е член на немския ПЕН клуб. От 2001 г. живее в Мюнхен.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Richard Rorty (mit M. Hampe), In: Ralf Konersmann (Hrsg.): Handbuch Kulturphilosophie, 2012
  • Jetzt, Libretto zu einer Oper von Mathis Nitschke, uraufgeführt an der Opéra National de Montpellier, 30. November 2012[2]
  • Frühling der Barbaren, Novelle, 2013
Пролетта на варварите, изд.: ИК Колибри, София (2016), прев. Жанина Драгостинова
  • Die unanständige Mehrheit, Essay, In Tages-Anzeiger, 31. Juli 2013
  • Über Geld Essay, In Sprache im technischen Zeitalter 210, Juni 2014, 52. Jahrgang
  • An der Quelle, Erzählung, In Edit, Frühjahr 2015
  • Im Geisterhaus, Essay, In Tages-Anzeiger, 24. April 2015
  • Kraft, Roman, 2017[3]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]