Кагуя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кагуя
(かぐや)
Изстрелване на космическия апарат
Общи данни
По програма на JAXA
Производител Мицубиши Хеви Индъстриъс
Типбезполитен орбитален апарат
Основни целиизследване на Луната
Дата на изстрелване01:31:01 UTC, 14 септември 2007
Място на изстрелванекосмически център Танигашима
Стартова установкаH-IIA
Край на мисията10 юнин 2009
Маса2914 kg
Инклинация90 градуса
Орбитален период2 часа
Апоапсида100 km
Периапсида100 km
Състояниеактивен
УебстраницаКагуя
Международно означение2007-039A
Кагуя в Общомедия

Кагуя или още SELENE е вторият космически апарат до Луната изпратен от Япония.[1] Кагуя е изстрелян на 14 септември 2007 г., апаратът е конструиран от Японската агенция за аерокосмически изследвания. Другото име на Кагуя – Селена, представлява божество в древногръцката митология.

Цели на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • изучаване произхода и геоложката еволюция на Луната[2]
  • събиране на информация за състоянието на луннта околна среда
  • изпращане на радиосигнали през лунната орбита

Изстрелване[редактиране | редактиране на кода]

Стартът е осъществен в 01:31:01 UTC, на 14 септември 2007 година. Ракета-носител е H-IIA[2], а изстрелването е става от космически център Танигашима. Общата маса на апарата при изстрелване е 3020 kg.[3]

Първоначално мисията на Кагуя предвижда изстрелване през 2003 г., но технически затруднения го отлагат до 2007 г.[4]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Космическият апарат се състои от 3 части.

Главен апарат[редактиране | редактиране на кода]

Главният космически апарат представлява правоъгълна кутия с размери 2,1 m на 4,2 m с маса след изстрелването – 2914 kg.[3]

Спецификации
  • Маса: 2914 kg
  • Размер: 2,1 x 2,1 x 4,8 m
  • Захранване: 3,5 kW (Max.)
  • Продължителност на мисията: 1 година
  • Орбита: кръгова орбита
  • Височина:100 km
  • Инклинация: 90 градуса

Окина и Оуна[редактиране | редактиране на кода]

Двата малки придружаващи спътници са с формата на осмоъгълни призми. Окина приема и предава радиовълни от Земята, когато орбитърът е скрит зад Луната за да се измери доплеровия ефект.

Оуна ще бъде използвана за да измери гравитационното поле на Луната, особено в територията, където доплеровия ефект не може да се използва.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

По-важните резултати от мисията са:

  • Направа на глобална топографска карта на Луната, по-добра от предходната.[5]
  • Детайлна карта на обратната страна на Луната за разпределението на силата на тежестта.[6]
  • Първо оптическо наблюдение на вътрешността на кратера Шакълтън.[7]

Други лунни сонди[редактиране | редактиране на кода]

Кагуя е част от възобновения интерес към изследването на естествния спътник на Земята. Това е най-голямата мисия до Луната, от Аполо насам[8] и първата японска мисия, след Хитен изстрелян през 1990 г.[1][9] Китай изстрелва космическия апарат Чанг 1 на 24 октомври 2007 г., последван от Индия с нейния Чандраян-1 изстрелян на 28 октомври 2008 г. и накрая САЩ с Лунар Риконъсънс Орбитър изстрелян през юни 2009 г. ЕКА, Русия, Япония, Индия и Китай планират бъдещи пилотирани мисии до Луната или изграждането на лунна база между 2018 и 2025 г.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kaguya – Another Chapter for the Lunar Saga // Red Orbit, 14 септември 2007. Архивиран от оригинала на 2011-05-22. Посетен на 14 септември 2008.
  2. а б Японската космическа сонда пусна втория си спътник Архив на оригинала от 2008-03-25 в Wayback Machine..
  3. а б 平成19年度夏期ロケット打ち上げおよび追跡管制計画書 (Rocket Launch and Tracking Control Plan, Summer 2007) (PDF) // MHI / JAXA. (на японски)
  4. Japan launches first lunar probe // 14 септември 2007. Посетен на 14 септември 2008.
  5. H. Araki et al. Lunar Global Shape and Polar Topography Derived from Kaguya-LALT Laser Altimetry // Science (5916). 13 февруари 2009. DOI:10.1126/science.1164146. с. pp. 897 – 900.
  6. N. Namiki et al. Farside Gravity Field of the Moon from Four-Way Doppler Measurements of SELENE (Kaguya) // Science (5916). 13 февруари 2009. DOI:10.1126/science.1168029. с. pp. 900 – 905.
  7. J. Haruyama et al. Lack of Exposed Ice Inside Lunar South Pole Shackleton Crater // Science (5903). 7 ноември 2008. DOI:10.1126/science.1164020. с. pp. 938 – 939.
  8. SELENE: The largest lunar mission since the Apollo program // Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 14 септември 2008.
  9. Hiten // NASA. Архивиран от оригинала на 2011-10-26. Посетен на 14 септември 2008.
  10. NASA Authorization Act of 2008 – Section 404 – Lunar Outpost // Library of Congress, 8 февруари 2014. Архивиран от оригинала на 2016-07-04. Посетен на 2014-02-07.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]