Казимир Попконстантинов

Казимир Попконстантинов
български историк, археолог и епиграф
Роден	17 септември 1942 г. село Гарван, Царство България
Учил във	Великотърновски университет Софийска духовна семинария
Научна дейност
Област	История, археология
Работил в	Окръжен музей в Търговище Археологически институт с музей при БАН - филиал в Шумен Великотърновски университет
Казимир Попконстантинов в Общомедия

Казимир Попконстантинов Константинов е български учен, историк, археолог и епиграф.

Биография

Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в семейството на свещеник. Учи в Духовната семинария в София (1956-1961). Следва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1964-1968).

Дългогодишен музеен работник, полеви археолог и преподавател с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.

Живее във Велико Търново и село Пчелище, Търновско.

Академична кариера

Археолог-проучвател в Окръжния музей в Търговище (1968-1975). Научен сътрудник на Археологическия институт с музей при БАН - филиал в Шумен (1975-1986).

През 1978 г. защитава дисертация на тема „Гражданската архитектура в средновековна България (VIII-XI в.)“ и става кандидат на историческите науки (днес – доктор). Става доктор на историческите науки със защитена дисертация на тема „Епиграфските паметници и писмената традиция в България (IX-XI в.)“ (1995).

Доцент (1986-1996) и професор (от 1996) по археология в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Зам.-ректор по учебната дейност (1991), декан на Исторически факултет (1992-1995), ръководител на катедра „Археология“ (1996-2007, три мандата с едно прекъсване), директор на Центъра по балканистика (1996-2003), декан на Православния богословски факултет (1999-2007, два мандата) на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Преподавател в специалност теология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Гост-лектор по средновековна българска епиграфика в университетите в Залцбург (Австрия), Кьолн и Фрайбург (Германия) (след 1986). Член на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите.

На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Свети Йоан Кръстител“, открива реликварий, за който се предполага че съдържа мощи на Свети Йоан Кръстител. Реликварият е разпечатан на 1 август същата година от специална комисия.

Археологически проучвания

• 1968:
  • Дворцов комплекс в Преслав;
  • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
  • Ранновизантийска крепост „Крумово кале“, Търговище;
• 1969:
  • Дворцов комплекс в Преслав;
  • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
  • Ранновизантийска крепост, „Крумово кале“, Търговище;
  • Тракийско светилище, с. Драгановец, Търговище;
• 1970:
  • Дворцов комплекс в Преслав;
  • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
  • Крумов дворец, Плиска;
• 1971:
  • Дворцов комплекс в Преслав;
  • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
  • Крумов дворец, Плиска;
  • Манастир при Голямата базилика, Плиска;
• 1972:
  • Дворцов комплекс в Преслав;
  • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
  • Крумов дворец, Плиска;
  • Скален манастир и некропол, с. Крепча, Търговище;
• 1973-1979:
  • Дворцов комплекс в Преслав;
  • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
  • Крумов дворец, Плиска;
• 1979-1983:
  • Манастир на Мостич, Велики Преслав;
  • Скални манастири в Североизточна България;
• 1980-1990:
  • Манастира при с. Равна, Провадийско;
• 1981-1982:
  • Новгород, Русия;
• 1981-1983:
  • Скален манастир при Мурфатлар, Румъния;
• 1983-1987:
  • Манастир на Мостич, Велики Преслав;
• 1990-1993:
  • Преображенски манастир, Велико Търново;
• от 1996:
  • Манастир в м. Караачтеке, Варна;
• 2000-2001:
  • Ранновизантийска крепост „Момина крепост“, Велико Търново;
• от 2005:
  • Манастир на Мостич, Велики Преслав;
  • Манастир Йоан Предтеча, остров Свети Иван, Созопол.

Отношения с Държавна сигурност

От 1986 година е агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност.

Признание и награди

• 1985 – Кирило-Методиева награда на БАН за принос в развитието на славистиката и старобългаристиката;
• 2000 – Годишна академична награда на БАН в областта на хуманитарните науки за принос в изследването на средновековната българска култура за периода 1994-1999 г.;
• 2003 – Изследователска стипендия на Фондация „Александър С. Онасис“;
• 2004 – Годишна европейска Хердерова награда на Фондация „Алфред Тьопфер“, Германия, и Виенския университет, Австрия;
• 2010 – Почетен златен медал на Великотърновския университет за издигане и утвърждаване авторитета на ВТУ и за приносите му в областта на старобългарската епиграфика, в развитието на славистиката и старобългаристиката и в изследването на средновековната българска култура;
• 2005 - Почетен гражданин на град Велико Търново;
• 2011 - Почетен гражданин на град Созопол;
• 2022 - Награда Златен век - почетен знак на Министерството на културата, който се връчва ежегодно в Деня на народните будители за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на културата.
• 2024 - На екран излиза документалния филм-портрет „Казимир“, посветен на Казимир Попконстантинов. Режисьор на лентата е проф. д-р Станимир Трифонов, а продуцент е „Тристан – филм“.

Външни препратки

• „Хердерова награда за Казимир Попконстантинов“ Архив на оригинала от 2005-01-04 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 3, 23 януари 2004 г.
• „Как бяха открити мощите на Свети Йоан Кръстител“, БНТ, 2 август 2010 г.
• Почти на 80, Казимир Попконстантинов не спира с разкопките и откритията в-к „Борба“, 4 април 2022 г.