Йосип Щросмайер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йосиф Щросмайер)
Йосип Щросмайер
Католически епископ
Издигнат отПий IX
Роден4 февруари 1815 г.
Починал8 април 1905 г. (90 г.)
Джаково, Хърватия
Националностхърватин
Йосип Щросмайер в Общомедия

Йосип Юрай Щросмайер (на хърватски: Josip Juraj Strossmayer или Štrosmajer) е хърватски католически епископ, теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деятел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Става доктор по философия (в Семинарията в Джаково, 1838), следва теология в Теологическия факултет, Будапеща (доктор по теология, Виена, 1842), преподава теология от 1840 г. в Семинарията в Дяково. През 1847 – 1849 е каплан при императорския двор и духовен директор (Spiritualdirektor) на Духовната академия Фринтанеум във Виена. Назначен е за рашки епископ в Джаково през 1849 г. – утвърден през 1850 г. от папа Пий IX, а през 1851 г. става апостолски (папски) администратор на католиците в Сърбия. През 1859 г. изпраща писмо до папа Пий IX, в което настоява богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянския език (глаголицата).

Посвещава се на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на Австро-унгарската империя.

Епископ Щросмайер е сред основателите на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874). Щросмайер е вдъхновен за създаването академията от подобни институции в Европа и сам прави големи материални дарения за нейното създаване. Към академията се обособява и картинна галерия, след като Щросмайер дарява богатата си лична сбирка. Създаването на модерен университет, който да отговаря на нуждите на времето, е стар проект на Щросмайер, за който той пледира още от средата на XIX век. Подобно на академията, епископът дарява големи суми и за основаването на университета. Създаването на тези две институции изиграва ключова роля в утвърждаването на град Загреб като особено значимо културно средище в регионален мащаб и главен град на хърватските земи[1].

Известен е като голям благотворител – за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „Monumenta Slavorum Meridionalium“ на Августин Тайнер (Augustin Theiner). Построява със собствени средства катедралата в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови за изданието на „Български народни песни“ – сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Йосип Щросмайер, за което Константин Миладинов му пише благодарствено писмо.

През 1860 г. е утвърден за член на Държавния съвет на Австрия като един от тримата хърватски представители. Ратува за обединението на Православната и Католическата църкви и подкрепя униатското движение в част от българските земи през 1860 г.

Участва активно в Първия ватикански църковен събор (държи реч на 2 юни 1870), проведен през 1869—1870 г. Като последен от австро-унгарските епископи приема едва през 1872 г. новата догма за непогрешимостта на папата, в която вижда препятствие за разбирателството между католици и православни.

Епископ Йосип прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява Руско-турската освободителна война и по-късно се застъпва за Санстефанска България. Подпомага лечението на ранени български войници по време на Сръбско-българската война (1885), като изпраща на Българския червен кръст чрез министър-председателя Петко Каравелов 200 флоринта.

През 1881 г. по повод на енцикликата „Grande munus“ (30 септември 1880) в чест на св. св. Кирил и Методий отслужва тържествена литургия на славянски език в римската базилика „Сан Клементе“ и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор.

Негов приятел е руският религиозен философ Владимир Соловьов (+ 1900), чест гост в дома му.

През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (БАН). През 2005 г. сдружение „Епископ Йосип Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в София, на ул. „Йосип Щросмайер“.[2] На 3 септември 2012 г. за времето между 16.30 и 20.30 ч. паметникът е осквернен от неизвестни вандали.[3] Постаментът му е надраскан с надписи, които изразяват етническа и религиозна омраза. Надписите са написани със спрей неграмотно.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Йосиф Щросмайер е наречена улица в София (Карта).

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • A. Špitelak (Hrsg.), Reden, Vorschläge und Erklärungen auf dem Vatikanischen Konzil, Zagreb 1929
  • F. Šišić (Hrsg.), Korespondencija Raški-Štosmajer, 4 t., Zagreb 1928-1931
  • F. Šišić, Josip Juraj Štrosmajer, Dokumenti i korespondencija, I, Zagreb 1933

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Vasilije Đ. Krestić, Biskup Štrosmajer u svetlu novih izvora, Zagreb 2002.
  • Kosta Milutinović, Štrosmajer i jugoslovensko pitanje. Novi Sad, 1976 (Institut za izučavanje istorije Vojvodine. Monografije, 15).
  • Юринич, С. Йосиф-Юрай Щросмайер, СбНУ, XXII-XXIII, 1906-1907, 1-71.
  • Encyclopedic Dictionary of Religion, Philadelphia-Washington, D.C. 1979, p. 3403.
  • V. Soloviev, Lettre à Strossmayer, Agram, 9-21 sept. 1886) // Е.Л. Радлов (изд.), Письма В.С. Соловева, Петербург 1908, I, 183-190 [на немски: W. Solowjew, Una Sancta. Schriften zur Vereinigung der Kirchen und zur Grundlegung der universalen Theokratie, II (= W. Szylkarski, Hrsg., Deutsche Gesamtausgabe der Werke von Wladimir Solowjew, Freiburg 1954, III, 7-25)].
  • J. Urban, Korespondencja Solowjewa z Strossmayerem // Przeglad Powszechny, 1909, № 101.
  • Ф. Гривец, Владимир Соловев и епископ Щросмайер // Вера и родина (август-сентябрь), 1925.
  • Ch. Loiseau, La politique de Strossmayer // Le Monde Slave, NF, 4, 1927, № 1, 379-405.
  • W. Szylkarski, Solowjew und Strossmayer // Ostkirchliche Studien, 1, 1952, № 2.
  • E. Winter, Rußland und das Papsttum, Berlin 1961, II, 364 f., 382-390, 500-503.
  • А. Теодоров, Миладиновските песни и Щросмайер. – Пер. списание, 1985, кн. XVI, 82-97.
  • Шишманов, Ив. Владика Щросмайер. Спомени от една лична среща. – Български преглед, V, 1899, кн. 6, 77-78.
  • М. Арнаудов, Братя Миладинови. Живот и дейност. С., 1969, 211-229.
  • П. Хр. Петров и Ф. Шишич, Кореспонденция на българи с Щросмайер-Рачки. – Изв. на Инст. за история. Т. 18, 1967, 247-288.
  • Братя Миладинови. Преписка. Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. С., 1964, с. 241, 245.
  • Епископ Йосип Щросмайер и българите. Хърватският интелектуален елит и София. С., 2009.
  • Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. Балкани, 4/2015, с. 42-50.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. Балкани, 4/2015, с. 42-50.
  2. ↑ Паметник на епископ Йосиф Щросмайер ще бъде изграден в София // Новинар, 14 юли 2005. Архивиран от оригинала на 2015-02-14. Посетен на 2020-10-19.
  3. ↑ Поругаха паметника на Йосип Щросмайер // bnews.bg, 4 септември 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йосип_Щросмайер&oldid=12109893“.