Йосиф Шнитер
| Йосиф Шнитер Josef Schnitter | |
| чешко-български архитект | |
 Студиен портрет, 1900. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
16 октомври 1852 г. (стар стил)
Нови Биджов, Австрийска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Виенски технически университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Елизабет Мария Фредерика Бауман, 7 януари 1893 |
| Деца | Йосиф (1893 – 1973), Иван (1895 – 1979), Елиза (1896 – 1977), Антон (1906 – 1926) |
| Йосиф Шнитер в Общомедия | |
Йосиф Вацлав Шнитер (на чешки: Josef Schnitter) e чешко-български архитект, инженер и геодезист, работил през по-голямата част от живота си в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Йозеф Шнитер е роден на 16 октомври 1852 година в Нови Биджов, Чехия, по това време в границите на Австрийската империя. Завършва основно образование в Нови Биджов, гимназия – в окръжния град Мелник, след което постъпва във Политехническия институт във Виена. След демонстрация прокламираща освобождението на Чехия от австрийците е принуден да емигрира в Руската империя. На 1 май 1877 г. приема православието. В Москва работи като строителен инженер.[1]
Шнитер участва като доброволец, младши офицер в Руско-турската война през 1877 – 1878 година, след която се установява в България. След войната се установява в Пловдив като окръжен инженер, а от 1886 година е градски инженер, като остава на този пост до смъртта си. След Освобождението остава на работа като окръжен инженер. Проектира и строи частни и обществени сгради между които са неоренесансовото Девическото училище (сега Пловдивска градска художествена галерия), Сопотската гимназия, камбанарията на катедралния храм „Света Богородица“ (1880 – 1881), „Свети Георги Победоносец“ (1881 – 1883) (в Мараша), църквата в Батак и др. Участва активно в събитията около Съединението на Източна Румелия с Княжество България и като пионерен офицер в Сръбско-българската война. Отново практикува – негово дело са гимназията в Асеновград, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, хотел „Метропол“. Проектира и редица частни домове, сред които къщите на Йоаким Груев, Драган Манчов, братя Свещарови, Иван Герджиков, Иван Андонов, Константин Найденович, Илия Денчев. През 1889 – 1891 г. трасира новия водопровод от Дермен дере (Първенец) до Пловдив. Проектира и ръководи строежите на Търговската къща „О'роз ди Баг“ (дн. „Хебросбанк“ АД) на Главната улица-първата сграда с бетон в Пловдив, сградата на Техническия отдел на самата Пловдивска община, камбанарията на църквата „Св. Петка“.[1]
Автор е на първия регулационен план на града, изработен в периода 1888 – 1891 година и утвърден с княжески указ през 1896 година.[1][2]
На 30 април 1905 г. става български поданик.[3] През 1914 г. ръководи възстановяването на Пловдивския водопровод. В продължение на три денонощия прекарва във водата край авариралия водопровод, поради което се разболява от пневмония и на 9 май 1914 г. умира. Погребан е тържествено в Централните пловдивски гробища.[1][2] През 1932 г. по молба на сина му Йосиф Шнитер, общинският съвет в Пловдив решава да премести гроба на инженер архитект Йосиф Шнитер в гробно поле първа категория „на вечни времена“.[4]
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
С Решение № 427, взето с Протокол № 20 от 09.11.2006 г. на Общински съвет – Пловдив за изключителни заслуги в развитието на град Пловдив Йосиф Шнитер е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Пловдив“.
Личният му архив се съхранява във фонд 1190К в Държавен архив – Пловдив. Той се състои от 74 архивни единици от периода 1882 – 1997 г.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Йосиф Вацлав Шнитер // Информационна система на държавните архиви. Посетен на 5 август 2017 г.
- ↑ а б Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 166 – 168.
- ↑ ДА-Пловдив, Ф. 1190К, оп. 1, а.е. 1, л. 1 – 2 – Указ № 32 от 19 април 1905 г. на княз Фердинанд, публикуван в Държавен вестник бр. 90 от 30 април 1905 г. за приемане на инженер архитект Йосиф Шнитер за български поданик.
- ↑ ДА-Пловдив, Ф. 1190К, оп. 1, а.е. 10, л. 1
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Doytchinov G, Gantchev Ch. Osterreichische Architekten in Bulgarien 1878 – 1918 /Австрийски архитекти в България/, BOLAU Verlag – Wien, W. 2001.
- Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Градоустройството в България 1878 – 1919 г., сп. „Архитектура“, кн. 2/2001.
- Ганчев, Хр. „150 години от рождението на Йозеф Шнитер – първомайсторът на новия Пловдив“, в-к „Арх и Арт борса“, 17 – 24 юли 2002 г.
- Шнитер, М. Йосиф Шнитер / Josef Schnitter (1852 – 1914) – София, изд. къща Труд, 2020, ISBN 978-954-398-649-1 (биографичен албум на български, английски и чешки)
|
